Румъния пред труден избор за шистовия газ

Ройтерс

Карта на находищата на шистов газ в света. С червено са означени находища, в които ресурсите са оценени, в жълто – налични находища, в които ресурсът не е оценен. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Сред бившите комунистически държави, които мечтаят да спрат да разчитат на руския природен газ, Румъния е в най-благоприятно положение, тъй като новооткритите залежи на шистов газ правят покриването на собствените нужди възможно. Препятствието, както и на други места, идва от опасенията, че извличането на шистов газ ще замърси водата за пиене и селските стопанства.

Американският енергиен гигант Шеврон иска да започне сондиране за шистов газ близо до град Бърлад и активисти организираха протести преди изборите на 9 декември, настоявайки за забрана на национално равнище. Сегашният мораториум върху експлоатацията на шистов газ може да бъде отменен, когато предизборният натиск намалее след гласуването.

Но Социал-либералният съюз на премиера Виктор Понта, който вероятно ще състави следващото правителство, тепърва трябва да изясни политиката си по въпроса и бъдещето е неясно. Другите политически формирования също се въздържат да разкрият плановете си по този въпрос, за да не отблъснат гласоподавателите.

„В крайна сметка трябва да бъде взето решение. Ние се надяваме, че това решение няма да одобри тази дейност и технология“, каза Богдан Греческу от Грийнпийс Румъния. Активистите се надяват, че всички права за експлоатация на Шеврон ще бъдат анулирани, ако успеят да осигурят убедително мнозинство против шистовия газ на необвързващ референдум в черноморския град Мангалия, който съвпада с парламентарните избори следващата седмица.

Шеврон има права за експлоатация над три блока от 670 000 акра (270 000 хектара) близо до Черно море и също така е закупил 1,6 милиона акра концесия близо до Бърлад за неизвестна сума.

Хидравличното разбиване или фракингът за добив на шистов газ предвижда впръскване под голямо налягане на вода и химикали в подземни скални формирования. Експерти казват, че ако бъде направено съгласно най-добрите практики, то е безопасно за околната среда, но технологията все още поражда тревоги сред обществеността.

Силата на тези чувства в Бърлад са демонстрирани от Некулай Ротару, генерал от резерва и активист против шистовия газ, който казва, че не се интересува дали компанията, която предлага този вид добив на газ, е от САЩ или от друга държава, просто никой не трябва да прави това. „Това е престъпен метод, тъй като оставя околната среда дълбоко засегната, заразена и замърсена“, каза Ротару.

Големите залежи на природен газ на Румъния й дават възможност да внася само около една четвърт от количеството, което използва. Ексън Мобил и австрийската ОЕмВи Петром откриха залежи на природен газ в Черно море, които може да съдържат до 84 милиарда кубични метра. Но това огромно количество може да се окаже незначително спрямо залежите от шистов газ.

Анализатори казват, че залежите на шистов газ в Румъния, добавени към конвенционалния газ, може да задоволят собственото й потребление. „Добавяйки резервите от шистов газ, Румъния може наистина да покрие цялото си вътрешно потребление от собствени източници“, каза Отилия Симкова, анализатор в консултантската фирма Евразия груп.

Американската агенция за информация за енергията изчислява, че Румъния и съседна България и Унгария може да имат 538 милиарда кубични метра шистов газ между тях, малко над годишното потребление на Европа и достатъчно, за да покрие вътрешните нужди на Румъния за почти 40 години.

В Съединените щати фракингът промени коренно енергийния сектор, водейки до понижаване на цените за електроенергия и газ, но рисковете за околната среда и по-гъстата населеност направи европейците по-предпазливи.

Европейският парламент отхвърли забрана върху добива на шистов газ на 21 ноември и поиска „солиден регулаторен режим“ в отговор на опасенията за околната среда. Европейската комисия се очаква да излезе с рамка за управление на риска следващата година.

Междувременно страните от ЕС вървят по собствен път. Полша е най-активният защитник на шистовия газ в Европа и макар че намали рязко очакваните резерви тази година с 90 процента, оказва натиск да започне производство, за да ограничи зависимостта от руския Газпром, който осигурява 75 процента от потреблението на газ в страната.

Сред другите бивши комунистически държави, членки на ЕС, България отстъпи пред протестите и спря експлоатацията. Проучванията са временно спрени и в Чешката република поради екологични опасения, докато в Словакия добивът може да бъде ограничен поради съображения, свързани с водните нива около Дунава, където се смята че съществуват залежи на шистов газ. И двете страни са напълно зависими от вноса на газ, най-вече от Русия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.