Пушенето от Ню Йорк до София

Пушенето е вредно. Пушенето състарява. Пушенето убива.
Сигурно затова в България всички пушат. Ама всички. Може да срещнеш пушачи на възраст от 6 до 86 години. И се пуши навсякъде.
Преди влизането на страната в Евросъюза, в кабинетите си, лекарите оставяха цигарата само докато си слагаха слушалките. В частните зъболекарски кабинети миризмата на тютюн беше по силна от тази на арсеник. Учители пушеха с учениците си. Пушеше се в двора на детските градини. Майки пушат в кафенетата до количките на рожбите си и до сега.
Да не говорим че в България се пуши не само никотин, а и всичко което е в състояние да се припали и вдиша.
Опитите да се забрани или поне ограничи пушенето постоянно претърпяват пълен крах.
Когато наложиха надписи по кутиите с цигари с плашещо съдържание, търговците у нас пуснаха картончета с весели, секси картинки за да си скриват пушачите мрачните послания.

Но в България всичко се прави като за последно. Утре ще мислим за утре! Затова си я обичаме.
В България не ни пука за утре. А и да ни пука – кво? Носете си новите дрехи, кефете се, животът е кратък, дреме ни, все ще се мре, що да умираме здрави, живота и без друго е гаден, това е последния ми кеф,… аре, бе…имам толкова други грижи…..саде това ми е кусура!

Философия сякаш по поръчка на „Булгартабак“. Пък и как да се общува без кафе и цигара до обяд, и още по лошо без питие и цигара вечер?
Както казва един приятел – мъка!

В Америка не е на мода да се пуши.
Няма къде да се пуши.
Много е скъпо да се пуши.
И всичко това заедно.
Един пакет Боро в Ню Йорк струваше $ 7.50. Вече е $9.00. Дамските слим цигари гонят $15. Известно е че в града не се пуши никъде. В заведения за хранене, кафенета, закусвални, барове, клубове,локали. Не се пуши на работните места. В радиус от 2 мили от детските заведения, училищата и университетите. На летищата и гарите. Във влаковете, автобусите и в такситата. На откритите платформи на метрото. На масите в заведенията на тротоара. В парковете и градините. Има дори площади на които пише – място без тютюнев дим. Забраната означава че глобите са големи, а могат и да те арестуват.Забранено е да се рекламират цигари, освен в специализираните издания. Не е разрешено и да се излъчват телевизионни програми в които се пуши. Невъзможно е да видиш известна личност от която и да е сфера с цигара в която и да е медия. Ако си пушил на улицата и се качиш в претъпканото метро, хората се отдръпват от миризмата, която се носи от дрехите, косите и най вече от дъхът ти.
Всяка година в САЩ от болести причинени от злоупотреба с тютюневи изделия умират 440 000 души. През 1998 година 7 големи компании производителки на цигари, в съдебно споразумение се съгласяват да платят 246 милиарда долара на 50 щата.

Плащат за да спрат лавината от дела повдигнати срещу тях за производство и търговия с продукти водещи до тежки заболявания и пристрастяване и костващи огромни загуби на данъкоплатците за лечение и превенция. Днес същите компании са в челните редици на борбата срещу пушенето, но и още ги съдят.

На сайта на „Филип Морис“ има огромно количество информация за вредата и най вече за пристрастяването към цигарите. В Ню Йорк има денонощен телефон на който можеш да потърсиш помощ от професионален психолог за да спреш вредния навик. Градската управа раздава лепенките срещу желание за пушене безплатно. Статистиката показва,че за последните години откакто забраната е в сила, в Ню Йорк сърдечните и белодробни инфаркти са намалели с 30%.

И все пак, все още по улиците, вечер пред баровете и на обяд пред офисите можеш да видиш хора с цигара в ръка. Но не пречат на тези успели да се преборят за дробовете си или на тези дето никога не са ги рискували. Да, и в Америка се пуши, но много по-малко от колкото в милата ми татковина.

Много се пуши в Мексико, в Китай, в Индия.
И в София
Но ние българите, махваме с ръка и твърдим, че имаме по големи и по неотложни проблеми.
Сигурно.
Е, дано сме живи и здрави да си ги решим, докато палим поредната цигара.

П.С.
Някой знае ли как да си изпиша до Америка „Карелия“ син слим?

Писмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.