10 причини да мразя „Уимбълдън”

Американката Винъс Уйлямс стиска купата, след като победи французойката Марион Бартоли на финала но турнира Уимбълдън. Снимка: Ройтерс

От мазохистичните и националистически настроени тълпи до подмазваческите репортажи на Би Би Си, Патрик Маккарти обяснява какво му се налага да прави в продължение на две седмици всяка година.

1. Публиката

”Уимбълдън” е единственото спортно събитие, което тези хора посещават, ако не броите шоуто на Торвил и Дийн. В резултат на това те мислят, че са на някакво шоу и нямат представа как да се държат. Те се провикват по средата на разиграването или избухват в смях, когато някой направи шпагат за воле или се превива от болка. Когато им се напомни от съдията, че трябва да бъдат тихи по време на играта, те започват да ръкопляскат едва-едва, все едно не те са сгафили преди малко. Попитайте ги за името на шампионката от Австралия по-рано тази година и те няма да имат и най-малка представа. Така е, защото те не са фенове на тениса изобщо – те са фенове на „Уимбълдън”, а това е напълно различно нещо.

2. Странният национализъм на публиката

Зрителите често боядисват лицата си в цветовете на националните флагове, може би мислейки, че състезателите представляват страната си. А това са тенисисти – те прекарват времето си, обикаляйки земното кълбо в един херметически затворен кръг, местейки се от един корт на друг, нарамили саковете, говорейки „американски”, без значение от каква националност са. Последното нещо, за което те си мислят, е, че представляват родината си. Тенисистите представляват само себе си – те са същите като голфърите, пилотите от Формула 1 или хазартните егоцентрични типове „а ла Джеймс Бонд”, които обикалят казината.

3. Антуражът

Французойката Марион Бартоли си разтрива ходилата в почивка на финала на турнира Уимбълдън в Лондон, в който падна от американката Винъс Уйлямс. Снимка: Ройтерс

За тенисиста публиката е от полза, когато му дава предимство по време на важните разигравания. През останалото време все едно не съществува. Забелязали ли сте как след всяка точка те се обръщат само към тесен кръг от приятели за одобрение. Антуражът се състои по правило от: треньор, втори треньор, психясал родител, партньор (в зависимост от пола му Би Би Си го нарича „добър приятел”). Те си разменят говорещи погледи и тайни сигнали с ръце и изричат най-вече заповедното „фокусирай се”. А тенисистите са сред най-концентрираните същества на планетата. Толкова са вглъбени в това, което правят, че няма снимка, на която лицата им да са разкривени.

4. Мазохизъм

На публиката на „Уимбълдън” не й пука, че състезателите я игнорират и не отвръщат на любовта й – защото в любовта, както и в много други неща, те живеят, за да страдат. Те спят на открито девет дни, за да получат шанс да седнат на малки дървени седалки, а колената им да опират в бъбреците на човека отпред. Или пък да гледат на грамаден телевизор нещо, което се случва на 30 метра от тях. Купуват си ягоди със сметана, които на килограм струват малко повече от талий… Те дори припляскват на Клиф Ричард по време на дъждовните паузи.

5. Таблоидите

За таблоидите турнирът не е нищо повече от продължителна възможност дебели и потни бездарни писачи да спечелят одобрителния поглед на младите дами. За да бъдем конкретни миналата година „Нюз ъф дъ уърлд” пусна материала „Победители и победени на „Уимбълдън”. Квалификацията „победител” се базираше единствено на това дали фотографът е успял да хване зърното на гърдите на звездата. Или нещо повече – да снима как някоя си е сложила така топките под поличката, че не е останало нищо скрито от задните й части. Предполага се, че издателите на таблоиди все още мастурбират върху календари, подобни на този олимпиадата в Атина! (б. р. – еротичен календар с голи спортистки).

6. Репортажите на Би Би Си

Американката Винъс Уйлямс стиска купата на победителя, след като спечели финалния мач на турнира Уимбълдън. Снимка: Ройтерс

Както винаги убедени, че знаят какво иска народът, въпреки всички примери за противното, Би Би Си предпочита да отразява мачовете от първия кръг на всички британци, спечелили „уайлд кард”, докато тези на някои от най-брилянтните играчи в света минават покрай другото. Това почти престъпно нехайство сега бе леко замаскирано: „Ще останем да гледаме този мач, но ако искате да гледате ИСТИНСКИ тенис, натиснете червения бутон…”

7. Политиката на Би Би Си

Бъдещите добри новини за британските тенисисти са тясно свързани и с политиката на Би Би Си. Ако някой британец успее да спечели мач, той има огромен шанс да намери място в отбора от коментатори за следващата година. Като работодател, който дава шанс на всички, Би Би Си осигурява договори и предоставя думата на отказали се спортни звезди, без значение колко отдавна са играли, игронирайки невъзможността им да вържат две сносни изречения и да артикулират правилно, дори гласът им наподобява звука, излизащ от гайда след удар със стик.

8. Експертните обзори на Би Би Си

Тв аудиторията свикна да слуша бивши вечногубещи, които по чудодеен начин се превръщат в експерти поради простата причина, че вече нямат мачове. Те имат щастието да анализират тенисисти, които вероятно никога не са чували имената им, дискутират огромното психологическо напрежение в големите мачове, като дават примери с Джон Макенроу и Борис Бекер. Всъщност така са им казали по време на продължителния курс за треньори по тенис, който са минали на Коста Брава.

9. Оплакванията от състезателите

В един спокоен спорт, все още принадлежащ на средната класа, където да носиш по-дълги шорти или обърната назад бейзболна шапка ти придава статус на див особняк, където децата се записват, само за да се оттеглят на 25 като мултимилионери, зрителите се оплакват от липсата на ярки индивидуалности на корта. Трябва само един играч да изпусне псувня в момент на върховен стрес и телефоните за оплаквания на Би Би Си прегряват от обаждания.

10. Оплакванията от тениса

Никой никога не е доволен от показаната игра: нито ако турнирът е спечелен от тенисист, който връща топките от линията и обичащ уморяващо-дългите разигравания; нито ако е доминиран от онези, които сервират добре и превръщат състезанието в конкурс за сервиси, без да има никакъв артистизъм.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.