СофияПловдивВарнаБургасРусе

Осъден премиер – предупреждение за корумпираните

Балкански лидери, обвинявани в престъпления: Бойко Борисов, Мило Джуканович (Черна Гора), Хашим Тачи (Косово), Иво Санадер (Хърватия), Адриан Нъстасе (Румъния). Снимки: сайта ГЕРБ, БТА

Първата присъда срещу Иво Санадер, макар и на първа инстанция (а миналата седмица два пъти се убедихме в драстичните разлики между присъдите на първа инстанция и окончателните присъди), може да се превърне в много добра новина за Хърватия.

Първо, държава, която е способна на правни основания да осъди собствения си дългогодишен премиер и лидер на управляващата партия, наистина има причини, поне временно, да започне да се нарича правова държава. Процесът срещу Иво Санадер не беше политически. За това най-добре свидетелства фактът, че по време на разследването и процеса бе променена държавната власт, но това изобщо не се отрази на хода на делото срещу бившия премиер.

Да се твърди, че процесът срещу Иво Санадер е политически, би означавало да се твърди, че Социалдемократическата партия, Хърватската демократична общност, Хърватската народна партия и всички останали партии, които са участвали или сега участват в управлението на Хърватия, са влезли в заговор срещу него.

Като се има предвид, че процесите срещу Иво Санадер не са политически монтирани, наистина трябва да бъдем доволни от факта, че държавата успя да изпрати в затвора най-силния до преди три години човек в същата тази държава. Това е възможно най-ясното послание, че никой не може да бъде над закона и че корупцията ще се наказва, където и да се докаже, независимо кой е виновният.

Второ, цялата редица разследвания срещу Санадер доста прецизно разкриха държавно-партийния „октопод“, който е източил от различни държавни и обществени каси сериозно количество пари. Да се надяваме, че разследванията и произнесената във вторник присъда срещу Санадер са обезсърчили задълго подобна форма на организирано корупционно поведение.

Трето, разследванията, процесите и присъдите срещу Иво Санадер трябва да послужат като сериозно предупреждение за управляващите – сегашни и бъдещи – как не бива да се държат властимащите. Съвършено ясно е, че никой управляващ не е неподатлив към злоупотреби, а липсата на контрол над управлението увеличава възможността за тези злоупотреби.

Да се надяваме, че след тази присъда всички, които участват в управлението, още повече ще се плашат от злоупотребата с власт (макар че, повтарям, не трябва да имаме никакви илюзии: материалните злоупотреби с властта са неминуем спътник на всяка власт. Важното е да се намалят щетите).

Четвърто, присъдата на Санадер пряко се отразява на международното положение на Република Хърватия. Първата реакция на Европейската комисия, която поздрави решението на съдия Иван Турудич, ясно показва, че от Хърватия се е очаквал мощен удар в кампанията срещу корупцията. Този удар бе нанесен във вторник, с което вероятно са отстранени и всички възможни забележки за сметка на нашата готовност за присъединяването към ЕС на 1 юли.

Пето, и най-сложно: какво ще стане с Хърватската демократична общност ХДО ?

Сега е съвсем ясно, че след като пое властта през лятото на 2009 г., Ядранка Косор се оказа в доста трудно положение. Ако искаше да запази властта, тя трябваше да се опита да предотврати разследванията на главния прокурор Младен Баич. Въпросът е дали това бе възможно. С решението да не се меси в разследванията Ядранка Косор откри широк простор за дългогодишен, може би и траен провал на Хърватската демократична общност. Тук трябва да подчертаем, че ХДО е национална партия, която значителен брой хърватски избиратели подкрепят по свое лично убеждение.

След присъдата срещу Санадер обаче, както и при още няколко присъди, избирателите на ХДО от ден на ден, от седмица на седмица, от месец на месец се сблъскват с доказани твърдения, че ХДО през повечето години след 2000 е функционирала като престъпна организация и една от главните й дейности е била ограбването на Република Хърватия. Още сега е ясно, че ХДО, в светлината на процесите и присъдите срещу Иво Санадер, няма да има особени шансове на следващите местни избори. Кой, за бога, би гласувал за партия, на чийто лидер е произнесена присъда: „Виновен за подкуп“.

Всички, разбира се, знаем, че Иво Санадер не може да бъде единственият виновник, поне в морален и в политически смисъл на думата.

Всеки процес и всяка евентуална нова присъда срещу Иво Санадер ще увеличават политическата отговорност на Хърватската демократична общност. Самият факт, че членовете на следсанадеровото ръководство на ХДО създадоха възможността за разследванията срещу Санадер и им съдействаха, не намалява тяхната политическа вина за организираната държавно-партийна престъпност.

Все по-реален е въпросът може ли Хърватската демократична общност – освен ако не успее да ангажира Анте Готовина (в което много се съмняваме) – да преживее съдебните дела срещу Санадер. А ако ХДО изчезне, в Хърватия ще изчезне единствената голяма, организирана, национална дясна партия, което никак не е добре за страната.

Процесите срещу Санадер се водят при почти абсурдни обстоятелства. От една страна, всичко, което службата за борба с организираната престъпност и корупцията УСКОК и Държавната прокуратура откриха за Санадер и съдът потвърди в случаите с банка Хипо и МОЛ, е плашещо. От друга страна, факт е, че в Хърватия никога не се е живеело по-добре, отколкото по времето на Санадеровите правителства.

Тук нямам предвид само по-висшата средна класа или най-богатите хора, а именно най-широките слоеве на населението. Всеки синдикален лидер ще потвърди, че със Санадер можеха да се договорят всички възможни привилегии за работещите в държавните служби, всеки пенсионер ще признае, че Санадеровите правителства връщаха прочутия дълг към пенсионерите, всеки си спомня, че по онова време горната граница на цената на бензина беше 10 куни, макар че на световните пазари цената на петрола бе неконтролируема (докато сега е в постоянен спад)… Защо е важно всичко това?

Иво Санадер не само е източвал пари за себе си и за ХДО; той не е корумпирал само държавния и партийния апарат. Иво Санадер се опита – и то не без успех – да корумпира колкото може повече хърватски граждани. Неговата корупционна основа бе толкова широка, че всъщност (с помощта на големи грешки в опозиционните стратегии и тактики) успя съвсем легално да победи и на изборите през 2007 г., когато позлатата от неговата система на управление вече бе започнала доста бързо да пада.

И накрая, големият въпрос е какво щеше да стане с Иво Санадер, ако през 2008 г. не започна световната икономическа криза, която в миг унищожи материалната основа за неговия начин на държавно управление.

Във всеки случай, Иво Санадер днес олицетворява всичко, което един отговорен шеф на държавата (какъвто всъщност е премиерът в Хърватия) в никакъв случай не трябва да бъде, но и волята и силата на държавата да се справи с най-тежките и най-дълбоки корупционни системи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.