Противогаз за Асад

Американското разузнаване е открило признаци, че властите в Сирия се готвят да използват химически оръжия. Тази новина се появи сред съобщения за множество успехи, постигнати от сирийските въстаници из страната. Наред с други информации това стана повод да се говори, че Западът може да се намеси директно в сирийската гражданска война и режимът на Башар Асад наближава своя край.

Сирийските военни са започнали да вадят от складовете химически боеприпаси и да ги разпращат из страната – това се разбра преди няколко дни благодарение на източници в разузнаването на САЩ. Почти по същото време бе съобщено, че инженери химици събират на едно място съхранявани отделно компоненти за производство на зарин – високотоксичен нервнопаралитичен газ.

След новини от този род често научаваме, че всъщност са били непотвърдени слухове. Сега обаче ситуацията изглежда сериозна. Лидери на САЩ, Евросъюза, НАТО, ООН и дори на Русия предупредиха Башар Асад, че използването на химически оръжия е абсолютно недопустимо. В отговор Дамаск заяви: „Дори ако въпросните оръжия наистина съществуваха, в никакъв случай не бихме ги използвали срещу сирийци“.

Вместо да успокои духовете, това изявление предизвика обратен ефект: западни политици, военни и журналисти съзряха в него намек, че „естествено няма да посегнем на свои хора, но колкото до чужденците – ще видим“. И всички веднага си спомниха, че според официалната версия Дамаск води борба тъкмо срещу „чуждестранни терористи“, които действат „по заповед от САЩ и Израел“ и се промъкват в Сирия „от територията на Турция“. Сиреч мишени за сирийските газове – иприт и зарин, колкото щеш.

Това, не ще и дума, взе леко да нервира съседите на Сирия, най-вече Турция и Израел. Анкара моментално помоли за закрила партньорите си от НАТО. На спешно заседание в Брюксел бе взето решение пактът да изпрати в Турция десетина батареи за ПВО „Пейтриът“, способни да свалят не само самолети, но и балистични ракети (включително с химически бойни глави).

Израелците реагираха на заплахата в традиционния за тях регистър. Ерусалим поиска Йордания да отвори въздушното си пространство за бомбардировачи, които биха могли бързо и евтино да стрият на прах сирийските складове с оръжия за масово унищожаване. Йорданците впрочем все още се опъват – от страх, че някаква гадория, например „етилов естер на диметиламида на цианофосфорната киселина“, ще вземе да падне с дъждовете в района на Аман.

Обаче стига израелското разузнаване да открие признаци за готвено изстрелване на сирийски балистични ракети, сто на сто никой няма да пита Йордания за каквото и да било: при всяко положение бомбардировка ще има. Засега нищо не подсказва подобно развитие, но ситуацията в Сирия твърде бързо се мени.

В северната част от страната въстаниците бележат победа след победа. Правителствените войски са изтласкани от границата с Турция, пътищата за снабдяване на силите са блокирани, попълнения не идват, постоянно не достигат горива и боеприпаси.

Опозиционерите вече умеят да боравят с преносими зенитно-ракетни комплекси и почти всеки ден свалят по някой хеликоптер и или самолет. Всяка седмица идват съобщения за една-две превзети и разграбени военни бази, а на 26 ноември въстаниците завладяха ВЕЦ „Техрин“ – една от най-големите в Сирия. Провинциите Идлиб и Алепо де факто са вече самостоятелни и не се подчиняват на Дамаск.

Положението в столицата не е много по-добро. Експлозиите и престрелките в центъра на града са нещо обикновено. Ситуацията в покрайнините денем се контролира от правителствените сили, а нощем – от въстаниците. Стигна се дотам, че опозиционерите фактически оставиха столицата без международно летище, като препречиха главната магистрала към него от Дамаск. Властите заявяват, че летището работи „в нормален режим“, но дори и най-заклетите оптимисти от „Иджипт еър“ вече не изпълняват полети до него.

На този фон „лицето на режима“ – прессекретарят на сирийското външно министерство Джихад Макдиси, видял накъде отиват нещата, си събра багажа и семейството и отлетя за Лондон. Къщата му в Дамаск тутакси бе разграбена и опожарена.

Получили международно признание и модерни оръжия, окрилени от последните си успехи, въстаниците с всеки ден засилват натиска върху правителството. Режимът, напротив, изгребва последните си ресурси, само и само да оцелее. За Асад нещата се развиват от зле по-зле, точно затова мнозина се опасяват, че той все пак ще се осмели да предприеме химическа атака.

