Израел доминира в новия Близък изток

в. Вашингтон пост

Главният пешеходен тунел между Израел и ивицата Газа в Ерец. Снимка: ЕПА/БТА

Докато в Израел и Газа се взривяваха снаряди и ракети, в телевизионните новини преобладаваше трагичното насилие, а ние бяхме предупреждавани, че битката между Израел и палестинците може да се разрасне, защото се намираме в един нов и много по-опасен Близък изток.

Ислямистите са на власт, демокрациите ще слушат своите народи. Всъщност, както показва сравнително бързо постигнатото прекратяване на огъня между двете страни, има много малка вероятност за по-широк регионален конфликт. Вярно е, че се намираме в един нов Близък изток, но това е Близък изток, в който Израел се превръща в регионалната свръхсила.

В обстойно проучване от 2010 г., озаглавено „Арабско-израелският военен баланс“, Антъни Кордсман и Арам Нергуйзян показват с факти как през последното десетилетие Израел изпреварва своите съседи във всяко измерение на военната област. Според авторите това се дължи на наблюдаващото се в Израел „съчетание от държавни разходи, значително външно финансиране, национален промишлен капацитет и ефективно планиране на стратегията и силите“.

Военните разходи на Израел през 2009 г. са били около 10 милиарда долара, което е три пъти повече от военните разходи на Египет и надхвърля разходите за отбрана на всички негови съседи взети заедно – Египет, Сирия, Йордания и Ливан. (Това предимство се подсилва от факта, че Израел получава 3 милиарда долара военна помощ от Вашингтон.)

Но истинските предимства на Израел не се обясняват само с парите, те се състоят в качеството и ефективността на неговата армия от гледна точка на оръжия и хора. Въпреки че арабите многократно превъзхождат по население Израел, неговата армия плюс резервистите значително надминава по численост тези на арабските държави.

Оръжията му са много по-усъвършенствани, често с поколение пред тези, които използват неговите противници. Технологичното предимство на Израел оказва голямо влияние на съвременното бойно поле.

Най-силната арабска армия, спрямо която често се преценява военния потенциал на Израел в научните изследвания, е тази на Сирия. Но сега, разбира се, сирийската армия е разстроена, след като се бие със собствения си народ, докато Башар ал Асад се е вкопчил във властта.

На следващо място идват асиметричните заплахи от групи като Хизбула и „Хамас“. Изследването хвърля поглед към тях и анализира огромния арсенал от ракети на Хизбула. Авторите правят извода, че те не представляват реална заплаха за Израел, защото тези ракети до голяма степен не могат да бъдат насочвани и следователно са неефективни.

Ракетите на „Хамас“ са още по-неточни и неефективни. Отговорът на Израел – неговата отбранителна система „Железен купол“ – работи по-добре от очакваното.

Що се отнася до другата асиметрична стратегия срещу Израел – тероризма, въпреки нападението в сряда срещу автобус в Тел Авив, Израел до голяма степен е защитен от терористи благодарение на стената, която изгради през 2003 г.

Що се отнася до по-големите заплахи, изследването изтъква, че Израел е единствената страна в региона, която има усъвършенстван ядрен арсенал, оценяван на между 100 и 500 оръжия, много от които разположени на подводници и модерни балистични ракети.

Поради това Египет не рискува да започне война с Израел, въпреки че е управляван от ново ислямистко правителство. Същото важи за другите арабски държави. Те изнасят пламенни речи и предлагат хуманитарна помощ, но не се бият редом до палестинците в Газа и не правят нищо, което би могло да доведе до по-мащабна война.

Турция, друг силен регионален играч, има правителство, което отслабва връзките си с Израел и многократно се сблъсква с него заради отношението му към палестинците. Но това са словесни сблъсъци, които едва ли ще прераснат в нещо повече. Всъщност сега Турция е изправена пред ситуация, при която усилията й да се превърне в регионална сила пораждат обратен ефект. Тя пое риск, смятайки, че може да свали режима в Сирия, което още не се е случило.

Отношенията й с Ирак се влошават, след като тя защитава сунитския вицепрезидент от предвожданото от шиити правителство в Багдад, което иска да го арестува. А откакто отношенията й с Израел охладняха, Турция само може да гледа отдалеч как Египет става мостът между Израел и „Хамас“. Единственият външен посредник в региона са, разбира се, Съединените щати, най-близкият съюзник на Израел.

Това са реалностите в Близкия изток днес. Изненадващият икономически растеж на Израел, технологичният му потенциал, военната му подготвеност и близките му връзки със Съединените щати го поставят далеч пред неговите арабски противници. Мирът между палестинците и израелците ще дойде едва когато Израел реши, че иска да постигне мир.

Мъдри израелски политици – от Ариел Шарон до Ехуд Олмерт и Ехуд Барак – искат да поемат рискове, за да постигнат този мир, защото се тревожат за бъдещето на Израел като еврейска и демократична държава. Именно това е в опасност, а не съществуването на Израел.

Още по темата: Рано или късно Израел ще трябва да премахне властта на „Хамас“ в Газа

Независимо от решението на израелското правителство да приеме споразумението за примирие с „Хамас“, рано или късно Израел ще трябва да премахне властта на „Хамас“ в Газа, съобщава вестник „Джерусалем пост“, като цитира изявление на външния министър Авигдор Либерман.

Той твърди, че евентуална сухопътна операция на израелската армия в Газа неминуемо ща доведе до повторна окупация на палестинския анклав. Но този ход едва два месеца преди насрочените за януари избори би бил неправилен, посочва Либерман. „Окупацията на Газа и свалянето на „Хамас“ от власт е процес, който би отнел най-малко 4 месеца“, изтъква той.

Най-правилният ход на израелското правителство бе да приеме споразумението за примирие, макар мнозинството израелци да са против това, посочва Либерман. В крайна сметка Израел постигна три основни цели: ракетните обстрели на южните райони на страната бяха прекратени, армията доказа, че разполага с възможности да се противопостави на такива агресивни действия, и не на последно място – унищожени бяха складовете с ракети от типа „Фаджр-5“, които могат да достигнат цели в района на Тел Авив и Ерусалим, изтъква израелският външен министър.

Според резултатите от проучване на общественото мнение в Израел, коментирани от днешните израелски вестници, 75 на сто от анкетираните заявили, че не одобряват решението на правителството да приеме споразумението за примирие.

Министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак отхвърли твърденията, че правителството е длъжно да се съобрази с факта, че общественото мнение в страната е против примирието, посочва „Джерусалем пост“. Барак освен това изрази увереност, че примирието с екстремистките групировки в Газа ще продължи „относително дълго“ и че „Хамас“ всъщност не постигна нищо, тъй като „Израел упражнява контрол върху всички договорености с тях“.

Той категорично отхвърли претенциите на „Хамас“ за победа, като подчерта, че „тази победа е също толкова реална, колкото са реални твърденията, че е бил свален израелски изтребител Ф-16 и че ракетните удари срещу Тел Авив са нанесли сериозни щети“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.