На кого му стиска да каже на Меркел: „Предизвиквам те!“?

ДПА

Десетилетие след въвеждането на общата валута, лидерите на ЕС ще обмислят тази седмица как най-добре да укрепят основите на еврозоната, която от близо три години е разтърсвана от сурова дългова криза, сериозно подкопала доверието във валутния съюз. Политиците са съгласни, че е необходима по-голяма интеграция, за да може континентът по-добре да се справи с проблемите си, но консенсусът до голяма степен се изчерпва с това.

„Икономическият и бюджетен съюз (…) винаги се е натъквал на съпротивата на страните членки, тъй като те желаят, доста основателно, да запазят възможностите си за маневриране при определянето и провеждането на икономическите и социалните си политики,“ посочи Антонио Виторино от мозъчния тръст Notre Europe-Jacques Delors Institute.

Кризата обаче не даде голям избор на страните от ЕС освен да работят заедно, тъй като безпокойството на пазарите вдигна лихвите по държавните облигации на затруднените страни членки до непосилно високи равнища, разгаряйки спекулациите, че еврозоната е на ръба да се разпадне.

Сблъсквайки се с такава ситуация, лидерите на ЕС призоваха през юни за специфична и обвързана със срокове програма за постигане на истински икономически и валутен съюз, който да се появи на бял свят до края на годината. Те определиха като първа стъпка създаването на банков надзорен орган в еврозоната.

Освен банков съюз идеите за засилване на интеграцията предвиждат бюджет на еврозоната, договори за реформи, които страните от еврозоната да осъществят, и някакъв вид общи облигации, макар Германия твърдо да се противопоставя на каквито и да било облигации от този тип.

„Всички предложения, които биха направили по-лесно трупането на дълг или биха намалили реформите, не помагат. Напротив, те биха били контрапродуктивни,“ посочи вчера в Брюксел германският държавен министър към министерството на външните работи Михаел Линк.

Той също така критикува предложенията, формулирани от президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, които ще бъдат основата за разговорите на срещата на върха утре и вдругиден. Според Линк предложенията са връщане към „кейнсианския дух“, което трябва да бъде изоставено.

Икономистът Джон Мейнард Кейнс е бил на мнение, че във време на рецесия правителствата трябва да харчат повече, за да помогнат на икономиката да излезе от спада, а не да се фокусират върху балансиране на бюджетите си.

Берлин, от друга страна, гръмогласно защитава идеята за мерки за икономии. Германия отхвърля общите държавни облигации и идеята за бюджет на еврозоната, като има и задръжки за новия механизъм за банков надзор.

Механизмът първоначално бе предвиден да бъде договорен до края на годината, но сега може да се окаже на масата на лидерите за трети път, като анализаторите са скептично настроени, че днешната среща на финансовите министри ще приключи със споразумение.

Кипър, който сега председателства ЕС, посочи, че ще настоява за споразумението до край. Заместник-министърът по европейските въпроси на Кипър Андреас Мавроянис прогнозира, че то ще „проясни атмосферата“ за срещата на върха.

Анализаторите не хранят големи надежди за срещата на европейските лидери. „Дискусиите (по проекта за бъдещето на паричния съюз) продължават вече половин година, но все още не е ясно дали правителствата от еврозоната ще могат да се споразумеят за график за задълбочаване на интеграцията“, посочиха анализатори от банка ING.

„Не очакваме прекалено много от Европейския съвет през декември, тъй като най-вероятно различните гледни точки сред страните членки ще се запазят,“ отбелязаха анализатори от Barclays.

Липсата на напредък предизвиква гняв сред някои наблюдатели и политици – особено на фона на Нобеловата награда, която ЕС получи тази седмица. „В пълен контраст (…) предложенията, които представят европейските политици за решаване на неотложните проблеми в Европа са абсолютна катастрофа,“ отбеляза Ханес Свобода, лидер на групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент.

Хвалейки солидарността на съюза, Виторино също обвинява ЕС, че проявява „шизофрения, късогледство и скептицизъм.“ „Пълна криза на идентичността е обхванала Европа, а Европа се оказва неспособна да даде тази допълнителна и необходима частица надежда,“ добави бившият председател на Европейската комисия и баща на единния пазар на ЕС Жак Делор.

„Мисля, че идеалистичното говорене вече не убеждава никого в Европа днес,“ добави той. „Така че ви питам: кой се чувства достатъчно смел да каже сега на (германския канцлер Ангела) Меркел „Предизвиквам те!“?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.