СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кой експлоатира турския национализъм?

Не беше изненада, когато Иран и Русия, поддръжници на сирийския президент Башар ал Асад, чиито жестокости срещу опозицията в Сирия не стихват, реагираха остро на решението на Турция да поиска от НАТО да разположи ракети „Пейтриът“ на турска територия.

Реакцията на Сирия не се забави. Тя нарече искането на Турция към НАТО провокативно. Никоя от тези реакции или критики не може да се възприемат като основателни или да бъдат приети сериозно, като се има предвид политиката на Русия и Иран, която задълбочава нестабилността в региона с това, че подкрепя кампанията на режима на Асад срещу бунтовниците.

Напротив, основната причина зад критиките и реакциите на тези страни по повод евентуалното разполагане на ракети „Пейтриът“ на турска земя е нежеланието им да видят, че НАТО няма да изостави съюзника си Турция, когато тя е изправена пред заплаха за сигурността заради задълбочаващата се криза в съседна Сирия и индиректния й ефект върху нея самата.

Това, че искането на Турция към НАТО за ракети „Пейтриът“ предизвика реакции в региона, е само едната страна на въпроса; другият аспект е, че искането предизвика вече и силен турски национализъм.

В опит да успокоят реакцията на турската общественост от очакваното пристигане на чужда система, т.е. ракетите „Пейтриът“, заедно с около 300 чуждестранни войници от страните или страната, която ще заеме на Турция тези противовъздушни и противобалистични ракети, турските власти увериха, че Анкара ще има контрол върху системите. С други думи, че без разрешението на Турция тези ракети няма да бъдат изстрелвани, а ако е необходимо, именно турски експерти ще натискат копчето за изстрелване.

Опитите на турското правителство да потисне националистическия плам по въпроса още веднъж показа дълбокото недоверие на турците дори и в НАТО, на която Турция е член. Преди всичко, това отново изтика на повърхността турския национализъм.

Независимо от това къде ще бъдат разположени натовските ракети, изстрелването им ще бъде решение на НАТО и само НАТО и страната, която ги осигурява, ще могат да активират системата.

За гражданите, които проявяват здрав разум, не би следвало това кой контролира системата „Пейтриът“ да бъде повдигано като въпрос, тъй като операторите от страната, която осигурява системата, ще трябва да действат в рамките само на секунди, за да прехванат пристигаща вражеска ракета. Следователно, никой не може да си позволи лукса да предаде контрола върху системата на хора, които не са експерти по ракетите „Пейтриът“.

САЩ, производител на системата, Германия и Холандия са трите държави от НАТО, които имат ракети „Пейтриът“ в своя арсенал и една или две от тези страни ще снабди Турция с вероятно една система „Пейтриът“.

Турският национализъм обаче е толкова силен, че турците не могат да мислят разумно или рационално и затова показват склонност да бъдат експлоатирани от страна на вземащите решения в страната.

Има тясна връзка между този мой аргумент и планираното придобиване от Турция на скъпоструващи системи за противоракетна отбрана.

Американските Локхийд Мартин и Рейтиън с техните ракети PAC-3 (лат. букви), идентични с ракетите „Пейтриът“, които НАТО ще предостави на Турция, се конкурират с Русия и нейните ракети S-300 в международен търг за покупката от Турция на 12 ракетни комплекси на стойност 4 млрд. долара.

Китай и европейският консорциум Евросам (Eurosam) също участват в турския търг, но основните съперници са PAC-3 и S-300.

Американска военна делегация обясни на турските генерали техническите детайли на ракетите „Пейтриът“ преди няколко седмици в разгара на преговорите на Турция с НАТО да й бъдат заети ракети „Пейтриът“. С този брифинг за генералите САЩ застреляха с един куршум два заека, понеже по този начин и офертата на американските компании на търга беше направена по-привлекателна. Няма проблем да лобираш, за да си продадеш продуктите междувременно.

Заслужава си да се отбележи още, че и Русия става неспокойна от факта, че шансът й да спечели турския търг намалява, понеже ракетите „Пейтриът“, които Турция ще заеме от НАТО, най-вероятно са американско производство.

Това увеличава шанса на американските компании да спечелят търга с предложението си за системи PAC-3. Тук трябва да се посочи също и че САЩ отдавна агитират Турция да не избира система, която не е съвместима със системата на Алианса, т.е. срещу S-300.

Изпълнителният комитет за отбранителна промишленост, председателстван от премиера Реджеп Тайип Ердоган, ще се събере на 17 декември, за да определи победителя в отдавнашния план за придобиване на ракети с голям обсег.

Не смятам, че мнозинството от турците ще поставят под въпрос възможната покупка на такива скъпи ракетни системи, защото онези, които взимат решението, лесно ще убедят турците националисти, като кажат: „Не можем да имаме доверие дори на НАТО. Това е една национална ракетна система, над която имаме пълен контрол“.

Такава националистическа реторика ще отклони вниманието от факта, че когато това бъде поискано, НАТО ще осигури такива системи на Турция и Анкара не е нужно изобщо да купува тези скъпи системи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.