Армията остава настрана от кризата в Египет

Ройтерс

Протестите на площад Тахрир в Кайро. Снимка: АФП/БТА

Протестиращите се върнаха на площад „Тахрир“ и новият президент е на огневата линия, но военните, които до началото на тази година бяха в центъра на политическите турбуленции в Египет, сега стоят настрана и вероятно ще продължат да го правят.

Армията стои далеч от политиката, откакто през август президентът Мохамед Морси уволни висши генерали, включително фелдмаршал Хусейн Тантауи, който оглавяваше военния съвет, управлявал 16-месечния преход след свалянето на Хосни Мубарак.

Няма признаци това да се промени, макар Египет да се сблъсква с нова политическа криза след поредния дързък ход от страна на Морси, който този път разшири правомощията си. Тази стъпка предизвика буря от критицизъм и протести сред противниците на управлението на ислямиста.

„Военният съвет и въоръжените сили се оттеглиха от политическата сцена, след като предадоха властта на избрания президент“, каза египетски генерал пред Ройтерс, отказвайки да бъде назован, той като военните искат да избягнат всякакви публични изявления.

„Въоръжените сили се върнаха към естествената си роля да защитават страната“, каза той, допълвайки, че армията би се намесила единствено, „ако бъде призована да защити народа“ при криза.

Това беше ехо на често повтаряното от армията изречение, че ще защити страната и ще се намеси единствено, ако поискат това от нея – нещо, към което според анализатори и дипломати военните вероятно ще се придържат, опасявайки се да не накърнят допълнително репутацията си, която пострада достатъчно през хаотичния преходен период под управлението на военните.

Докато военните бяха на власт много офицери се притесняваха все повече от засилващата се съпротива на ролята й, която едновременно подронваше авторитета й и заплашваше да нанесе щети на огромни бизнес интереси, казват анализатори и дипломати.

Това вероятно насърчи генерали от „задната редица“ да подкрепят Морси, когато той прогони висшите офицери през август. Заедно с повишението си тези нови генерали дължат на Морси и лоялност.

„Военните са вън от картинката. Те не се месят в политическите въпроси“, казва Мохамед Кадри Саид, бивш генерал и ръководител на отдел за военни научни изследвания в каирския Център за политически и стратегически изследвания „Ал Ахрам“.

Според него нещата са се променили, когато Тантауи и началник-щабът на въоръжените сили Сами Енан са били прогонени. Тантауи беше министър на отбраната двайсет години при управлението на Мубарак. ЩЕ ДЕЙСТВАТ, АКО ПОИСКАТ ТОВА ОТ ТЯХ

„Въоръжените сили са предани на народа и страната“, каза на церемония по връчване на дипломи генерал Абдел Фатах ас Сиси – настоящ главнокомандващ въоръжените сили и министър на отбраната.

„Задачата на въоръжените сили е да защитават стабилността на страната във вътрешен и международен план“, каза той в изявление, цитирано от официалната информационна агенция по време на най-новата политическа криза.

Дипломати и анализатори допускат, че армията би действала само ако в Египет избухне бунт с мащабите на този, с който беше свален Мубарак. Протестите и насилието сега са далеч от това равнище.

Стотици бяха убити по време на бунта срещу Мубарак, когато протестиращите се биеха с полицията, докато на улиците не се появиха танковете на армията. При сегашната криза има само един убит до момента.

„Имам твърдото впечатление, че военните наистина са извън вътрешната политика, и очаквам евентуална намеса единствено ако избухне голям бунт, а дори и тогава това вероятно би станало само по настояване на Морси“, казва Илайджа Заруан, гост изследовател в Европейския съвет за международни отношения.

Може би за да покажат до каква степен искат да се дистанцират, когато военни самолети бръмчаха над Кайро в неделя по онзи зловещ начин, както в един момент в разгара на бунта срещу Мубарак, военните побързаха да заявят, че става дума за учение.

„Подозирам, че много офицери са се чувствали неловко армията да продължава да играе пряка роля в политиката и са смятали, че това е опасно за страната и вреди на престижа на военните“, отбеляза Заруан.

Армията продължава да се ползва със значително влияние. Тя изигра водеща роля при крутите мерки срещу бойците в Синай – зона на беззаконие близо до взривоопасната граница с Израел – и контролира бизнес империя, която се простира от производството на оръжие до бутилирането на минерална вода.

