СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сирия: от революция до тотална война

Франс прес

Двадесет месеца смазан с кръв народен бунт, който прерасна във въоръжено въстание и все повече се ислямизира – в Сирия времето на обещанията от Арабската пролет изглежда далечно.

Революционната динамика не бе нарушена, но мирното масово движение срещу режима на Башар Асад постепенно се превърна в кървава война в реакция на бруталността на правителствените сили.

С подкрепата на сунитското мнозинство от населението, въстаниците се хвърлиха във въоръжена борба с няколко пушки, вкарани в страната контрабандно или купени от корумпирани офицери.

Днес те държат голяма част от селските райони и няколко средноголеми града. В северозападната част на страната са на път да поемат контрола над голяма територия от северния град Алепо, където уличните битки остават с неясен изход, до турската граница.

Въстанието се разрасна в пустинния изток, но боевете най-вече доближиха Дамаск, където армията води операции на широк фронт по „обезопасяване“ срещу „терористите“, както режимът нарича въстаниците.

Шейх Тауфик, влиятелен ислямистки боен командир от района на Алепо, е убеден, че „режимът отслабва все повече с всеки изминал ден“. Според него „това е началото на края“.

Режимът е неспособен да си върне загубената територия и е изоставил селските райони, наблягайки на защитата на столицата, големите градове, стратегическите пътища и укрепването на алауитския анклав по бреговете на Средиземно море (алауитите произлизат от шиитския клон на исляма – такива са повечето управници в Дамаск).

Правителствените сили подлагат на тежък обстрел бунтовнически градове и квартали и нехаят за съдбата на страдащите цивилни.

Журналист на АФП стана свидетел как на 18 октомври в Маарет ан Нуман над 40 души, сред които 22 деца, загинаха под развалините на сградата им, върху която изтребител МиГ пусна бомба.

Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека, който неуморно следи конфликта, 42 000 души, мнозинството от тях цивилни, са загинали от началото на конфликта през март 2011 г.

Стотици хиляди сирийци са избягали. В село Атме се скупчват в калта в маслиновите градини покрай бодливата тел по турската граница в очакване на евентуално разрешение за преминаване.

Международната общност се отказа да търси решение на конфликта чрез преговори, а Дамаск знае, че може да разчита на подкрепата на съюзниците си Русия и Иран.

Със смазващото си материално превъзходство и огнева мощ, включително предполагаем химически арсенал, който поражда сериозни международни тревоги, сирийската армия продължава да е в състояние да води операции на по-широк фронт.

Въздушното превъзходство на режима обаче може да бъде поставено под въпрос от използването на зенитни ракети от бунтовниците. В исторически момент, чийто свидетел бе журналистът от АФП, въстаниците свалиха вертолет и изтребител на сирийските ВВС за 24 часа в края на ноември близо до Дарет Езза Северозападна Сирия с такива ракети, които малко преди това били отнети, според тях, от врага.

Бунтовниците вече имат леко стрелково оръжие и боеприпаси, но по-модерни нападателни оръжия продължават да им липсват.

Въстаниците се ориентираха към стратегия на прекъсване на снабдителните линии, задушаване на големи градове и обсаждане на изолирани гарнизони.

Бунтовниците, които воюват срещу военните, разузнавателните служби мухабарат и подкрепящите Асад милиции шабиха, натрупаха опит и сформираха по-добре организирани звена с подкрепата на стотици чуждестранни доброволци.

Последните шест месеца обаче бяха белязани от растяща ислямизация на въоръжената борба и излизането на преден план на Фронта Ан Нусра, който понякога е обвиняван, че е параван на Ал Каида в Сирия.

Тази групировка е на път да се наложи на всички фронтови линии и заплашва да си присвои сирийската революция.

На 10 декември джихадистите от Ан Нусра и свързани с нея групировки превзеха изцяло базата Шейх Сулейман, последната крепост на армията западно от Алепо.

Предишния ден журналист видя черното знаме на ислямистите да се развява над една от сградите.

„Ислямистите изненадаха бойците от Свободната сирийска армия (ССА) като нападнаха сами казармата в събота вечерта“, призна член на ССА.

Бойците на Ан Нусра са дисциплинирани и мотивирани и пораждат възхищение у мнозина сирийци, за разлика от батальоните от ССА, които започнаха да предизвикват неприязън заради обвиненията срещу тях в корупция. Съставеният предимно от сирийци Фронт Ан Нусра привлече радикалните елементи на бунта, сред които и чуждестранни джихадисти.

Омразата им към „неверниците“, съчетана с изстъпленията на режима, които обуславят разделенията на верска основа, създават риск от „ливанизация“ на конфликта в Сирия, за която в миналото различните общности бяха богатство.

Още по темата: Русия най-вероятно ще продължи да подкрепя Асад

Владимир Исаченков
Асошиейтед прес

Неотдавнашните надежди, че Кремъл може да се откаже от подкрепата си за сирийския диктатор Башар Асад, се стопиха бързо и според анализатори Москва в крайна сметка може да промени позицията си само ако Асад се окаже притиснат в ъгъла.

