Няма лек за Гръцкия пациент

За гърците 2012 г. завършва така, както и започна. Апокалиптичните очаквания за фалит и напускане на еврозоната не се сбъднаха, но несигурността за бъдещето остана.

Цялата година премина под знака на спасяване на болната гръцка икономика, която е на ръба на оцеляването.

Само преди дни излязоха данни, че рецесията в страната е близо седем на сто. В туристическия сектор, смятан за един от стълбовете на икономиката, се отчита спад, а безработицата бележи рекорд от 26 на сто, като при младежите тя е стряскащо висока – близо 57 на сто. Страната преживява пета година на рецесия, а прогнозите за светлина в тунела не са обнадеждаващи.

За последните четири години икономиката се е свила с двадесет процента. Европейският съюз очаква, че през следващата година брутният вътрешен продукт ще се свие с още 4,5 на сто. Централната банка на Гърция смята, че първи белези на икономическо възстановяване ще има през 2014 г., въпреки че коалиционното правителство на премиера Андонис Самарас обещава това да стане по-рано.

Рецептата на европейските партньори на лечение на Гърция и за излизане от икономическата безизходица засега не дава желаните резултати.

В началото на годината временното правителство на технократа Лукас Пападимос прокара в парламента второто кредитно споразумение с Тройката кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, с което Гърция получи нови 130 милиарда евро помощ, които се прибавиха към договорените през 2010 г. 110 милиарда евро.

Отписан бе и част от държавния й дълг. Условие за отпускане на жизненоважната финансова помощ са болезнени рестриктивни мерки, сред които съкращаване на разходи, драстично намаляване на заплати и пенсии, увеличаване на данъци, съкращения в държавния сектор, сериозни промени на пазара на труда, приватизация на държавни компании.

Анализатори обаче предупреждават, че предписаната терапия за гръцкия пациент не е правилна, тъй като всички тези мерки не могат да излекуват икономиката и по-скоро превръщат проблемите й в хронични.

Разногласия относно подхода се породиха и в редиците на самите кредитори, които се опасяват от големи загуби заради гръцкия дълг. Оценките за устойчивостта на дълга и начините за намаляването му до 2020 г. създадоха преди седмици напрежение между Международния валутен фонд и най-големия донор в Европейския съюз – Германия.

Противопоставянето помежду им доведе до забавяне на решението за отпускане на траншове от международната помощ, която на практика е блокирана от месеци поради невъзможност на Атина да се справи с реформите.

В крайна сметка проблемът беше разрешен с отстъпки и Гърция чака към нея да потече „супер транш“ от 44 милиарда евро. Много малка част от финансовата помощ обаче ще се влее в реалната икономика и бизнесът ще продължи да се задушава от липсата на свежи пари.

Жертва на този омагьосан кръг станаха дори и традиционните за страната семейни компании. Вестник „Прото тема“ публикува обширен репортаж за краха на гръцкия семеен бизнес като даде примери за фалирали империи и затънали в дългове бизнесмени, управлявали някога милиони евро.

Заради дългове към държавата бяха арестувани редица силни фигури, а в. „Еспресо“ писа за цяло ВИП крило в най-големия затвор в Атина Кордалос.

Именно задълженията към държавата и по-конкретно укриването на данъци е един от най-сериозните проблеми пред държавата. През ноември германското списание „Шпигел“ определи укриването на данъци като национален спорт, цитирайки гръцкия финансов министър Янис Стурнарас, че „Гърция е бедна държава с богати хора“.

Германското списание акцентира върху факта, че много богаташи не плащат данъци, държат парите си в чужбина и продължават да живеят луксозно, докато обикновените гърци затъват. През последните месеци особена популярност придобиха списъци на лица, изнесли милиони евро извън граница.

Стана ясно, че икономическата полиция разследва бивши министри, депутати, журналисти, бизнесмени, популярни певци, дори църковни служители. Списание „Икономист“ обаче коментира, че въпреки обещанията на правителството, че ще се справи с укриването на данъци, до момента няма сериозни присъди.

Налагането на кредитните споразумения с Тройката и произтичащите от тях промени за свикналите на охолен живот гърци преобърна политическата система. Подкрепата за двете най-големи партии – социалистическата ПАСОК и консервативната Нова демокрация, които от години се редуваха в управлението на държавата, рязко се срина.

Върху тях паднаха обвиненията за лошо водена политика десетилетия наред, докарала страната до тежкото положение. Гърците не простиха на двете партии и ги наказаха на двата поредни парламентарни вота през тази година – през май и през юни.

Въпреки че Нова демокрация, начело с Андонис Самарас, беше победител на изборите, тя не управлява самостоятелно, а в коалиция с вечния си политически противник ПАСОК. Наложи се участие и на трети коалиционен партньор – Фотис Кувелис с партията си Демократична левица.

