Глобалното затопляне, гневът на природата и голямата говорилня в Доха

Ураганът Санди. Сателитна снимка

„Опитваме се да се доберем до нашите приятели, за да заредим мобилните телефони (…) осъзнаваме, че сме хванати в капан, те също, зад огромни стени от паднали дървета. Електрически стълбове, светофари, рухнали и разрушени, взривени трансформатори, всички електропроводи по земята, или оплетени в паднали дървета, когато шофираш, трябва да ги заобикаляш или да се промушваш под тях, да не ги докосваш, нещо като бавен слалом между корони на дървета, жици, стволове и отново (…) Огромна стена (…) Изглежда 2-3 седмици ще бъдем без ток (…)

В двора ни три големи дървета повалени, едното старо и голямо, пречупено по средата като кибритена клечка, част от покрива – отнесена. Оградата съборена (…) Нещастни (…) Но живи (…) Мислено сме с всички онези, чиито домове са наводнени, унищожени от огън, с ранените и пострадалите (…)“

Това разказва в дневника си, поместен на сайта на мозъчния тръст ACT (Adaptation to Climate change team) Ева Франкенбъргър, очевидец на „Франкенбурята“ Санди, стоварила се ден по-рано върху крайбрежието на щата Ню Джърси.

Преди да връхлети САЩ, най-зрелищната атлантическа буря за 2012 година помете части от Карибите, като погуби почти 80 души, разруши инфраструктура и хиляди домове.

В североизточните американски щати Санди отслабна от ураган до супербуря, но и така отне живота на 100 души, съсипа много населени места по крайбрежието на щатите Ню Йорк и Ню Джърси, остави десетки хиляди души без дом, блокира обществения транспорт (в някои станции на нюйоркското метро, превозващо 7 милиона души, водата достигна до тавана), парализира доставките на горива, лиши от ток над 8 милиона домакинства и предизвика щети за около 60 милиарда долара (толкова поиска от Конгреса президентът Обама за ликвидиране на последиците), обобщава в. „Ню Йорк таймс“. И само своевременната евакуация ограничи броя на жертвите.

Ако не друго, Санди напомни на най-богатите страни, че дори и те не са защитени от екстремните капризи на климата, които според учените ще стават все по-обичайни със затоплянето на планетата.

Санди „ни подейства като звън на будилник“, заяви, цитиран от Ройтерс, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун пред екоминистри и експерти от 192 държави, събрали се в катарската столица Доха между 26 ноември и 8 декември. Форумът бе във формат „две в едно“ – 18-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за промените в климата и 8-а Среща на страните по Протокола от Киото, чието действие трябваше да изтече в края на тази година. В речта си пред делегатите Бан предупреди, че рекордното разтапяне на ледовете в Арктика и Гренландия, супербурите, сушата, поразила жизненоважна реколта на много места и покачващото се ниво на океаните говорят за сериозна планетарна криза.

„Анормалното се превърна в новото нормално,“ каза шефът на ООН. По думите му признаците за климатични аномалии са навсякъде – „от САЩ до Индия, от Украйна до Бразилия“.

„Никой не е имунизиран от климатичните промени – богат или беден. Те са предизвикателство към съществуването на цялата човешка раса, към начина ни на живот и плановете ни за бъдещето“, подчерта той.

Бедствията само през миналата година са стрували на света 366 млрд. долара, съобщи в Европейския парламент еврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и действията при кризи Кристалина Георгиева. Тя се позова на доклад, изготвен от 220 учени от 60 страни, в който се посочва, че в бъдеще светът все по-често ще страда от горещини, суша, наводнения и бури. Нашият свят се променя и сме все по-уязвими, допълни Георгиева в навечерието на форума в катарската столица.

Използвайки повода, редица престижни институции и научни екипи разпространиха в Доха тревожни изследвания. Общият им извод е, че ако я кара както досега, светът ще осъмне в недалечно бъдеще със средни температури, по-високи с 4 градуса спрямо нивата отпреди Индустриалната революция, вместо с лимита от 2 градуса, приет през 2010 година като максимално допустима стойност за избягване на необратими климатични промени.

