СофияПловдивВарнаБургасРусе

Големия брат – ФБР чете имейли и знае къде се намирате.

в. Газета виборча

За да влезе в нечий дом, да надникне в чекмеджето в спалнята и да прочете прибраните там писма, ФБР все още има нужда от традиционната заповед за обиск. Както и за да вземе в ръка оставения на кухненската маса телефон и да погледна екрана – както показа неотдавна един случай от Роуд Айлънд.

В този щат майка се обадила на спешен телефон и казала, че шестгодишният й син лежи в безсъзнание в леглото. Освен линейка дошла и полиция. Момчето било откарано в болница, а полицаят чул в кухнята сигнал на телефон, взел го и прочел sms от любовника на майката: „Ами ако го вземат в болница, какво ще стане, ако ме попитат защо има такива следи по шията?“

Момченцето починало. Любовникът бил арестуван и обвинен в побой, довел до смърт. Но съдията не приел доказателствата с аргумента, че полицаят не е имал право да чете sms-а без заповед за обиск. Делото продължава – прокуратурата обжалва решението на съдията пред щатския върховен съд.

В този случай телефонът бил на жената. А какво става, ако полицията задържи заподозрян, който има в джоба си мобилен телефон? Може ли да го прегледа без заповед? Съд в Охайо постанови, че не може. Макар че може да види какво пише на бележка, извадена от джоба на заподозрения.

Това произтича от факта, обоснова се съдът, че в телефона може да се съдържа много лична информация. Но щатският върховен съд на Калифорния реши, че може на воля да се преглежда съдържанието на мобилните телефони при условие, че заподозреният го носи в момента на ареста.

Всички тези случаи засягат ситуация, в която полицаят докосва телефона. Ами ако може да се сдобие със съдържащата се в него информация, без да го пипа? Тогава, оказва се, е позволено много повече…

След информационната революция пред американските правоохранителни органи се разкриха нечувани, почти неограничени възможности – а това се дължи предимно на факта, че законите малко поизостанаха. Личната неприкосновеност в електронния свят се регулира от остарял вече закон, приет от Конгреса през 1986 година. Той позволява например на полицията да чете без съдебно разрешение чужди имейли, които се пазят в пощенската кутия повече от шест месеца. Така ФБР разкри неотдавна връзката на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс, довела до оставката му.

Мобилните телефони са още по-ценен източник на информация. През 1986 година нямахме представа какво ще представляват мобилните телефони и какво може да се проследи чрез тях, казва пред журналисти от „Ню Йорк таймс“ преподавателят по право Питър Суайр от университета на Охайо.

Ако например ФБР или полицията поискат от мобилен оператор данни за негов клиент, без проблем – и без никаква заповед! – получават списък с номерата, на които е звънял и на които е пращал sms-и, може освен това да следят и всяко негово движение. Телефонът, дори да е в джоба, се свързва с най-близката антена на оператора – така се знае с точност до неколкостотин метра къде се намира неговият собственик.

Естествено операторите не колекционират непрекъснато данни за местопребиваването на клиентите си – обикновено системата записва координатите на телефона само в началото и края на всеки разговор. В повечето случаи на полицията това й е достатъчно, за да опровергае например алибито на убиец, който твърди, че в момента на извършване на убийството е бил някъде другаде, обаче е бил толкова несъобразителен, че малко преди престъплението или веднага след него е звъннал на някого.

Възможно е постоянно следене и в реално време – операторът трябва само по молба на полицията системно да изпраща т.нар. пинг до телефона на клиента. И за този вид шпиониране полицията няма нужда от съдебна заповед или заповед за обиск. Достатъчно е да увери, че това е важно за дадено следствие.

Когато полицията отправи такава молба, мобилните оператори се съгласяват. През 2001 година са изпълнили 1,3 милиона „шпионски“ искания от следствените органи (конгресменът Ед Мърки задава такъв въпрос на ФБР и получава такъв отговор). Разбира се, нищо не е без пари.

Компанията AT&T например признава пред журналисти от портала Slate, че е получила от ФБР и полицията 181 000 молби за разкриване на данни на нейни клиенти и е изпълнила 99 процента от тях, за което е получила възнаграждение от 8,2 милиона долара. Останалите оператори не искат да дават такива подробности. „Вирайзън“ (Verizon) признава, че всяка година печели от това от три до пет милиона долара. Спринт (Sprint) – че миналата година този вид поръчки са били половин милион, но не казва колко е спечелила. Ти Мобайл (T-Mobile) отказа да отговаря на такъв въпрос.

Шпионирането чрез мобилни телефони е толкова удобно, че американската полиция все по-рядко полага усилия да получи разрешение за подслушване на разговори – само за това й е необходимо съгласие на съда. През 2010 година е взела само 3000 такива заповеди – с 15 процента по-малко от предходната година.

Правоохранителните органи уверяват, че хората, които спазват законите, няма защо да се боят от шпионирането чрез техните телефони. „Носенето на мобилен телефон не трябва да означава загуба на правото на личен живот“, опонира Американският съюз за гражданските свободи.

В постановленията на съдилищата цари пълна бъркотия. Миналата година съд в Питсбърг реши, че заповедта за обиск е необходима за получаване на стари географски данни за собственик на мобилен телефон. „Ако средният американец знаеше до каква степен мобилните телефони записват историята на неговия живот, щеше да изпадне в тежък шок“, написа съдията.

Но в щата Ню Джърси полицията получава „географски“ данни съвсем рутинно и без заповеди. Във Вашингтон съд реши, че списъкът с номера, на които е звънял или пращал sms-и един заподозрян, не е защитен от законите за правото на личен живот, защото достъпът до него е подобен на ситуация, при която надничаш през нечие рамо и виждаш някакви номера.
БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.