Сунитски лидери придобиват влияние в Близкия изток

в. Ню Йорк таймс

Години наред САЩ и съюзниците им от Близкия изток се сблъскваха със засилващата се мощ на така наречения Шиитски полумесец – политически и идеологически съюз, подкрепян от Иран, обединяващ регионални актьори, които са много враждебни към Израел и Запада.

Но въстанията, войните и икономиката промениха пейзажа в региона, проправяйки път за появата на нова ос – оглавявана от сунитския съюз на Египет, Катар и Турция. Този триумвират изигра водеща роля в усилията за прекратяване на осемдневния конфликт между Израел и Газа, до голяма степен, приемайки „Хамас“, примамвайки го към себе си и отдалечавайки го още повече от оста Иран-Сирия-Хизбула и предлагайки дипломатическо влияние и обещания за щедри помощи.

За САЩ и Израел променящата се динамика е възможност да изолират Иран, който отново печели влияние, да ограничат достъпа му до арабския свят и да направят по-трудно за Техеран да въоръжава своите агенти по границата с еврейската държава. Но ползите не са толкова големи, защото макар тези сунитски лидери да са готови да работят с Вашингтон, за разлика от моллите в Техеран, те също пропагандират основаваща се на религията радикална идеология, която подклажда антизападни настроения из региона.

„Хамас“, който получи ракети от Иран, достигнали до северните градове на Израел, скъса с иранската ос миналата зима, подкрепяйки открито въстанието срещу сирийския президент Башар ал Асад. Но тази есен се прояви афинитетът му към оста Египет-Катар-Турция.

„Този лагер разполага с повече ресурси, които може да сподели, отколкото Иран – политически, дипломатически, материални“, каза Робърт Мали, директор на Програмата за Близкия изток на неправителствената организация „Международна кризисна група“. „Мюсюлманските братя“ са много повече част от техния свят, отколкото Иран“.

Конфликтът в Газа илюстрира нагледно развитието на близкоизточните съюзи, след като ислямистката вълна сваляше от власт правителствата едно след друго в началото на януари 2011 г. Иран нямаше никакъв интерес от примирие, докато Египет, Катар и Турция имаха.

Но решаваща за този подновен сунитско-шиитски двубой е битката за Сирия. Победителят получава много важен стратегически кръстопът.

Засега очевидно ситуацията и там се обръща срещу Иран и Ислямската република може да загуби основния си арабски партньор – Сирия. Оглавяваната от сунити опозиция през последните дни, както изглежда, извърши сериозни нападения срещу правителството, заплашвайки 40-годишното династично управление на семейство Асад и неговия дългогодишен съюз с Иран.

Ако Асад падне, това ще отслаби Иран и ливанската Хизбула, изолирани като единствения шиитски съюз във все по-поделения на верска основа Близък изток, и няма да се ползват с онова доверие на улицата, което даваше на Дамаск основание да ги нарича „туптящото сърце на арабската съпротива“.

Ако изглежда, че САЩ са малко стъписани от промените, то е защото остава загадка какво ще произлезе от целия този кипеж.

Ясно е, че старите лидери, на които Вашингтон разчиташе, за да налага волята си – като египетския президент Хосни Мубарак – ги няма или най-малкото са останали в сянка. Обаче цари объркване как да се справят с тази нова парадигма. Тя определено може да създаде общества, вдъхновени от религиозна идеология, което на американците ще им е трудно да приемат. Новата действителност може да е един по-слаб Иран, но един далеч по-консервативен Близък изток, който е по-малко признателен на САЩ.

Ислямисти вече взеха властта в Египет, Либия и Тунис, а сирийската опозиция се оглавява от сунитски бунтовници, включително увеличаващ се брой бунтовници, определяни като джихадисти, а някои от тях и като поддръжници на Ал Каида. Катар, където има голяма военна база на САЩ, също финансира ислямисти из целия регион.

В Египет президентът Мохамед Морси се оттегли като член на „Мюсюлманските братя“, едва когато стана държавен глава, но той си остава тясно свързан с движението. Турция – образецът за много от тях – поддържаше силни връзки с Вашингтон, докато същевременно отслабваше властта на генералите, които бяха дългогодишни американски съюзници.

