Пакистан кипи от насилие срещу шиитите

Калиграфите се редят на опашки на входовете на бившето гробище в окъпания с кръв западен пакистански град Квета. Те са заети със зловеща задача и са все по-търсени. Надписват надгробните плочи на последните жертви на сунитските отряди на смъртта, които върлуват из улиците.

От по-малко от година въоръжени сунитски екстремисти методично атакуват членовете на хазарската общност, персийски говорещо шиитско малцинство, емигрирало тук от Афганистан преди повече от век. Убийците нанасят ударите си със смразяваща кръвта жестокост, очевидно без да се страхуват от закона. Те застрелват собственици на магазини зад тезгяха им и студенти, докато играят крикет. Те извличат поклонници от автобусите и ги екзекутират встрани от пътя.

Последната жертва, монтьор на име Хусеин Али, беше убит миналата сряда. Той беше застрелян насред работилницата си и така стана част от списъка с имената на над стотина хазари, убити тази година, в повечето случаи посред бял ден. Много често нападателите дори не си правят труда да крият лицата си.

Това проливане на хазарска кръв е част от разрастващото се насилие на верска основа в Пакистан, където тази година загинаха най-малко 375 шиити. Това е най-печалната статистика от 90-те години насам, предупреждават правозащитници. И докато гробовете се пълнят, хазарите разказват, че голямата неяснота идва не от самоличността на нападателите, които са добре известни, а от това защо пакистанската държава не прави или не може да направи нищо, за да защити жертвите.

„След всяко убийство – никакви арести“, казва Музафар Али Чангези, пенсиониран инженер от хазарската общност. „Така че ако правителството не подкрепя тези убийци, то най-малкото ги защитава. Това е единственото обяснение защо те действат толкова открито“, допълва той.

Правителството вече води битка с бунта на талибаните и настоява, че гледа на заплахата много сериозно. По време на наскоро отминалия свещен месец на траура Мухарам, когато шиитите организират процесии по улиците в продължение на 10 дни в памет на смъртта на внука на пророка Мохамед в битката при Кербала, вътрешното министерство затегна мерките за сигурност и блокира сигнала на мобилните телефони за 12 часа, за да предотврати атентатите с дистанционно задействани бомби. Тогава министерството забрани на мотоциклетистите да изпреварват автомобили по пътищата. Въпреки тези мерки сунитски атентатори взривиха поне пет пъти бомби, отнеха живота на най-малко 50 шиити и раниха неколкостотин души. Пакистанските талибани поеха отговорността за най-големите атентати, подчертавайки зараждащата се връзка между тяхното движение и традиционните насилници на верска основа, което обезпокои мнозина.

Неразкритите убийства породиха и по-всеобхватни въпроси за пакистанското общество, за разпространението на злокачествената идеология на насилието на верска основа сред обществото, което допреди десет години беше доста по-толерантно, и за това на какво се дължи все по-голямата дързост на убийците, за някои от които се предполага, че имат връзки и с пакистанските служби за сигурност.

Например в Квета няма нищо тайнствено, свързано с убийците. Според всеобщото мнение нападателите са базирани в Мастунг, прашно село на 25 километра южно от града, превръщащо се във все по-голямо средище на Лашкар-е-джангви, най-известната сунитска бунтовническа група в страната.

Подобно на много пакистански групи, които съчетават оръжията с фанатизма, Лашкар-е-джангви преуспяват в тази ничия земя на негласното одобрение. Официално групировката е забранена, но нейният лидер Малик Ишак беше освободен от затвора миналата година и на входа го чакаха негови привърженици, засипали го с дъжд от листа от рози. Сега Малик живее в южната провинция Пенджаб, защитаван от въоръжени мъже, които се размотават пред вратата му. Оттам той прави пропити с ненавист изявления пред посетителите си. Шиитите са „най-големите неверници“, заяви пред Ройтерс той миналия месец.

В Квета последователите на Малик също нямат задръжки. В търсене на хазари, които със своите централноазиатски черти са лесно разпознаваеми, бойците от Лашкар-е-джангви блокират натоварените пътища, спират и претърсват превозните средства за хазарски пътници и пишат по стените пропити с ненавист лозунги. „Лицето е тяхната мишена“, казва майор Надир Али, високопоставен хазарски лидер и пенсиониран военен. „Като видят човек с хазарски черти, те го застрелват“, допълва той.

