Сюзън Райс и двойните стандарти

Сюзън Райс. Снимка: от тв екрана

Играе ли роля полът – или взривоопасната комбинация от пол и раса – в превантивните нападки срещу още непредложената за държавен секретар Сюзън Райс?

За да добием представа за сложността на този проблем, би било полезно да се върнем към 1974 г. и номинирането на друга жена – Алис Ривлин – за председател на Бюджетната служба към Конгреса.

Ривлин разказва, че службата тъкмо била създадена, тя била избрана от комисия за проучване на кандидатите, когато председателят на бюджетната комисия в Камарата на представителите ясно показал, че е твърдо против поради факта, че е жена.

Той заявил, че жена ще ръководи тази организация само през трупа му, както сподели Ривлин на лекция „Жените на Вашингтон“, организирана миналата година от списание „Атлантик“. Днес никой не би могъл да каже такова нещо. Никой, позволявам си да кажа, не би и помислил за това. В края на краищата постът държавен секретар на САЩ се е заемал от мъж само през четири от последните 16 години и този мъж беше чернокож. Републиканците в Камарата на представителите заслужено са подложени сега на ожесточена критика заради липсата на жени начело на комисиите.

Като отбелязваме напредъка, постигнат от жените, не бива да твърдим, че проблемът за сексизма е заличен. Той упорито се спотайва в гънките на съзнанието, само че проявленията му са много по-изтънчени, отколкото във времената, когато Ривлин се е сблъскала с позицията „само през трупа ми“.

Общественият диалог обаче премина от отричане на половите различия към възхваляването им в полза на жените. Припомнете си самохвалебствената дискусия около рекордните 20 жени сенатори миналата година. „Жените са склонни да търсят решения, ние работим заедно“, отбеляза сенатор Ейми Клобучар пред телевизия Си Би Ес. „Те не постигат целите си със самодоволно перчене, а като вършат работа“, добави тя.

Бивш политически съветник – мъж – ми каза, че способен да го накара да се върне към предишната си работа, би бил единствено кандидат-президент жена, „защото – отбеляза той – ни трябва жена за президент, за да реши проблемите на страната“.

Моделът за жена лидер се видоизмени от Желязната лейди до меката сила, а полемиката около Райс произтича отчасти от факта, че тя не пасва съвсем на образа на колегиалната, майчински грижовна, притъпяваща противоречията жена.

Използваните за характеризирането й епитети са пълни със сексистки подтекст: безцеремонна, безскрупулна, импулсивна, егоистична, като някои от тези определения са дадени от нейни приятели. Никой изглежда не смята, че тя би спечелила титлата Мис „Благ характер“.

В публикация на сайта ForeignPolicy.com колегата на Райс от правителството на Клинтън, Дейвид Роткопф, я нарече „твърдоглава и сприхава“. Тук обаче той добави: „Глупостите, че не била достатъчно квалифицирана за поста, са необосновани. . . Колкото до темперамента й, да се използва той за аргумент, е чист сексизъм. Защо я упрекват, че е рязка и сурова, след като подобна твърдост се приветстваше при най-влиятелните ни и уважавани държавни секретари – от Хенри Кисинджър до Джордж Шулц и Джеймс Бейкър?“

Преувеличено е да говорим за чист сексизъм, но аз мисля, че полът играе определена роля, макар и подсъзнателно. В моя анализ приемам, че критиките срещу Райс не се дължат единствено на коментарите й по време на едно-единствено неделно дискусионно предаване.

Тук има нещо повече: нотка дружеска подкрепа за колегата в Сената Джон Кери; остатък от разпалеността около предишни схватки (виж хапливите коментари на Райс от 2008 г. за тогавашния избраник на републиканците за президент Джон Маккейн); намек, че битката срещу Райс е индиректна война срещу самия президент; опит за имунизиране на републиканските привърженици или маневра за спечелване на още едно място за републиканците, ако Кери бъде избран; пренебрежителното отношение на Райс към усърдното обработване на сенатори и други съюзници – изкуство, което нейните (евентуални) предшественички владееха до съвършенство.

Има, разбира се, и сексизъм, макар от по-съвременна, не така явна разновидност. Нека си го кажем: обществото се отнася с по-голяма търпимост към мъже, които се държат зле, отколкото към жени със същото поведение.

Мъже с напомпано его и проблеми в сработването с други хора може да бъдат критикувани – вижте Ричард Холбрук, комуто Райс показа среден пръст на една среща и чиято извънгабаритна личност пречеше на амбициите му. На жените обаче се дават още по-малко възможности за неприемливо държание или неприличен език.

Райс изглежда не е особено склонна да бъде фактор, но се чудя дали за някои критици агресивността й не граничи с наглост. Мислейки за Райс, се сещам за казаното от Обама в неговата книга „Баща ми и аз“, как като малък разбрал, че хората „са доволни, стига да си любезен, да се усмихваш и да не правиш резки движения“.

Явно съществува двоен стандарт, по-нюансиран и не така преднамерен, но наред с това по-коварен, отколкото преди четири десетилетия, когато с него се е сблъскала Ривлин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.