„САЩ са част от пейзаж, който се промени драстично“, каза Мали от „Международната кризисна група“. „Старото разделение на умерени и радикали се измества от друго, което се определя от вярност към религията и различните верски общности“.

Очертаващата се „сунитска ос“ постави в неизгодна позиция не само шиитите, но и лидерите от старата школа, съюзили се някога с Вашингтон.

Членовете на старата гвардия в палестинската власт се борят да не се маргинализират във време, когато заради безуспешните им 20-годишни усилия за прекратяване на израелската окупация на палестинските земи те изглеждат анахронични и ненужни.

„Хамас винаги е твърдял, че е бъдещето на промените в региона заради революционната си природа, че е част от религиозните политически групи, които печелят революциите“, каза Касан Хатиб, сътрудник на палестинския университет „Бирзеит“ и бивш правителствен говорител.

Лидерът на палестинската власт Махмуд Абас ще държи реч пред Общото събрание на ООН днес, в която ще поиска за Палестина статут на държава наблюдател, нечлен на организацията. Очаква се резолюцията в подкрепа на това искане да бъде приета, но анализатори смятат, че това е недостатъчно и много закъсняло на фона на новите настроения в региона.

В оживена хлебарница в Рамала тези настроения са лесно доловими.

„Ако това положение продължи, какво от това, че Абу Мазен ще получи признание, какво от това?“, каза 50-годишният учител Салах Абдел Хамад, говорейки за Абас. „Това няма да донесе никаква значителна промяна“.

Собственикът на хлебарницата се е осмелил да окачи на прозореца траурен плакат за Ахмед ал Джабари – ръководителя на военното крило на „Хамас“, заради чието ликвидиране от Израел избухна последният конфликт.

„От съпротивата“, каза 23-годишният Таер ал Бау, визирайки „Хамас“, „показаха, че са много по-добри от преговарящия лагер. По времето на Арафат си мислехме, че мирът може да се постигне с преговори, но вече никой не вярва в това“.

Преди конфликта емирът на Катар посети Газа, обещавайки 400 млн. долара помощи. Катар не е дарил тази сума, за да бъде унищожавана инвестицията му от бомбардировки през няколко години.

Египетският президент Хосни Мубарак, който критикуваше „Мюсюлманските братя“, по същество беше доволен Израел периодично да удря „Хамас“ – техните братовчеди от Газа.

Морси не промени особено сценария на Мубарак, макар че промени тона. Той изпрати премиера си да повдигне духа. Десетима външни министри, включително тези на Турция и на новото ислямистко правителство в Тунис, също част от новата ос, посетиха Газа по време на боевете.

Египет, Катар и Турция искат по-тих, по-стабилен Близък изток, за който, както те многократно казаха, трябва да се сложи край на израелската окупация. Но новите ислямистки правителства не говорят много за решение чрез създаване на две държави, така че анализатори смятат, че е по-вероятно да има някакво дългосрочно примирие.

„Със сближаването на „Хамас“ с Турция, Египет и Катар, то ще е по-слабо като „съпротивително“ движение, защото тези три страни не искат съпротивително движение“, каза Талал Артиси, ливански изследовател, който е специалист по арабско-ирански отношения.

Тези страни обаче няма да доставят оръжия, така че „Хамас“ ще запази контактите си с Техеран. Лидерът на Хамас Халед Мешаал заяви за Си Ен Ен, че отношенията „не са като преди, но не са обтегнати“.

Макар и „Хамас“ и „Хизбула“ някога да бяха съюзници, фактът, че сега понякога са в конфликт, показва нагледно завоя към новата сунитска ос.

В опита си да обясни промените западен дипломат нарисува кръст върху региона, който се пресичаше в Сирия. На хоризонталната му ос, прокарана от изток на запад, той написа „кипящ полумесец“ – игра на думи с традиционното понятие „Плодороден полумесец“, което се използва за колективно название на земите в Близкия изток, където се заражда цивилизацията. Кипящият полумесец представлява променливата разделителна линия между сунити и шиити, като наградата е Сирия.

