СофияПловдивВарнаБургасРусе

Тежки присъди за корупция на високопоставени политици на Балканите

Балкански лидери, обвинявани в престъпления: Бойко Борисов, Мило Джуканович (Черна Гора), Хашим Тачи (Косово), Иво Санадер (Хърватия), Адриан Нъстасе (Румъния). Снимки: сайта ГЕРБ, БТА

Балканските страни станаха свидетели на безпрецедентни удари срещу корупцията на високо ниво през 2012 г. За първи път зад решетките попаднаха бивши държавни величия, обвинени в подкупи и злоупотреби със средства. Според международни анализатори обаче това все още не е достатъчно. Въпросът, който все още чака отговор, е дали наистина е поставено началото на обезглавяването на корупционния октопод на Балканите или процесът ще се сведе до показно отсичане на отделни, може би вече ненужни, пипала с цел да бъде даден знак пред Европа, че борба с корупцията наистина се води.

В членката на Европейския съюз Румъния през юни на две години затвор за корупция беше осъден бившият премиер Адриан Нъстасе. През ноември в кандидатката за членство в ЕС Хърватия бившият премиер Иво Санадер получи присъда от десет години затвор за корупция. Това бяха първите случаи и в двете държави, когато политици от толкова висок ранг получават ефективни присъди по подобни обвинения. И двамата твърдят, че процесите срещу тях са дирижирани от политическите им противници.

Румъния даде ясен сигнал, че започва да приема по-сериозно борбата с корупцията, коментираха международните издания, когато през юни бившият румънски премиер от Социалдемократическата партия (СДП) Адриан Нъстасе беше осъден окончателно на две години затвор за корупция. За първи път от падането на комунизма Румъния демонстрира, че може да изпрати могъщи политици в затвора, независимо колко пари и власт имат – това е нещо, което румънците чакат от революцията през 1989 г. насам, отбеляза британското издание „Икономист“.

Опитът за самоубийство не спаси Нъстасе от затвора, а само засили медийния шум около случая. Нъстасе, който бе признат за виновен за незаконно набиране на средства за неуспешната му кампания за президентските избори през 2004 г., стана първият бивш правителствен ръководител в посткомунистическа Румъния, който влезе в затвора за корупция. Според обвинението той е ощетил държавния бюджет с 1,6 милиона евро.

Смятан за ментор на настоящия премиер Виктор Понта, Нъстасе продължаваше да бъде една от влиятелните фигури в СДП, въпреки че срещу него се водеха няколко дела за злоупотреби. Според анализатори именно тази присъда даде тласък на последвалата акция на левоцентристкото правителство на Виктор Понта за импийчмънт на десноцентристкия президент Траян Бъсеску.

Нъстасе и Бъсеску са дългогодишни противници още от кандидат-президентската надпревара през 2004 г., спечелена от Бъсеску. Бившият премиер многократно е казвал, че държавният глава стои зад процеса срещу него. От своя страна Бъсеску и близката до него Демократично-либерална партия (ДЛП) твърдяха, че акцията срещу президента е отмъщение за осъдителната присъда на Нъстасе и опит за защита на някои народни представители от разследвания за корупция.

Още няколко бивши министри, сенатори и депутати също попаднаха зад решетките в Румъния тази година, но отказът на парламента да даде разрешение за наказателно преследване срещу някои от членовете си беше критикуван остро от Европейската комисия.

Пет години след присъединяването си към ЕС Румъния и България все още са под специалния надзор на Европейската комисия, защото не са доказали достатъчен напредък в съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност. Вратата към Шенген за двете страни също остана затворена основно заради опасения, че не се справят с широкоразпространената корупция.

Докладът на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка през лятото отново похвали дейността на двете румънски антикорупционни агенции – Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) и Националната агенция по прозрачността (НАП), но слухове, че встъпилото в длъжност през май правителство на Понта е имало намерения да ликвидира двете агенции, както и други ключови институции като Конституционния съд, предизвикаха опасения за опит за узурпиране на властта.

