Социалдемократите изпращат своя фаворит на битка с Меркел

Франс прес

Меркел срещу Щайнбрюк. Колаж: бр

Социалдемократите в Германия официално обявиха в неделя името на своя кандидат в парламентарните избори през 2013 г. – Пер Щайнбрюк, комуто ще възложат да свали от трона твърде популярната канцлерка Ангела Меркел.

Пет дни след триумфалното коронясване на Меркел, преизбрана в северния град Хановер начело на Християндемократическия съюз (ХДС), 635 делегати от Германската социалдемократическа партия вероятно ще гласуват за Щайнбрюк с голямо мнозинство.

Той ще получи тежката задача да надвие жената, смятана от мнозина германци за „царицата на Европа“ – държавничка, добила върхова популярност в страната си след седемгодишно управление. В нейна полза говорят добрите икономически показатели на Германия и начинът, по който управлява кризата на еврото, високо оценен от сънародниците й.

Шансовете за победа на бившия финансов министър на Меркел изглеждат несигурни.

Ако Германия избираше канцлер с преки избори (всъщност обаче го избират депутатите), социалдемократът би събрал едва 26 на сто от гласовете срещу 50 на сто, подадени за Меркел, сочи анкета, данни от която публикува в четвъртък седмичникът „Щерн“.

Икономист по образование, известен с хапливия си хумор и навика да говори без задръжки, Пер Щайнбрюк започна зле кампанията си през септември – бързо бе въвлечен в полемика около платените лекции, от които е получил за три години 1,25 милиона евро.

Според проучването на „Щерн“ 51 на сто от германците все пак го разглеждат като най-добрия възможен кандидат на ГСДП. А сред избирателите социалдемократи го подкрепят цели 75 процента.

При все това някои смятат, че е посочен по липса на по-подходящ кандидат. „Той бе излъчен, защото се отказаха и Франк-Валтер Щайнмайер (лидерът на парламентарната фракция на ГСДП – бел. на АФП), и Зигмар Габриел (председателят на партията – бел. на АФП)“, твърди Нилс Дидерих, политолог от Свободния университет в Берлин.

„Въпросът е дали той наистина ще успее да мобилизира своята партия“, размишлява Улрих Сарчинели, политолог от университета в Кобленц.

Щайнбрюк се радва на известна популярност сред десния електорат заради начина, по който управляваше финансовата криза като министър на Меркел през периода 2005-2009 г. Част от хората в лявото крило на ГСДП обаче го упрекват в социаллиберални тежнения и не са му предани изцяло.

Същевременно ГСДП не е успяла засега да се представи като реална алтернатива на кабинета, оглавяван от Меркел. При гласуване в Бундестага – долната камара на парламента, партията редовно одобряваше плановете за спасяване на еврото, подкрепяни от канцлерката, макар да критикува някои моменти.

„Щайнбрюк естествено пледира за икономическа политика, насочена в по-голяма степен към растеж в еврозоната, но този довод изобщо не трогва германските избиратели, все още слабо засегнати от кризата“, коментира Дидерих.

А Меркел успя една по една да свали от дневния ред всички останали теми, които биха дали възможност на ГСДП да спечели точки: правителството й реши в дългосрочен план да се откаже от ядрената енергия и взе мерки да облекчи условията за работа на младите майки; освен това ХДС се обяви за въвеждане на минимална заплата в секторите, където досега не се предвиждаше такава.

„Сигурен в силите си, ХДС обаче засега не отхвърля никоя сила като евентуален партньор в бъдеща правителствена коалиция“, отбелязва Сарчинели, при все че партията демонстрира предпочитания към сегашните си съюзници – либералите.

От своя страна „ГСДП разполага с видимо по-тясно поле за маневри“, добавя той. Ако искат да спечелят и да се представят като реална алтернатива, социалдемократите ще трябва да сключат съюз със Зелените. При всяко положение Щайнбрюк още отсега изключи възможността отново да стане министър в правителство, оглавено от Меркел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.