Другата ос беше наречена „сунитски борби“. Тя символизира борбите вътре в най-големия клон на исляма за това кои правителства и коя идеология ще победят в сегашните политически безредици. Най-дълбоката промяна, разбира се, е, че изглежда ерата на диктаторите завършва.

„Това са популистки правителства, които се вслушват доста повече в общественото мнение у дома, отколкото предишните режими“, каза Рашид Халиди, който е преподавател по арабистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. „Преди арабските революции имахте застинала ситуация, в която беше лесно да се види как ще се развият нещата“.

Още по темата: Катар и Иран се опитват да влияят на „Хамас”

Брайън Мърфи, Асошиейтед прес 

Ухажването на „Хамас” от страна на съперниците Иран и Катар беше една от интересните второстепенни сюжетни линии в Близкия изток по време на Арабската пролет. Кръвопролитията в Газа изостриха битката им за влияние върху палестинската въоръжена групировка и посоката, в която тя ще поеме в бъдеще.

Катар се опитва да използва огромното си богатство, за да спечели на своя страна „Хамас” с инвестиции и хуманитарна помощ, насърчавайки и арабските си партньори да правят същото. Това е част от по-голямата кампания на свръхбогатия съюзник на САЩ да събере под крилото си ислямистките движения, дошли на власт в региона през последните две години. Катарското влияние може да измъкне „Хамас” от въоръжените действия и да го тласне към дипломацията.

Иран междувременно укрепва дългогодишната си роля на създател на ракетния арсенал на въоръженото крило на „Хамас”.

Палестинското движение печели и от едното, и от другото и охотно играе и с двете страни. На тържествен митинг в Газа, след като сключеното с египетско посредничество примирие стана факт и бе сложен край на сраженията между Израел и „Хамас”, много от жителите на града развяваха катарски знамена, както и египетски и турски в знак на благодарност за дипломатическата подкрепа на тези страни.

Същевременно лидерът в изгнание на „Хамас” Халед Мешаал, който не живее в Катар, съвсем публично благодари на Иран, че е подкрепял Газа с решаваща военна помощ. Бойците в ивицата също приветстваха новия си, по-далекобоен арсенал – иранските ракети „Фаджър-5“ уплашиха Израел, достигайки до покрайнините на Тел Авив и Ерусалим.

При свое посещение в сирийската столица Дамаск в петък председателят на иранския парламент Али Лариджани, който е близък до върховния лидер на страната, обеща на лидери на въоръжени палестински групировки, че Техеран ще продължи да подсилва „потенциала на съпротивата, бореща се срещу ционистката арогантност и агресия“, заяви палестинският представител Халед Абдул-Хамид, присъствал на срещата.

Напомнянето, че „Хамас” разчита на Иран за оръжия, може да помогне за изглаждане на отношенията между тях, които преживяха трудни дни заради гражданската война в Сирия, най-близкия съюзник на Техеран.

Притеснени от репресиите на сирийския режим срещу предимно сунитското въстание, лидери на „Хамас”, живеещи от години в Дамаск, скъсаха със Сирия и заминаха за Катар и Египет. Макар че Иран продължи да изпраща оръжия на „Хамас”, скъсването подкопа създадената от Иран в арабския свят „Ос на съпротивата“, обединяваща Сирия, Хизбула и „Хамас”.

Съмнително е дали Иран може изцяло да си върне позицията на най-важен голям брат на „Хамас”. Но репутацията на Техеран определено ще се подобри в Газа.

За „Хамас” свръхбогатият Катар е политическо и икономическо спасително въже, важна част от усилията на въоръжената групировка да подобри връзките си с подкрепяните от Запада страни от Персийския залив, за да придобие по-голяма международна легитимност.

Миналия месец емирът на Катар стана първият държавен глава, посетил ивицата Газа, откакто преди пет години „Хамас” пое контрола в нея. Страната от Залива обеща близо 500 млн. долара помощи, по радиото и телевизията в Газа се въртеше песента „Благодарим ти, Катар“, а емирът беше посрещнат като герой.

В разгара на битката в ивицата миналия месец премиерът на Катар разкритикува остро Арабската лига на извънредната й среща, заявявайки, че арабските страни трябва да направят повече за борба срещу бедността в Газа и срещу блокадата, а не само да приемат резолюции.