Най-тежкото убийство за тази година стана, когато бунтовниците извлякоха 26 хазари от автобус, пътуващ за място за поклонение в Иран, и ги екзекутираха пред техните съпруги. Този епизод се разигра близо до село Мастунг.

В този район хазарската общност се чувства все повече под обсада. Парчета стъкло все още са забити в главата на Вакар Хусеин, студент по инженерни науки, който оцеля при бомбено нападение в претъпкан университетски автобус през юни. Четирима студенти загинаха в атентата, а четирима загубиха зрението си. „Това промени виждането ми за живота в Квета“, признава студентът. Сега почти през цялото време той е принуден да живее у дома и не се чувства в безопасност. Заплахи срещу него се отправят във Фейсбук и в Туитър, завоалирани под подигравателни послания срещу шиитските неверници.

Кампанията за насаждане на страх принуди хазарите да се окопаят в етнически анклави в покрайнините на Квета. Магазините се преместиха от центъра в Аламгир, хазарски квартал, където въоръжени мъже дискретно наблюдават по уличните ъгли. Дори шофьорите на линейките са въоръжени.

Един от шофьорите например зарежда пистолета си, преди да се насочи към мястото на неотдавнашно нападение. От другата страна на улицата знамето на забранена сунитска групировка се развява от магазин, върху който са изписани графити, гласящи „Само джихад за шиитите“.

Тези нападения са само един от няколкото конфликта, които тормозят Квета, едно време тиха провинциална столица, а днес обхваната от етнически разделения и подклаждащи насилие интриги, заради които във въздуха се долавя взривоопасно напрежение.

Квета е известен или беше известен като седалището на шурата Квета – тайния съвет на талибанските лидери. Но за пакистанската армия основният враг са сепаратистите от етническата общност белуджи, които убиха трима войници при бомбено нападение на 21 ноември.

Чужденците вече не са в безопасност, защото са смятани или за западни шпиони от подозрителните местни служители или защото ги отвличат заради разрастващия се бизнес с откупи. Миналия април обезглавеното тяло на Халил Дейл, британски лекар от Червения кръст, беше намерено край Квета, три месеца след като предполагаеми бунтовници го отвлякоха за откуп.

При такъв зашеметяващ набор от заплахи не е изненадващо, че силите за сигурност не успяват да изкоренят насилието на верска основа. Но много анализатори виждат доста по-смущаваща причина – фаталния двойнствен подход сред политиците и военните към джихадистките групи.

Докато военните привидно прекъснаха връзките си с ислямистки групи като Лашкар-е-джангви след 2001 г., някои активисти подозират, че на местно ниво, връзките продължават да съществуват. „Властите си затварят очите“, казва Али Даян Хасан от Хюман райтс уоч. „Най-великодушното обяснение е, че властите са некомпетентни. Алтернативата на това обяснение е, че военните са влезли в неофициален съюз със сунитските екстремистки“, добавя той.

Високопоставен представител от паравоенните сили от Корпуса на граничните войски, гарантиращи сигурността на Квета, отрича обвиненията в сговор с екстремистите. Ситуацията крие много предизвикателства, признава представителят, пожелал да остане анонимен. „Но няма проблеми с хазарите. Ние преследваме всички престъпници, независимо от коя общност, каста и вяра са“, добавя той.

Регионалната политика също играе роля. Иран и Саудитска Арабия финансираха враждуващите шиитски и сунитски групировки през 90-те години като част от опосредствена война за влияние. Експерти казват, че докато иранското финансиране е намаляло драстично, то потокът от средства от саудитски частни лица не секва.

Според грама на Държавния департамент от декември 2009 г. и публикувана от Уикилийкс, американският държавен секретар Хилари Клинтън заявила, че „донори от Саудитска Арабия са най-значимият източник на финансиране за сунитските терористични групировки по света“.

Чувството за обсада се превърна в повод за бягство за много млади хазари, които напускат домовете си в Квета по посока на Австралия, намираща се на хиляди километри от Пакистан. Там е най-голямата хазарска диаспора в света. Това е скъпо и опасно пътуване. След като платят по 15 000 долара на трафикантите, мнозина биват принудени да прекосят Индийския океан в разнебитени лодки. Често пъти лодките потъват и оставят стотици жертви.

Мухамад Хусеин, 39-годишен учител, разказва, че двама от братята му потеглили за Австралия в последните четири години. Единият от тях със сигурност се е удавил, а другият, който е заминал преди четири месеца, все още не е дал признак на живот оттам. „Не знаем какво става с него“, разказва Мухамад, сключвайки пръсти срещу уроки, докато говори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.