Според доклад на Световната банка, наподобяващ сценарий на филм катастрофа, това би означавало продоволствени кризи, недостиг на вода, особено в Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия, заличаване на цели населени места, унищожаване на крайбрежни райони от покачващите се морета, настъпление на пустините, по-чести и свирепи засушавания, голямо повишаване на детската смъртност в Африка южно от пустинята Сахара и нов пик в разпространението на някои заразни болести. И както може да се очаква, най-тежко ще пострадат най-бедните и уязвими страни. Промените в климата може да се превърнат в „най-голямата заплаха за биоразнообразието“, подчертава международната финансова институция.

Тази прогноза е в съзвучие с изследването на международен екип учени под „шапката“ на университета Бъркли в Калифорния, поместен на 7 юни в сп. „Нейчър“. Според него прирастът на населението, масовото унищожаване на естествените екосистеми и промените в климата навярно тласкат Земята към необратима промяна в нейната биосфера – „точка на преобръщане“, която, само за няколко поколения, ще засегне катастрофално повечето ни животоподдържащи системи като рибните пасажи, посевите, горските продукти и чистата питейна вода.

Но вместо да си развалят настроението с подобни кошмарни прогнози, част от делегатите в Доха си запълваха времето с инструктажи по мобилните телефони как и за какво да гласуват, без да кривнат от официалната линия на техните правителства. Не ги трогна дори страстният призив на филипинския представител, който ги помоли да не се помайват в момент, когато тайфунът Бофа опустошава родината му, оставяйки мъртви или изчезнали почти 1000 души.

Ден преди планирания завършек на конференцията на 7 декември, участниците не се бяха разбрали по нито един от ключовите въпроси, заплашвайки форума с грандиозно фиаско. До последния момент, например, Русия, Украйна и Беларус настояваха да им бъдат предоставени допълнителни кредити за съкращенията на емисиите парникови газове, които те са направили, волю-неволю, след срива на тежките им индустрии.

И тогава председателят на форума от страната домакин, печално известна като най-големия замърсител с парникови газове на глава от населението, взе нещата в свои ръце. Абдула бин Хамад ал Атия, бивш председател на ОПЕК, обяви 24-часова отсрочка на заседанията, след което, изгубил търпение, започна да подлага на гласуване точките от дневния ред с такава скорост, че Русия нямаше никаква възможност да повдига възражения.

Резултатът бе компромисно споразумение, с което действието на Протокола от Киото – единственият законово обвързващ план за борба с глобалното затопляне – бе продължено до 2020 година. Тогава трябва да влезе в сила ново глобално споразумение за съкращаване на парниковите емисии, което да обхваща всички държави, включително бързо развиващите се икономики като Китай и Индия. То трябва да бъде прието през 2015 година, но пазарлъците по него несъмнено ще бъдат мъчителни.

За съжаление страните по Протокола от Киото, сред които са 27-те членки на ЕС и Австралия, изпускат едва 15 процента от световните парникови емисии. САЩ не са ратифицирали споразумението от 1997 година, а други важни замърсители като Канада, Япония и Русия, се оттеглиха от него.

Делегатите си тръгнаха от Доха без да получат нито едно ново обещание за съкращаване на парникови емисии от голям замърсител, отбелязва Ройтерс. Споразумението, наречено „Климатичен портал от Доха“, освен това съдържа само общ призив богатите страни да увеличат финансирането до поне 10 милиарда долара годишно към 2020 година, с които да се помогне на бедните страни да намалят емисиите си и да се адаптират към променящия се климат.

„Бедняците“ все пак извоюваха малка, но историческа победа – делегатите решиха на следващата конференция за климата през 2013 година да се въведе механизъм за компенсиране на най-уязвимите групи от населението срещу загуби и щети, предизвикани от климатични промени.

Малките островни държави, които настояваха покачването на средните глобални температури да бъде задържано в границите на 1,5 градуса по Целзий, за да не бъдат залети, приеха неохотно споразумението на принципа „по-добре малко, отколкото нищо“.

„Пакетът пред нас е крайно недостатъчен откъм намаляване на въглеродните емисии и финансиране. По всяка вероятност той ще ни заключи в траекторията на повишаване на глобалните температури с 3-4-5 градуса по Целзий“, заяви, цитиран от Би Би Си, Киерен Кеке, външен министър на тихоокеанската островна държава Науру от името на Алианса на малките островни държави.

„Не са предвидени нови финансови средства (за адаптиране към климатичните промени и преминаване към чиста енергия) – само обещания, че нещо може да се материализира в бъдеще. Онези, които създават пречки, трябва да говорят не как техните народи ще живеят занапред, а дали нашите народи ще живеят изобщо“, добави министърът.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.