Тези интереси биха се сблъскали с нежелан по-голям граждански контрол, ако военните се бяха задържали на власт по-дълго, смятат анализаторите.

Сега, до голяма степен като по времето на Мубарак, военните не участват пряко в политиката, макар че този път нямат бивш командир като Мубарак и предшествениците му на висш държавен пост.

„Въоръжените сили са неутрална институция, чиято задача е да служи на страната и да брани границите й“, казва Сейф ел Дин Абдел Фатах, анализатор и един от съветниците на Морси. „Откакто военният съвет предаде властта на избрания президент, беше отгърната нова страница.“

Още по темата: Президентът Морси коригира курса
Египетският президент Мохамед Морси изглежда коригира курса в най-новото си и най-обезпокоително заграбване на правомощия, пише в. „Ню Йорк таймс“. На среща с висшите съдии вчера той се е съгласил да се ограничат широките пълномощия, които придоби с едностранен указ тази седмица.

Президентът се отказва от правото решенията му да не подлежат на правен надзор, като си запазва единствено правото да пази учредителното събрание от разпускане от страна на съда, докато не приключи работата си в началото на следващата година.

Ако е истина (понеже подробностите не са съвсем ясни), обратът вероятно е прагматичен ход от страна на Морси да запази репутацията си. Истинската проверка е дали това ще е достатъчно за критиците му, които изпълниха улиците с нови протести.

Те са все по разтревожени от постоянните вълнения, от икономическиs срив и упадъка на държавните служби след свалянето на Хосни Мубарак и продължават да изпитват недоверие към Партия на свободата и справедливостта на организацията „Мюсюлмански братя“, спонсорирала Морси.

Необмисленият указ на Морси засили подозренията, че той прилича повече на автократа, когото замени, отколкото на демократа, за когото мнозина египтяни копнеят, и още повече изостри разделението в страната, подчертава вестникът.

САЩ трябва да предприемат действия в подкрепа на демокрацията в Египет, препоръчва в. „Вашингтон пост“. Египетският президент звучи достоверно, твърдейки, че не се опитва да установи ислямска диктатура, след като миналата седмица издаде указ, който му дава повече власт, отколкото е имал някога Хосни Мубарак или който и да било съвременен египетски управник.

Главната му цел обаче вероятно е да попречи на реакционните съдии да разпуснат учредителното събрание, което подготвя новата конституция. След като вече разпусна демократично избрания парламент заради формалност, назначеният от сваления президент Мубарак Висш съдебен съвет заплашваше да саботира дълго отлагания преход към нова политическа система и, може би, да върне страната отново към хаоса, отбелязва всекидневникът.

За да избегне нови сътресения, правителството трябва да оглави сключването на консенсус с опонентите си, вместо да се опитва да ги надвие. За да стане това, организацията „Мюсюлмански братя“ трябва да приеме конституция, която запазва законово пространство за светското общество и немюсюлманите, не допуска репресии над жените, гарантира свободата на словото и произвеждането на свободни и честни избори в бъдеще, посочва „Вашингтон пост“.

И точно тук трябва да се включат Съединените щати. С отчаяно необходимия заем от Международния валутен фонд, който зависи от двустранна сделка за опрощаване на дълга, правителството на Обама разполага със съществено средство за натиск над правителството на Мохамед Морси. Обама разговаря неколкократно с Морси по време на кризата в Газа.

Сега американският президент трябва ясно да покаже, че отношенията с Египет не зависят само от подобно стратегическо сътрудничество, но и от създаването на политическа система, която изпълнява основните условия за демокрация и защита на човешките права, допълва вестникът.

Часове след като изрази увереност, че разрастването на кризата може да бъде избегнато, говорител на Морси обяви, че разширените правомощия, които президентът придоби с декрет, ще се отнасят само до „въпроси, свързани със суверенитета“ – формулировка, подсказваща, че Морси се е съгласил на компромис, предложен от съдиите, посочва в. „Дейли телеграф“.

Президентът заяви, че изпитва дълбоко уважение към съдебната власт и нейните представите. Президентът и Висшият съдебен съвет потвърдиха желанието си да няма конфликт и разнобой между съдебната власт и президентството, каза говорителят, цитиран от британския всекидневник.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.