Странният за Гърция „политически брак“ ознаменува края на двупартийния модел на управление, наложил се в последните три десетилетия. Определяната като крехка тройна коалиция, водена от Самарас, се роди мъчително под заплахата от пълен политически крах и при опасността да се наложи провеждането на трети парламентарен вот, което би сринало окончателно доверието на европейските партньори и на пазарите в гръцката политическа система.

До трети избори за парламент така и не се стигна, но създадената правителствена коалиция не предполага стабилно управление на затъналата в дългове и обхваната от обществено недоволство държава.
Доказателство за това е постоянното напрежение и конфронтация между коалиционните партньори при всеки проблем – от съкращенията в държавния сектор до социалните придобивки за многодетните семейства.

Последните социологически изследвания показват голям спад в подкрепата за трите партии като ПАСОК, който спечели изборите през 2009 г., вече е седма политическа сила.

Първа по предпочитание сред гражданите е опозиционната Коалиция на радикалната левица СИРИЗА, чиито лидер Алексис Ципрас се обявява срещу кредитните споразумения и преди дни поиска изплащането на отпуснатите на Атина заеми да бъде отложено за след кризата.

Самият Ципрас обаче се отказа от възможността да сформира правителство като върна мандата, който му връчи президентът Каролос Папуляс след изборите на 6 май.

Кризата роди и друг политически феномен. В парламента за първи път влезе крайнодясната партия „Златна зора“, която често е обвинявана в неонацизъм. Тя не само стана част от изпълнителната власт, но от изборите до момента рязко увеличи преднината си и според социолозите вече е трета политическа сила. Провокациите на „Златна зора“ както в самия парламент, така и на общественото поле, са всекидневие.

Нейни депутати и привърженици участват в наказателни акции срещу нелегални имигранти и в инициативи в подкрепа на „изстрадалите“ гърци. Партията раздава храна, търси работа на безработни, лекува болни като всичките й кампании са насочени само и единствено към гръцки граждани.

Анализатори коментират, че растящите проценти за „Златна зора“ до голяма степен се дължат на абдикация или невъзможност на държавата да се справи със социалните си функции.

Увеличената подкрепа за крайнодясната партия разкрива и една промяна в гръцкото общество – засилване на нетърпимостта към чужденците, били те нелегални имигранти, идващи на талази от Азия и Африка или партньори от Европа.

Като израз на тази тенденция могат да се определят зачестилите расистки нападения, както и масовите протести срещу германския канцлер Ангела Меркел при посещението й в Атина през октомври.

Тогава демонстранти запалиха знамена с пречупени кръстове и изразиха огорчението си от отношението на европейските лидери към Гърция. Може би неслучайно служебният премиер, който наследи Пападимос на поста и организира парламентарните избори, носеше името Пикраменос, което в превод от гръцки език означава „огорчен“.

Голяма част от гражданите в Гърция са твърдо против промяна на статуквото, налагана в замяна на финансовата помощ, тъй като се страхуват за правата си. Но кредитори и експерти твърдят, че реформите са наложителни.

Доказателство за това са например сериозните нарушения при инвалидните пенсии. Йонийският остров Закинтос беше наречен остров на слепците, тъй като процентът на получаващите обезщетение заради слепота беше много висок.

Слепите обаче прогледнаха след повторни медицински прегледи. Примерът е показателен за цялата система и за липсата на ефективен контрол, довел до парадоксални случаи, в които са изплащани пенсии на лица, починали преди десет и повече години.

Този пример и многото други обаче не променят нагласата на голяма част от гръцкия народ, който яростно се съпротивлява срещу налаганите нови правила. Масовите стачки, които не бяха изключение и преди кризата, вече са почти всекидневие. Гледайки как доходите им се свиват, хората в Гърция губят надежда. Все повече гърци живеят на прага на бедността.

Стресът и несигурността водят след себе си рязко увеличаване на самоубийствата, а лекари предупреждават, че депресивните състояния придобиват мащаби на епидемия. Различни изследвания описват гърците като песимисти, загубили всякакво доверие в политиците и държавата и очакващи още по-голяма финансова нестабилност.

През миналата седмица проучване показа, че за две години покупателната способност в страната се е свила наполовина, че хората пестят от храна, все по-рядко си купуват дрехи и не могат да заделят пари за забавления.

Особено популярно стана движението за директна продажба от производители на ниски цени. Опашките за евтина храна в политическото сърце на столицата – площада пред сградата на парламента, се превърнаха в символ на Гърция.

Както местните медии обичат драматично да констатират, „Гърция е на ръба на пропастта“, а дали и как ще бъде спасена, остава неясно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.