За да разпръснат митингите в началото на сирийското въстание, властите пратиха войници. После опозиционерите се превърнаха във въстаници и започнаха небезуспешно да отвръщат със стрелба. Срещу „терористите“ бяха хвърлени танкове. Въстаниците бързо-бързо се научиха да палят бронираната техника из градските улици. Танкистите бяха подпомогнати от бойни хеликоптери и самолети, но опозиционерите откриха начин да се справят и с тях. И Асад, който губи градове, територии и хора, е останал вече с един-единствен коз – химическия.

Ако нанесе удар с отровни вещества по Израел или Турция, Дамаск неизбежно ще получи твърде суров отговор. Така войната ще се превърне от гражданска в „отбранителна“, срещу чуждестранния „завоевател“. Трудно е да схванем какво се мъти в главата на диктатора, притиснат в ъгъла; нищо чудно обаче да реши, че един външен враг ще сплоти народа около неговата персона, изгубила окончателно блясък и легитимност. Щом няма как да избегне война със съседните държави, освен ако повтори съдбата на Муамар Кадафи, всеки автократ ще се позамисли.

Строгите подвиквания от Вашингтон и Брюксел вероятно се е очаквало да внушат на Асад, че не бива и да мечтае за нещо подобно, защото Западът със сигурност ще се намеси. Нещо повече, сирийското правителство получи сигнал, че дори една „достоверна информация“ за подготвяно използване на химически оръжия може да е чудесен повод за операция на НАТО.

Сега развоят в Сирия зависи от това доколко президентът все още може да мисли реалистично. За всички ще е най-добре той да емигрира доброволно и войната да приключи. А най-зле – ако употреби химически оръжия и след това НАТО се намеси в конфликта, което би довело до голям брой жертви.

При всяко положение войната ще стигне логичния си край, но явно вече няма начин Башар Асад да остане на власт.
Още по темата: На следващия ден – джихадисти готвят удар срещу Голан 

МИГнюз

Високопоставен представител на израелското разузнаване заяви в интервю за Втори канал на израелската телевизия, че в близко време границата с Сирия ще се превърне в най-горещото място в Израел. При това напрежението по тази граница ще бъде много по-сериозно в сравнение с онова, което става в Газа или в Синай.

Според цитирания източник в момента сирийските ВВС са единственото предимство, което позволява на режима на Башар ал Асад да се задържи на повърхността. „Ситуацията, в която се намира Ал Асад, пряко зависи от ВВС. Сирийските ВВС губят по две бойни машини на ден – а това Сирия просто не може да си позволи.

Колапсът на ВВС ще означава неизбежен колапс и за режима в Дамаск. Дните на Ал Асад са преброени, след него ще настъпи хаос, който неизбежно ще прелее през границата – на Голанските възвишения“, заяви представителят на израелското разузнаване в интервюто.

Той добавил, че край границата с Израел още отсега се съсредоточават чуждестранни джихадисти и се трупат значителни количества оръжие. От гледна точка на Израел основната опасност идва не от местни сирийски терористични движения, борещи се против Ал Асад, а от международни терористи, пристигащи в Сирия в очакване на евентуална война с Израел.

Следва да се отбележи, че сунитски фанатици и бойци от арабски държави са в Сирия не от вчера. Башар ал Асад, без много да се замисли, подкрепяше мрежата на Ал Каида в Ирак, като позволи по време на джихада срещу американската окупация в източната част на Сирия да бъдат създадени тилови бази на Ал Каида. Според оценки на израелското разузнаване на територията на Сирия в момента има между 3 и 4 хиляди джихадисти, свързани с международни салафитски движения и с Ал Каида.

По думите на израелски офицер неколкостотин бойци се придвижват към границата с Израел в района на Кунейтра, Бир Аджам и Барика. „По наша оценка те разполагат с голямо количество съвременно оръжие, което не използват срещу Ал Асад, но ще използват срещу нашите войници. Става дума за ракети „Милан“, „Метис-М“, противотанкови ракети „Хорнет“ и преносими зенитни комплекси „Игла“ руско производство, които създават особено сериозен проблем“, заявил цитираният военен източник.

Прогнозите на разузнаването са много тревожни. „Ние очакваме, че веднага след като метежниците приключат с Ал Асад, те ще насочат вниманието си към нашата северна граница. Ние въобще не се съмняваме в това. Те са струпали достатъчно количество ракети, а това превръща населените места в северните части на Израел в огнева линия.

Щом Ал Асад падне, по границата ще започнат „инциденти“. Ще започнат, както това стана по границата с Египет, където се стигна до стрелба по наши патрули с противотанкови ракети. Но в Голан очакваме нещата да са много по-опасни. Всъщност, няма никакво значение кой ще замени Ал Асад. От гледна точка на Израел в Сирия няма положителен сценарий“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.