Българските пушачи най-твърдоглави и нетолерантни

Протестът срещу забраната за пушене пред парламента. Снимка: Булфото

Протестният митинг на пушачи пред парламента вчера на пръв поглед прилича на израз на свободомислие и съпротива против забраните. Но само на пръв поглед. Всъщност този протест и искането да се отмени законът за забрана на пушенето в заведенията и на обществени места е израз на нетолерантност или направо казано – нахалство.
Защо?
В цяла Европа пушенето в заведения и на обществени места на закрито е забранено. Европейците са го приели. У нас обаче започва тежка съпротива. Ние тук сме някакво изключение, понеже сме били по-бедни, да помогнем да дребния бизнес с кафенетата. Като че ли това е най-важното. Най-важното всъщност е равнопоставеността между пушачите и непушачите.
Съдейки по лозунгите от митинга, пушачите претендират за равни права – тоест да си пушат в заведенията. Да, ама това не са равни права, а привилегия само за пушачите. Както на тях им е кеф да пушат, така на много непушачи наоколо им е дразнещ не просто пушека, а дори миризмата на цигари. Излиза, че за протестиращите пушачи привилегията е право.
Излишно е да се цитират статистики за пасивното пушене и колко хора се разболяват от него. Дори да не ги дразни тютюневият дим.
По-важни наистина са правата.
Ето как накратко е поставил на мястото им пушачите един от активните блогъри и фейсбук потребители Стефан Янков:
„Когато пушачите започнат да ми говорят за правата си, нека имат предвид, че пушенето не е нужда, каквото е дишането. То е наркотична зависимост (според медицината), или в най-добрия за тях случай – физиологично УДОВОЛСТВИЕ. И като такова, можем да го класифицираме някъде при секса (като някои от тях съм забелязал, че държат на пушенето дори повече, отколкото на секса). Та след като му намерихме мястото, следва и правилата за прилагането му да са аналогични: правиш секс, когато някой ти разреши, и когато не си на обществено място. Иначе си или изнасилвач, или нарушител на обществения ред.”

Пушачите могат да си настояват за отделни секции в заведения за пушачи, но това са типично български извращения. Само малък брой по-големи заведения имаха добре направени секции за пушачи и непушачи. В малките заведения и кафенета това беше недоразумение – старият закон задължаваше само да има определен брой маси за непушачи, а заведенията бяха опушени. Никой не го спазваше. Но дори всичко да е перфектно разделено, компаниите, били те двойки, тройки и т. н., няма как да се разделят на пушещи и непушещи. Така непушачите ще гълтат дима на останалите. Сега вече пушачите ще трябва да се съобразяват. Който иска да пуши – навън. Дори в Европа са много толерантни, че оставят пушачите пред входа. В Щатите до входа на заведенията има надпис, който задължава пушачите да са на минимум 15 фута (около 5 метра) настрани.

Някои пушачите у нас развиват тъпата идея да имало отделни заведения за пушачи и непушачи. А кой ще определи на едно площадче или кръстовище в града заведенията от кой вид да бъдат? С местни референдуми ли ще ги определят? Или някой ще задължи собствениците едното да е за пушачи, а другото – за непушачи?

Забраната за пушене е проверена и доказана в цивилизования свят. Съпротивата срещу нея у нас е съпротива срещу цивилизоването на България.

Да не остане някой с впечатление, че пишещият тези редове е някакъв заклет враг на пушачите. Напротив, пушил съм около 25 години от живота си, с прекъсвания. И много се радвам, че в заведенията вече е забранено пушенето. Практиката по света показва, че така наистина се пуши по-малко и пушачите намаляват. Намаляват и болните, и разходите за здравеопазване, които излизат от джоба на всички, не само от този на пушачите.

Оказва се, че и други пушачи приемат забраните. Ето един красноречив пример от блога „Нещо се случи”:

Защо аз, пушачката, не искам да се пуши в заведенията

Тошка Иванова

Пуша. Много. Дневните количества варират между кутия и две кутии и половина, като за нормално приемам изпушени по 30 цигари на ден.

Снимка: Нещо се случи, блог

Не че е нормално по принцип, ама при тия количества горе-долу дишам.
Пълната забрана на пушенето на обществени места ми идва нанагорно понякога. Особено когато в близост няма опция да изляза на открито и да изпуша един фас. Полудявам. Понякога си купувам емфие – харесва ми, а и е чудесен вариант да си оправиш никотиновия глад, ако не можеш да запалиш цигара.
Ако нямам от моите цигари, мога да пуша всякакви. Важното е да пуша. Паля цигара със ставането от сън. Пуша и под душа понякога. Много съм добра, дори не си мокря цигарата.

И съм твърдо и категорично ЗА пълната забрана на тютюнопушенето на закрити места.
Защото не обичам да стоя в задимени помещения.
Защото не искам след клуб дрехите, косата и кожата ми да смърдят на пепелник. Гадно е.
Защото хората, които не пушат, имат право на чист въздух.
И аз обичам по глътка чист въздух, между другото. Между цигарите.
Защото със забраната пуша по-малко. Невероятно, но факт. Това се отразява чудесно на дробовете и джоба ми. По 8-10 лв. на ден за цигари не е много готино.
Защото по принцип смятам цигарите за кофти навик. Като отида на плуване ми се разказва играта.

И пушенето си е мой личен избор, който не касае никой друг. Като ми се допуши, просто ще изляза навън за цигара. Ще се запозная с някого, ще си полафим колко студени са станали цигарите тия дни, даже може да теглим една майна на забраната. Ей така, за спорта.
Защото по принцип не виждам проблем в заведенията да не се пуши. Щом мога да пуша пред заведенията, на чист въздух.
Проблем е за собствениците на заведения, които изсипаха маса пари да ги преграждат и вентилират, и няколко месеца по-късно инвестицията се оказа куха. Шибано, наистина. Съчувствам им. Ама продължавам да искам в заведенията да НЕ се пуши…
И за да не създам грешни впечатления у някого – нямам никави намерения да спирам цигарите. Ужасно много обичам да пуша.

От блога „Нещо се случи

Виж още мнения против – „Безхарактерният егоизъм на пушачите“ от Милена Фучеджиева

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.