Литва разбулва тайните на КГБ

ДПА

Литва постепенно публикува документи на КГБ, разкривайки малко по малко делата на всяващата страх агенция за сигурност от съветско време и хвърляйки светлина върху една мрачна глава от историята на страната.

Още от началото на тази година Центърът за изследвания на геноцида и съпротивата в Литва (LGGRTC по литовска абревиатура) започна да публикува документите онлайн.

Голям интерес предизвикаха някои списъци, в които могат да се потърсят имената на съседи, колеги или видни личности и да се провери дали са били доносници на КГБ.

„Целта ни е да разкрием дейността на КГБ в Литва и на хората, които са работили за окупационния режим и неговата репресивна институция“, каза Бируте Бураускайте, ръководителка на финансирания от държавата център.

Мнозина в балтийската държавата с население от 3.2 милиона души, която сега е член на Европейския съюз и НАТО, гледат на Съветския съюз като на окупационна сила, управлявала страната им от Втората световна война до 1990 г.

Досега близо 2000 файла на руски език са качени онлайн и почти толкова имена на литовци, работили за тайната служба от съветския период.

Въпреки това остава много информация, която няма да бъде публикувана. Само 1 процент от малко над 250-те хиляди файла, оцелели от архивите на литовското КГБ, са лични досиета.

Повечето от документите са били унищожени или изпратени в Москва още преди разпадането на Съветския съюз и в резултат на това много от сътрудниците на КГБ остават неидентифицирани и до днес.

Смята се, че приблизително 118 000 „източници“ са работили, доброволно или не, за КГБ за времето окупирането на Литва от войските на Съветския съюз през 1940 г. до обявяването на независимостта на държавата през 1990 г.

Литовската съпротива срещу съветското господство е била систематично потушавана с помощта на доносници. Стотици хиляди дисиденти са хвърлени в затвора или са били пратени, често дори без съд, в съветските трудови лагери с техните ужасни условия.

Близо 1600 литовци са признали, че са сътрудничели на КГБ, откакто преди 12 години започна операцията по лустрация или хвърляне на светлина върху миналото, при която се проверяват хора, заемащи държавни постове.

Тези проверки се правят в строга тайна. При все това обаче списъците с имената, публикувани от центъра, са съвсем достъпни в интернет, подредени по азбучен ред по фамилия. Посочени са ролята, която са изпълнявали, и колко време са били сътрудници на КГБ.

Интересът към сайта бе толкова голям, че блокира за известно време.

До този момент повечето от публикуваните имена са на запасни офицери или на служители на КГБ в градовете и местните власти.

Началникът на криминалната полиция и няколко политици не успяха да избягат от миналото си. Замесени бяха и имената на видни политици като бившия министър на външните работи Антанас Валионис например.

За разлика от други бивши комунистически страни от Източна Европа, този подход на властите бе приветстван от повечето хора. Само няколко случая породиха спорове, но скоро и това може да се промени.

От края на октомври Центърът започна на две седмици да публикува на сайта си имената и псевдонимите на 20 бивши тайни агенти, като преди това проверява всеки индивидуален случай.

Очевидно е, че не всяко досие говори за извършване на осъдителни действия. Много подписи са били получени чрез изнудване или под страх от съдебно преследване, нещо, което шефът на парламентарната комисия по сигурността и отбраната Арвидас Анусаускас знае много добре.

Въпреки това той настоява всички връзки с КГБ да бъдат разкрити. „Наистина трябва да знаем, кой какво е вършил в миналото“, казва Анусаускас.

В противен случай, смята той, Литва никога няма да успее да затвори тази мрачна глава от историята си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.