В най-старата членка на ЕС на Балканите Гърция кризата даде неочакван положителен резултат: оказа се, че корупцията е намаляла, защото гражданите вече не могат да си позволяват да дават големи подкупи, съобщи вестник „Прото тема“, позовавайки се на доклад на главния инспектор по държавната администрация Леандрос Ракидзис. Не на такова мнение обаче е международната организация Трансперънси интернешънъл, която обяви в своя годишен „Индекс за възприятието на корупцията“ през декември, че Гърция е страната с най-корумпиран държавен сектор в ЕС и даде глътка въздух на Румъния и България, които от години бяха свикнали да са начело на тази класация.

И докато обедняващите гърци успяват да заделят все по-малко пари за рушвети, едно име се превърна в нарицателно за корупцията на високо ниво в страната: това на бившия министър на отбраната Акис Цохадзопулос. Прокуратурата повдигна тежки обвинения за корупция, пране на пари и укриване на данъци срещу 72-годишния Цохадзопулос – бивш министър в правителства на социалистическата партия ПАСОК, който бе арестуван през април заедно с още трима негови приближени.

Според прокурорите той е получил комисионни в размер на милиони евро от сделки по оръжейни програми и е изградил сложна мрежа за препирането им чрез създаване на офшорни компании с помощта на свои приближени. Като обвиняеми по този скандал бяха привлечени още съпругата и дъщеря му. Разкошната къща на Цохадзоулос в Атина, за която, между другото, той бе обвинен, че не е плащал данъци, пък се превърна в нова туристическа атракция, привличаща ежедневно голям брой посетители – паметник на корупцията в Гърция, писаха местните медии.

Още един скандал разтърси затъналата в тежка икономическа криза Гърция: мистериозният списък „Лагард“, който по думите на медиите предизвика истинско „политическо цунами“ в страната. Според различни твърдения в печата в него са посочени имената на около 2000 гърци с големи депозити в швейцарски банки. Предполага се, че това са заможни гръцки граждани, които са изнесли крупни парични авоари в чужбина, за да не плащат данъци.

Засега списъкът, наречен на името на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, финансов министър на Франция по времето, когато списъкът бе предаден от френските власти на Атина през 2010 г., не доведе до юридически действия срещу никое от лицата в него, но пък предизвика ареста на журналиста Костас Ваксеванис, който публикува в своето списание „Хот док“ скандалния списък.

В Хърватия присъдата от десет години затвор за бившия премиер Иво Санадер, произнесена през ноември, беше очакван положителен сигнал. Решението беше приветствано от ЕК, а местни медии коментираха, че „държава, която е способна на правни основания да осъди собствения си дългогодишен премиер и лидер на управляващата партия, наистина има причини, поне временно, да започне да се нарича правова държава“. Това е възможно най-ясното послание, че никой не може да бъде над закона и че корупцията ще се наказва, където и да се докаже, независимо кой е виновният, коментира загребският вестник „Ютарни лист“.

59-годишният политик, заемал два пъти поста премиер в периода 2004-2009 г., е най-високопоставеният държавен служител, съден за корупция в Хърватия, която се очаква да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г. Съдът призна Санадер за виновен за вземане на 10 милиона евро подкуп от унгарската петролна компания МОЛ в замяна на придобиване на контролния пакет акции в хърватската компания ИНА и за вземане на около 545 000 евро комисиона за кредит, който Хърватия е получила от австрийската банка Хипо в средата на 90-те години, когато е бил заместник-министър на външните работи.

Десноцентристката Хърватската демократическа общност (ХДО), чийто лидер беше Санадер преди да подаде оставка през юли 2009 г., управлява Хърватия 16 от общо 20-те години след обявяване на независимостта от Югославия и изгуби властта на парламентарните избори през декември миналата година заради корупционните скандали, в които бе замесена.

