Почести за ЕС в евроскептична Норвегия

Франс прес

Бойко Борисов заспа на Нобеловата церемония в Осло. Снимка: от тв екрана

Не твърде популярен в собствените си предели, ЕС парадоксално е удостоен днес с една от най-бляскавите възможни почести – Нобеловата награда за мир, не другаде, а в Норвегия, която упорито не иска да влезе в общността.

Мирна нация, живееща в охолство благодарение на огромните си петролни ресурси – и континент, мъчително лекуван неведнъж с политика на икономии, обхванат от бурни социални вълнения… Днес Норвегия и останалата част от Европа изглеждат полярно противоположни региони.

И все пак тъкмо в Осло е насрочена официалната церемония, на която на ЕС да бъде връчена Нобелова награда за приноса му към мира и помирението, демокрацията и правата на човека.

Решението на Нобеловия комитет естествено пак разпали страстите около свръхделикатния въпрос за членството в общността, отхвърляно от норвежците с референдуми през 1972 и 1994 г. и неприемливо и днес за три четвърти от тях. Премиерът лейбърист Йенс Столтенберг – самият той еврофил, побърза да уточни, че нобеловото отличие не променя нещата в отношенията между страната му и ЕС. Мнозина обаче откриха допитни точки между двете плоскости.

Нещо твърде показателно: ред министри от центристката партия – дълбоко евроскептична формация, съюзна на Столтенберг, няма да присъстват на Нобеловата церемония (официално по съображения, свързани с дневния им ред), а десетки организации организираха вчера шествие в израз на недоволство от наградата. Според групата Nei til EU („Не на ЕС“) общността е разяждана от недъзи, несъвместими с Нобеловата награда: отбранителна политика, водена в разрез с идеята за демилитаризация; криза, създаваща благоприятна почва „за бунтове и екстремизъм“; търговска политика, насочена срещу бедните страни; отхвърляне на бежанците…

„През последните години, вместо да е сплотен („един за всички, всички за един“), съюзът се разцепи на Север и Юг, раздели се на богати и бедни, членки и нечленки на еврозоната“, изтъква президентът на тази влиятелна организация Хеминг Олаусен.

Исторически погледнато, „в норвежкия дебат ролята на ЕС като творец на мир никога не е била централна“, обяснява пред АФП политологът Бернт Аардал. „Дори сред привържениците на членството натежават в общи линии икономическите доводи“, отбелязва той.

С други думи, кризата е подействала на ентусиастите като студен душ. Обезсърчено, Движението за Европа се отказа неотдавна от борбата за влизане на Норвегия в ЕС и занапред ще се ограничи до това горещо да препоръчва сближаване в различни сфери.

Всъщност двете формации вече тясно си сътрудничат, тъй като скандинавската държава членува в Шенгенското и в Европейското икономическо пространство. Обаче няма право на глас в Брюксел.

ЕС наистина е позитивна сила, участваща в 13 мироподдържащи мисии: 9 с граждански характер и 4 – с използване на военнослужещи, посочва посланикът на общността в Осло Янош Херман. „Така е – логично би било наградата за мир да се присъди на ЕС в други моменти от историята, но това не значи, че няма да е логично и днес“, твърди дипломатът в отговор на забележките по повод избрания момент.

Според критиките председателят на Нобеловия комитет, големият еврофил Турбьорн Ягланд, се е възползвал от отсъствието на негова членка, боледуваща от дълго време насам – заклетата евроскептичка Аагот Вале, – за да наложи своето мнение.

Нобеловата награда „не се дава от Норвегия, нито от норвежкия народ. Дава я независим комитет, включващ петима бивши политици; те се ръководят от собствен график“, забелязва Олаусен.

За два дни след обявяване на наградата Nei til EU регистрира 500 нови членове. С тях групата наброява вече 27 000 души, включително 8 министри – доста солиден членски състав за страна с петмилионно население.