Отказът на Русия да се присъедини към Запада в искането за свалянето на Асад се корени както в сериозни геополитически сметки, така и в дълбоки съмнения за намеренията на Запада. Москва вижда малка печалба в изоставянето на последния си съюзник в Близкия изток и президентът Владимир Путин описва призивите за смяна на режима в Сирия като опасен пример за западна намеса в делата на суверенна държава.

Миналата седмица Путин събуди нови надежди за промяна на позицията на Кремъл, когато неопределено спомена за „нови идеи“ при справянето с кризата по време на визита в Турция. Но външният министър Сергей Лавров охлади тези надежди в неделя, заявявайки, че Москва продължава категорично да се противопоставя на исканията за оставка на Асад.

Противопоставянето срещу позицията на Запада спрямо Сирия е част от заеманата от Путин антиамериканска позиция, насочена към мобилизиране на подкрепа преди президентските избори миналия март, на които той спечели нов мандат въпреки вълната от протести срещу него.

Одобрените от американския Конгрес миналата седмица закони, съдържащи санкции за руски служители, обвинени в злоупотреба с права, засили напрежението в отношенията между САЩ и Русия и вероятно ще накара Кремъл да бъде още по-малко склонен на компромис за Сирия.

„Това е дразнител, който би могъл да доведе до втвърдяване на руската позиция за Сирия, правейки я по-малко рационална,“ заяви Александър Шумилин, директор на базирания в Москва Център за анализиране на близкоизточните конфликти.

Според него макар Кремъл вече да не вижда нужда да се противопоставя на Запада за Сирия по вътрешнополитически причини, понеже протестите против Путин затихнаха, рязка смяна на курса би го поставила в неловко положение.

„Нещо наистина радикално трябва да се случи… например бунтовниците да навлязат в центъра на Дамаск,“ за да се промени позицията на Москва, заяви Шумилин.

Алексей Малашенко от Московския център Карнеги се съгласи, че макар Башар ал Асад отдавна да е бреме за Русия, рязка смяна на позицията за Сирия би била разнозначна на признание за провал на политиката на Кремъл.

„Основният приоритет за Русия сега е да запази репутацията си,“ смята Малашенко. „Тя може да се съгласи на някакъв вид компромис, въпреки че психологически това би било много трудно. Ал Асад представлява последната останала опора за влиянието на Москва в Близкия изток и отказът от него би показал неуспеха на руската политика.“

Георги Мирски, експерт по Близкия изток от Института за световна икономика и международни отношения, най-големият мозъчен тръст за външна политика, подкрепян от правителството, е на мнение, че контролираните от държавата телевизионни канали са започнали да променят тона на отразяване на кризата в Сирия, сякаш подготвят публиката за падането на режима в Дамаск.

„Путин няма никакво съмнение, че режимът ще падне,“ заяви той. „Но той не иска да изглежда така, сякаш е изоставил Ал Асад. Престижът му ще бъде накърнен, ако той се доближи до Запада и се откаже от подкрепата си за сирийския президент.“

Мирски заяви, че Кремъл предпочита да подкрепя Ал Асад до края и след това да определи падането му като резултат от неравна битка срещу обединените усилия на Запада, арабските държави и Турция.

„Путин ще продължи да подкрепя Ал Асад. Той предпочита да загуби Сирия, отколкото да изглежда като човек, който е изоставил съюзник, за да покаже солидарност със Запада,“ посочи той.

Според Мирски Кремъл не се страхува, че непоколебимата защита за Ал Асад ще навреди на позициите му в арабския свят по простата причина, че влиянието на Москва там вече е минимално.

„Отношението към Русия в арабския свят е направо ужасно и е прекалено късно, за да се промени това,“ заяви Мирски. По думите му Кремъл явно се е отказал от надеждите да запази някакво влияние в Сирия, която бе важен купувач за руското оръжие и е домакин на единствената руска военноморска база извън границите на бившия Съветски съюз.

„Нищо добро не очаква Москва,“ заяви Мирски и добави, че Русия е могла да се опита да запази някакво влияние в Сирия като се опита да замени Башар ал Асад с компромисна фигура по-рано по време на кризата.

„Русия пропусна този шанс, не за победа, а за някакъв вид компромисно решение, което би било приемливо за всички,“ заяви той. „Сега, когато толкова много кръв бе пролята, Русия не може да спечели нищо. Цялата опозиция мрази Москва, затова тя няма да получи нищо, независимо от това кой ще дойде на власт.“

Според Мирски Русия може да помогне за уреждането чрез преговори на безопасно напускане на Асад, но най-вероятно няма да пожелае да му предложи убежище, защото такъв ход би нанесъл още един удар на връзките й с арабските държави.

Шумилин предположи, че ако Москва уреди бягството на сирийския владетел, тя най-вероятно ще му предложи достъп до някоя приятелска страна като например Беларус. „Москва може да изиграе тази карта, за да се опита да засили влиянието си“, заяви той.

Според анализатори обаче управляващото в Сирия алауитско малцинство няма да допусне Ал Асад да напусне страната, дори и той да поиска.

„Ако те усетят, че Ал Асад се опитва да предаде техните интереси с каквито и да е хипотетични опити за компромис, те просто не биха му позволили да направи това,“ заяви Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“. „Те няма къде да отидат и ще се борят за живота си.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.