„Не можем само да вдъхваме надежди, без да правим конкретни неща“, каза шейх Хамад бин Джасем Ал Тани на срещата миналата седмица в Кайро.

Два дни след избухването си на заседанието на Арабската лига в египетската столица шейх Хамад даде да се разбере, че страната му би искала да започне диалог с Израел за дълготрайно примирие в Газа, ако то доведе до вдигане на блокадата. Арабската пролет, допълни той, накара Израел да се чувства по-уязвим, но може би и по-склонен да сключва споразумения.

„Трябва да разговаряме с всички, за да постигнем мир“, каза той в понеделник за Си Ен Ен.

За Катар протягането на ръка към Газа е и част от по-големите му амбиции да се превърне в основна политическа сила в Близкия изток. Малката страна от Залива се прояви като силен поддръжник на „Мюсюлманските братя“, които взеха властта в Тунис и Египет след падането на автократичните лидери на тези страни в началото на 2011 г.

През февруари Катар посредничи при преговори между Халед Мешаал и дългогодишния му съперник – ползващия се с международна подкрепа палестински президент Махмуд Абас.

Страната от Залива се опита да влияе и на сирийските бунтовници. Този месец тя беше домакин на среща на сирийски опозиционни организации в опит да се направи пробив в обединяването на бунтовническите фракции в единна коалиция, което разчисти пътя за по-голяма международна подкрепа и обещания за помощ. Катар застана начело на призивите за доставяне на сирийските бунтовници на тежки оръжия, за да се справят с въздушните и танковите нападения от страна на силите на Башар ал Асад. Страната беше и сред основните поддръжници на либийското въстание.

Миналия четвъртък Доха предложи на новоучредената сирийска опозиционна коалиция да определи свой посланик в държавата от Залива, предаде катарската осведомителна агенция КАНА.

Салман Шайх – директор на центъра в Доха на института „Брукингс“ – каза, че въпросът не е „или ще сте само с Иран, или ще сте само с Катар“.

„Катар се опитва да промени реалността. Те се опитват да проправят пътека, която ще отслаби международната изолация на Газа от израелската блокада“, каза той.

Иран е на доста по-различно мнение.

Представители в Техеран се хвалеха миналата седмица с дългогодишната оръжейна подкрепа за бойците на „Хамас” – част от стройната стратегия на Ислямската република да въоръжава антиизраелски групировки в Газа и Хизбула в Ливан на северната граница на еврейската държава.

Ген. Мохамад Али Джафари, командващият Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, каза, че Техеран е предоставил технология на бойците в Газа, с която могат „бързо“ да произвеждат ракети „Фаджър-5“. Изявлението съответства на предишни твърдения на Иран, че не изпраща директно ракети в Газа, но загатващи за близко сътрудничество по изграждането и движението на доставки, вероятно през контрабандните тунели между Газа и Египет.

Сраженията в Газа най-малкото подобриха образа на Иран, пострадал заради подкрепата му за режима на сирийския президент Башар ал Асад.

„Войната с Израел напомни на „Хамас”, че основният проблем е Израел, а не Сирия“, каза Хешматолах Фалахатпишех, който е преподавател по политически науки в техеранския университет „Аламех“.

Но Хамид Реза Шокухи, който е редактор на независимия ирански ежедневник „Мардомсалари“, каза, че засилването на популярността на Ислямската република сред жителите на Газа може да е само „краткотрайно“. Той се усъмни дали Иран може да поддържа влиянието си в ивицата, имайки предвид почти неизчерпаемите ресурси на Катар и партньорите му от Залива.

Иранското външно министерство и парламентарна комисия подадоха документи, за да получат разрешение да посетят Газа през идните седмици през граничния пункт с Египет, каза Хасан Кашкави, който е заместник-външен министър, отговарящ за консулските въпроси.

Катарският премиер заяви, че съревнованието за влияние в Газа вероятно само ще се засилва, защото и други страни като Турция и Египет искат да се намесят.

„Не се опитваме да откраднем „Хамас” от никого, нито от Иран, нито от другите“, каза той в интервю за Си Ен Ен. „„Хамас” трябва да реши сам. Мисля, че в „Хамас” са достатъчно зрели, за да решават сами“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.