Тази активност сочи, че който и да спечели парламентарните избори в Норвегия през септември 2013 г. – левицата или десницата, на хоризонта не се вижда нова кандидатка за членство в ЕС.

Още по темата: Затъналият в криза ЕС получи Нобеловата награда за мир

Затъналият в най-тежката криза в историята си Европейски съюз получи официално Нобеловата награда за мир, която му бе връчена за ролята му в превръщането „на един континент на войната в континент на мира“, предаде Франс прес.

В присъствието на двайсетина държавни и правителствени ръководители председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд връчи Нобеловите грамоти и медали на председателя на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпой, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския парламент Мартин Шулц на церемония в кметството на Осло, предава БТА.

Лидерите на ЕС приеха Нобеловата награда за мир на церемония в Осло и обещаха да продължат „да се борят за траен мир, свобода и справедливост“ и да защитават единната европейска валута, предадоха световните агенции.

Председателят на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпой заяви в речта си, че макар и „войната е стара колкото Европа“, бивши европейски врагове са се помирили и са преодолели разногласията си, давайки за пример Франция и Германия.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че ЕС се е придвижил от „обединяване на добива на въглища и производството на стомана към премахване на вътрешните граници“ и се е разширил от шест до скоро 28 страни членки с присъединяването на Хърватия през 2013 г.

„Днес един от най-видимите символи на единството ни е в ръцете на всеки. Това е еврото, валутата на нашия Европейски съюз. Ние ще го подкрепяме“, каза Барозу. В речта си, в която минаваше на различни езици, като символ на европейското многообразие, Барозу призна „несъвършенствата“ на ЕС, но изтъкна постиженията на един континент, в който, припомни той, е имало Холокост, войни и краен национализъм.

Норвежкият Нобелов комитет присъди Нобеловата награда за мир на ЕС за приноса му в повече от шест десетилетия „развитие на мира и помирението, на демокрацията и човешките права“. Макар и Европа „да преживява големи трудности“, Нобеловият комитет „искаше да припомни какво означава ЕС за мира в Европа“, заяви председателят на комитета Турбьорн Ягланд.

„Това, което постигна този континент е наистина фантастично, от континент на войната той стана континент на мира“, каза той. Ягланд призова ЕС „да съхранява постигнатото“.

Мартин Шулц прие наградата, включваща грамота и медал, заедно с Ван Ромпой и Барозу от името на 27-те страни на ЕС и 500-те милиона негови жители, но не произнесе реч.

Сред около хилядата гости на церемонията в Осло имаше двайсетина държавни и правителствени ръководители от ЕС. България бе представена от министър-председателя Бойко Борисов.

ЕС заяви, че паричната награда от 8 милиона шведски крони (1,2 милион долара) ще се използва за деца в зони на конфликт. Решението да се присъди Нобеловата награда за мир на ЕС породи критики на някои места. Трима бивши Нобелови лауреати за мир, сред които южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту, оспориха решението. Те написаха в отворено писмо, че „ЕС не е „поборниците за мир“, които Алфред Нобел е имал предвид“.

Нобеловата награда обаче не прогони старите демони. През последните месеци европейците бяха неспособни да се договорят за бъдещия си общ бюджет и не можаха да говорят в един глас по палестинската молба за повишаване на статута в ООН, отбелязва Франс прес.

Дори на церемонията, която се предполага да ги почете, 27-те не си свериха часовниците – половин дузина европейски лидери отклониха поканата за Осло, и то не винаги заради натоварен график, отбелязва АФП.

Сред важните отсъстващи бяха британският премиер Дейвид Камерън, който не е сред най-големите евро-ентусиасти и изпрати на свое място вицепремиера Ник Клег, както и известният евроскептик чешкият президент Вацлав Клаус.

„Смятам, че отсъствието на Клаус и Камерън е логично. За какво да идват хора, които не искат ЕС? Уважавам това повече от присъствието им, което може би щеше да е малко лицемерно“, заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц пред Франс прес.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.