Празникът на гордостта

biliana-ivanova.gifКато много други мадридчани тази събота се стягаме за фиеста. Купонът започва нетипично рано – в 6 следобяд – и по план завършва нетипично късно – в 12 през нощта в неделя срещу понеделник. Поводът е Празника на Гордостта, който се чества в испанската столица всяка година в края на юни или началото на юли.
Причината за петдневния купон по улици и площади е не коя да е Гордост, ами Гордостта да си хомосексуален. Иначе казано годишния Гей-парад, както му викаме ние в България, където членовете на гей-обществото се броят на пръсти. (Поне официално.)
Тук отдавна вече не се казва “гей-парад”. Предпочитат толерантното название “манифестация на уважението и свободата” или също “шествие за равенство между половете”. Тази година Мадрид е избран за европейска гей-столица, така че празненствата се обявяват с гръмкото “Празник на Европейската Гордост” или EUROPRIDE 2007. А за много от мадридчаните това е добър повод да се отпразнува просто правото да си различен. Затова и не е чудно, че толкова много хора излизат на улицата, независимо от сексуалната си принадлежност, за да станат част от една от най-шумните и масови фиести в Испания.

На път за центъра в метрото си давам сметка, че май съм се въодушевила прекалено от карнавалното настроение. Нагласила съм се с нова рокля, която практически нищо не скрива. Отдолу съм по бански, което се оказва не само секси, но и подходящо за случая като се има предвид колко пъти ни поливаха с вода по време на шестчасовото шествие. Мъжът ми ме успокоява, че шавливият ми тоалет не е проблем, понеже така или иначе ще бъда една от най-облечените на общия фон. Казва ми също да оставя сандалите за друг случай, за да не ме стъпчат в тълпата. Наистина добър съвет като се има предвид хората, боклука и разните неидентифицирани течности, които населяват улиците на феста.

Решаваме да заемем стратегическо място близо до площад Сибелес. Оттук се вижда Арката на Алкала, откъдето започва шествието. Освен многолюдните делегации на организации от различни националности по маршрута Алкала-Сибелес-Метрополис-Гран Вия-Пласа Еспаня се придрижват повече от 40 камиона натоварени с празнуващи. Всяка група в шествието си е подготвила собствен номер. Поляците например са облечени като духовни лица и носят маски с лицата на папа Бенедикт XVI и близнаците на власт Лех и Ярослав Качински. Бразилците в традиционните зелено-жълти фанелки представляват цял оркестър от различни по вид и обем барабани. Вдигат врява до небесата в ритъма на самба и боса нова. Една от скандинавските групи също обира овациите. Всички мъже са по бели гащи и с бели матроски шапки на главите. Задават се и първите “каравани”. Всъщност става дума за различни по големина камиони с приспособени открити платформи, пълни с танцуващи мъже и жени. Шегите по адрес на партиите продължават. Мнозина носят розови ветрила от хартия, на които пише “Европа, излез от гардероба!”

Шествието се оглавява от караваната на UGT – един от най-големите работнически синдикати в Испания. Следва камион на Социалистическата партия (PSOE) и, разбира се, ЛИПСВА камион на консервативната Народна партия (PP-Partido Popular). Тази Популярна партия изглежда не е никак популярна, коменира оживено приятелката ми Бригите от Норвегия. И това не е никак странно, като се има предвид колко услилия положиха навремето лидерите на ПеПе, за да попречат на признаването на хомосексуалните бракове. Като цяло Църквата и “младежите на ПеПе” са основен обект на закачки и палави закани от страна на празнуващите. Но интересът към политиката скоро секва напълно. Камионите са все по-зрелищни, хората все по-малко облечени, музиката все по-силна.

Всяка каравана си има собствен ди джей и съответния репертоар. Ефектът е като от 40 подвижни дискотеки – сменят се ритми на самба, латино, електро, амбиент и поп-рок. Една от най-колоритните, както винаги, е караваната на Аласка – поп-рок звезда от 80-те години – пищна дама, облечена от глава до пети в лъскав гащеризон по тялото, с огнено-червена коса и огромен бюст. Нейният камион е нагласен като сцена на рок-концерт, от която се носят парчета на групите “Фангория” и “Русите Нансита”.

... Снимки: авторката
… Снимки: авторката
... Снимки: авторката............ Снимки: авторката............ Снимки: авторката

Основният купон обаче тече по улиците, през които минава шествието на караваните. Стича се всевъзможен народ. До група тийнеджърки по сутиени, танцуващи върху градинска пейка, са застанали пет-шест достопочтенни бабки. Явно мадридските пенсионери вече отдавна са превъзмогнали моралния шок от подобни гледки. Няма ги типичите обиди или възмутени коментари. Спират се, зяпат и се забавляват, като всички останали. Има даже и такива, които се възползват да разходят кучето из улиците на феста. Друга атракция са групите от преприемчиви младежи, които предлагат домашно мохито. Пластмасова чаша от половин литър, която в Мадрид куриозно наричат доза “мини”, пълна догоре върви по 10 евро. Коктейлът се бърка в 10-литрови кофи на улицата и винаги се опитва в капачка от безалкохолно, преди да бъде сервиран. Така градусът на настоението се поддържа висок и за клиенти, и за продавачи. Купуваме едно “мини” и си го подаваме от ръка на ръка. По това време нашата група вече наброява 7-8 души. На третата врътка ме предупреждават, че в коктейла има изненада, демек в някой момент вътре е прибавено неизвестно количество MDA или амфетамина на любовта, както още му казват в Испания. Въпреки това почти никой не си задава въпроса “Да пия или да не пия?”

Малко преди полунощ успяваме да се вмъкнем между две каравани от шествието. Междувременно към моя имидж група лесбийки добавят надписи SEX с карминено червило. Отнасям и няколко пляскания по задника с палка от страна на развеселени англичани, облечени в костюм на бобита, но във вариант с къси панталонки. Като цяло обаче хората не са никак агресивни. Танцуват, скачат, снимат се с най-колоритните персонажи. Прави ми впечатление, че освен доста възрастни хора сред зяпачите има и малка група хора в инвалидни колички. Този празник е и за тях – обявава се против всякаква дискриминация. Но по-важното е, че има широка обществена подкрепа, която е съвсем спонтанна.

В първите часове на неделя започва концертът на Пласа Еспаня. Спектакълът отркива певицата Марта Санчес, а след това се очаква изпълнението на турски кючеклийки от групата “Харем”. Площадът се пръска по шевовете от народ. Жегата вече си казва думата. След 6-часовото шествие решаваме да починем малко. Купуваме сладолед с вкус на халва от една стара сладоледаджийница до Кралския дворец. Въпреки че е посред нощ се налага да чакаме на опашка. Тръшваме се в тревата пред Двореца и опъваме морни крака. Кратка почивка и отново на крак. Обратно в танцуващата тълпа. Обратно на Гран Вия. Този път посока “Чуека” – пъстрият гей-квартал, където междувременно са се заформили алтернативни фиести кажи речи на всеки площад и във всеки бар.

На следващия ден чета във вестника, че на манифестацията са се събрали 1,5 милиона души. Коментира се, че толкова хора не са се събирали от протестите срещу войната в Ирак. И любопитно, но факт – нямало е нито едно единствено произшестие! Е, това вече наистина е повод за Гордост!

Писмо от Мадрид
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.