Сърбия: Ново правителство – стари проблеми

Изминаващата година донесе на Сърбия голяма промяна на политическата сцена. За изненада на социолозите изборите на 6 май, които бяха едновременно президентски, парламентарни и местни, доведоха до пълна смяна на властта в страната и върнаха в управлението наследници и съюзници на покойния президент Слободан Милошевич.

За пореден път тазгодишният Видовден се превърна в историческа дата за Сърбия. Дванайсет години след падането от власт на Милошевич след народен бунт бившият му говорител Ивица Дачич получи мандат за съставяне на правителство, връчен му също от бивш съюзник на Милошевич, новия президент на Сърбия Томислав Николич, при това на датата, на която бившият сръбски президент бе екстрадиран в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

Проевропейската Демократическа партия на Борис Тадич изгуби парламентарното си мнозинство и президентския пост и мина в опозиция. Тадич и партията му помогнаха много за това Сърбия да получи статут на кандидат за членство в ЕС, но направените отстъпки по този път, както и увеличаващите се сигнали за корупция на високопоставени представители на властта допринесоха за техния провал на общите избори на 6 май.

Дачич, който през миналия мандат бе съюзник на Демократическа партия, след изборите мина на страната на партията победителка – Сръбската прогресивна партия на президента Томислав Николич, с което в резултат на задкулисни договорки си спечели поста премиер. В резултат новият сръбски кабинет е пълен със стари лица, но техните цели са противоположни на това, което бяха преди 14 години, посочват анализаторите. Бившият радикал Томислав Николич например заяви, че Сърбия ще следва европейския си път.

Новото сръбско правителство бе съставено от Сръбската прогресивна партия, коалицията Социалистическа партия на Сърбия – Партия на пенсионерите на Сърбия – Единна Сърбия, и Обединени региони на Сърбия и ще може да разчита на подкрепата на мнозинство от над 140 депутати от общо 250 . Първи вицепремиер в новото сръбско правителство стана Александър Вучич, който е и и.д. председател на Сръбската прогресивна партия и същевременно е министър на отбраната и контролира всички служби за сигурност в страната.

Основният проблем, който новото сръбско правителство ще трябва да решава, е тежката икономическа криза в страната. По поскъпване на разходите за живот Сърбия е рекордьр в Европа. Инфлацията през октомври достигна 12,9 процента и е най-високата от април миналата година. За общия ръст на цените най-много допринесе поскъпването на храните, чиито цени според статистиците са със 17 процента по-високи в сравнение с 2011 г.

Средната заплата в Сърбия е около 40 000 динара – около 360 евро, и само гражданите с доходи над средните могат да задоволят изцяло месечните си нужди. Средната потребителска кошница от около 55 000 динара, която се измерва по новата европейска методология, може да бъде напълнена само в два-три града в Сърбия, докато заплатите в останалите населени места покриват само минималните разходи за живот, в които храната е най-голямото перо.

„Или кризата ще унищожи Сърбия, или Сърбия ще спре кризата“. С тези думи министърът на икономиката Младжан Динкич представи тази есен антикризисната програма на правителството. Целта на мерките е да се предотврати възможен банкрут на Сърбия, заяви премиерът Ивица Дачич. Сред приетите мерки са повишаване на ДДС от 18 на 20 процента, повишаване на заплати и пенсии с два процента, повишаване на акциза върху цигарите.

Твърде високите заплати в държавните предприятия и агенции ще бъдат намалени и най-високата заплата няма да може да надвишава 162 000 динара -1400 евро. За половин милион сръбски пенсионери, чиито доходи са под 15 000 динара, правителството на Сърбия обеща да осигури 13-та пенсия в размер на 16 000 динара. Сред новите-стари големи проблеми на Сърбия са също високото ниво на безработица – 19,2 процента по официални данни от март 2011 г., и високият външен дълг на страната от 24 милиарда евро.

Останала без пари и във валутна криза, Сърбия ще трябва да възобнови преговорите с МВФ, за да съживи стабилизационен заем, който от месеци е суспендиран, посочват икономистите. Но за да осигури кредита, Сърбия трябва да намали разходите, нещо, което тя избягва с цел да не провокира още по-голямо недоволство сред населението, на което му омръзна безкрайният преход от управлението на Милошевич към обещаваното по-добро бъдеще.

Отиващата си 2012 г. донесе на Сърбия значителен напредък по пътя към ЕС, което бе признато в Брюксел през март, когато страната получи статут на кандидат за членство в „клуба на богатите“. Награждаването на Сърбия със статут на кандидат стана след години на политически реформи и подобряване на отношенията с бившата сръбска област Косово, както и вследствие на усилията на Белград да се помири с миналото си, като залови и предаде на трибунала в Хага заподозрените за военни престъпления.

Целта на ЕС е да ангажира Белград да приеме демократичните ценности на блока и да направи така, че етническото напрежение да не разпалва отново насилие в региона, сцена през 90-години на най-кървавите сблъсъци след Втората световна война. Европейският съвет през март бе ясен във връзка с това какви мерки Белград трябва да предприеме за започване на присъединителни преговори. В доклада за напредъка на страната от октомври бе ясно изтъкната необходимостта от вътрешни реформи и установяването на добросъседски отношения, особено с Косово, което обяви независимост през 2008 г.

Сърбия отказва да признае Косово, но през тази година направи някои стъпки, насочени към подобряване на отношенията между Прищина и Белград, сред които бяха и няколкото срещи в Брюксел на премиерите на двете страни Ивица Дачич и Хашим Тачи с посредничеството на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Катрин Аштън. В резултат на тези преговори до края на годината трябва да бъдат открити четири пункта на границата между Сърбия и Косово, в които ще има косовски албански, сръбски служители и представители на европейската мисия ЕУЛЕКС. Предвижда се също Прищина и Белград да изпратят свои дипломатически представители в двете балкански столици.

Тези позитивни сигнали обаче бяха помрачени неотдавна от оправдателната присъда на трибунала в Хага на лидера на Армията за освобождение на Косово и бивш косовски премиер Рамуш Харадинай. Решението на трибунала бе посрещнато осъдително в Белград и доведе до намаляване на нивото на сътрудничество на Белград с трибунала в Хага и свеждането му на „техническо ниво“.

За Сърбия Косово ще остане трудно лечима рана и тежък за решаване проблем. Новото сръбско правителство, съставено от социалисти и националисти, все пак се опитва да изпълни изискваните от ЕС мерки за подобряване на климата на добросъседство, за да не се повтаря в бъдеще ужасът на етническите войни, макар в Белград да заявяват, че никога няма да признаят историческата си люлка Косово за независима държава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.