Първа к(л)опка по трасето на “Южен поток”

Леко разминаване в „заварката” между Европейския съюз и Русия се получи днес при символичното първо заваряване на началната тръба на газопровода „Южен поток” в руския черноморски град Анапа. Защото руският президент Путин, говорейки от името на Европа, заяви следното:

„Това събитие е важно не само за руската енергетика, но и за цялата европейска енергетика. Днес пристъпваме към практическата реализация на един от най-големите инфраструктурни проекти – изграждането на газопреносна система по дъното на Черно море”.

Агенция Ройтерс определи обаче целта на газопровода като стремеж на Русия да „запази доминиращото си положение на европейския газов пазар”. Най-дългото сухоземно трасе по пътя към запазването на този монопол е българската територия.

И макар това да не се съобщава в доминиращите българското информационно пространство медии, истинската новина, извън суетнята на европейските фирми, въвлечени в проекта, е че на церемонията не присъства еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Не защото не е бил поканен, а защото е отказал, като посочва уебпорталът EurActiv, цитиран от Kafene.net.

Познайте дали демонстрацията на Йотингер не е свързана с очакваното влизане в сила в страните от ЕС на третия енергиен пакт, който ще принуди „Газпром” (разследвана и без това от ЕК в момента за монополни практики) да се откаже от едноличната си хегемония и да допусне до същата тази тръба други снабдители, освен себе си. Което обрича „Южен поток” на неефективност от гледна точка на Русия и съответно- на провал като цяло.

Къде сме ние в тази скрита (от българската публика) картинка?

Разкри ни я неволно донякъде на 3 декември Дойче веле в интервю с вицепремиера Цветанов, който се озова в САЩ на рекордно дълго посещение само 3 дни след като Борисов с подписа си даде на практика зелена светлина на руския проект „Южен поток” на 15 ноември.

Дойче веле към Цветан Цветанов:
„Имахте ли някакви разговори по въпроси на енергийната сигурност? Имахте ли реакции за включването на България в “Южен поток”? Знаем, че САЩ винаги са изразявали критичната си позиция за този газопровод.
Цветан Цветанов :
„По принцип бяха маркирани и тези теми, защото те са част от сигурността на една държава, но водените от мен разговори не бяха с подобна насоченост. Така че не бих искал да навлизам в тази проблематика. Детайли предполагам ще бъдат дискутирани на срещата с президента Обама”.

Или „предположението” на Цветанов е било доста фриволно (вярвате ли в такова чудо?), или самият Бойко Борисов не знае какво прави дясната му ръка (вервайте, ако искате), или пък премиерът ни направо ни е излъгал. Защото в интервюто си за официозната ТВ 7 след срещата си с Обама в Белия дом българският премиер категорично отрече часове по-късно след интервюто на Цветанов въпросните „детайли” за „Южен поток” да са били тема от разговора му в Овалния кабинет.

Позволявам си да повярвам обаче на Цветанов – не по принцип, а в този конкретен случай.

И така, питам отново: къде сме ние в тази (скрита от нас) картинка?

Ами крием се зад кирката, която Борисов заби в гърба на ЕС с първата к(л)опка, станала възможна поради руския натиск на податливата българска почва за нещо, което се предполага, че трябва да постави на колене заобиколената от „Южен поток” непокорна на Москва Украйна в угода на Кремъл и да разоре българската територия на цели 540 километра дължина – срещу хипотезата България да получи някаква (неизчислима и химерна към днешна дата при бурните промени в ценообразуването в търговията с природен газ напоследък) печалба от транзитни такси след 15 години или доста повече години.

На 1 декември, в навечерието на визитата на Борисов в САЩ, на въпрос на агенция „Фокус” към американския експерт от български произход Алекс Алексиев защо правителството в София избърза да легитимира „Южен поток”, вместо да изчака развитието на събитията с влизането в сила на третия пакт, г-н Алексиев отвърна многозначително: питайте българското правителство.

Това и правя. Питайте и вие, ако изобщо ви дадат думата в държавата, в която управляват гражданите с кирките, претендиращи да ни развиват по европейски.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.