През април в Областния съд в Загреб започна процес срещу Санадер и партията Хърватска демократична общност (ХДО). За пръв път на подсъдимата скамейка се озова партия, която в момента е най-голямата опозиционна сила в страната, отбелязаха местните медии. Санадер и ХДО заедно с още деветима подсъдими са обвинени, че с посредничеството на частна маркетингова агенция в периода от 2003 до 2009 г. са източили около 10 милиона евро от държавни фирми и инстутитуции. Според обвинението около 4 милиона евро са отишли в черната каса на ХДО, а около 2 милиона е присвоил Санадер. Хърватските журналисти нарекока това дело „процеса на века“ и „майка на всички афери“, визирайки процеса за ограбване на държавни предприятия от някога любимия премиер Иво Санадер.

Въпреки положителните оценки отвън, самите хървати не приеха делото срещу Санадер с очаквания оптимизъм: много от тях смятат, че процесът е закъснял, преди всичко заради политическата намеса в правосъдието, и че разследването не е стигнало до „главните играчи“, които все още са на политическата сцена, отбелязват местни анализатори, цитирани от радио Дойче веле.

Милиардерът Мирослав Мишкович, смятан за най-влиятелния човек в Сърбия, който „съставя или разтурва правителства“, както писа в. „Политика“, бе задържан вчера за 48 часа по обвинения в корупция. Собственикът на една от най-големите компании в Сърбия „Делта холдинг“, бизнесмен, от чиито ходове често е зависело състоянието на сръбската икономика, и единственият милиардер от региона, чието име попадна в списъка на „Форбс“ на най-богатите хора в света, бе арестуван заедно със сина му Марко и още осем други лица по обвинение, че са ощетили държавата с около 30 милиона евро.

Сръбското националистическо правителство предприе няколко разследвания за корупция, откакто дойде на власт през юни. Според критиците те са насочени преди всичко срещу политически противници на управляващите партии и съюзници на предишната прозападна администрация. Европейската комисия обаче изрази задоволство от ареста на Мишкович и призова Сърбия да продължи решително борбата срещу корупцията.

В Албания бившият премиер от периода 1999 г. – 2002 г. Илир Мета се изправи пред обвинения в корупция въз основа на видеозапис, на който той иска подкуп от 700 000 евро за нагласен търг. Прокуратурата поиска присъда от две години затвор, но Мета беше оправдан от съда.

Не липсваха и куриози, илюстриращи характера на явлението „корупция“ на Балканите. Например шефът на Отдела за борба с корупцията в специалната прокуратура на Косово Назми Мустафа беше арестуван именно заради обвинения в корупция. Кметът на румънския град Крайова Антоние Соломон, срещу когото се водеше дело по обвинение във вземане на подкуп, пък получи престижна международна награда за борба срещу корупцията.

Преди парламентарните избори в Румъния на 9 декември кандидат на еко-партия призовава румънските избиратели да гласуват за него с необичайния лозунг: „Крада по-малко от другите“ и обясни, че ако кажел, че не краде, хората нямало да му повярват. Това не е изненадващо в една страна, където по думите на бившия министър на правосъдието Каталин Предою „парламентарният имунитет все още се разглежда като щит срещу съдебно преследване“, коментира Франс прес.

Борбата с корупцията на Балканите е преди всичко борба за доказване на съществуването на действаща, независима и безкомпромисна съдебна система – това, в което партньорите от ЕС все още се съмняват. В това продължават да се съмняват и голяма част от гражданите на балканските страни, които възприемат процесите за корупция на високо ниво като разчистване на сметки сред политическия елит, а съдебната система – като инструмент в ръцете на политически по-силните.

Залогът в борбата с корупцията обаче не е само морален – твърдите мерки срещу това явление изпращат, освен всичко друго, и силен сигнал към чуждестранните инвеститори, които нерядко са изтъквали именно ширещата се корупция като бариера пред доверието им към тези потенциални пазари.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.