Ицо Хазарта: Всички сме в мръсен кенеф. Вместо да го изчистим, си мерим парфюмите

Специално интервю за e-vestnik с музиканта от група “Ъпсурт”

Ицо Хазарта. Снимка: Иван Бакалов

Продължение. Виж тук първата част „Живяхме в пълен абсурд през 90-те. Сегашното е резултат от тогава

– Ти си този, който основно пише текстовете на „Ъпсурт”. Кога започна да пишеш?

– На 16 години. Не познавам някой, който да се гордее с годините от тийнейджърството си, като се сети за мисленето си. Аз затова много се притеснявам от сравнения с поети. Това сме го правили, защото примерно, когато си такъв тийнейджър, получаваш определено отношение от жените, това е много важно в 10-и клас (смее се). Кой си е мислил, че аз впоследствие ще изкарвам пари с това, че ще подписвам договори, ще правя реклами?! Просто в един момент виждаш, че липсва нещо, което иска да чуеш и никой не го прави, и си казваш: „Добре де, защо не пробвам да го направя?!”. Мигът, в който го осъзнахме това, беше и мигът, в който разбрахме как ще ни протече целият живот. Така беше с всичките ни хитове. Говорим за момента, когато усетиш, че една песен става, има я тази стотна от секундата, когато усещаш, че нещо става. Ти гледаш в бъдещето в такъв момент. Правиш песента, прибереш се вкъщи, гръмнала ти е главата заради записите в студиото, и когато пак чуеш тази песен, те напушва смях, защото тя е хубава, човече, и ти си като някакъв оракул, усещаш какво ще стане. Това е много яко чувство, така се случва преходът от това да блеснеш към това да твориш. Когато си млад, чувството да блеснеш е особено хубаво. Аз 20 години съм ги гледал по телевизията такива хора, с микрофона на сцената, и все съм бил долу. Сега аз никога няма да свикна с тази работа, с камерите. Не се чувствам част от този свят – света на известните. Тези известни хора там си мислят, че телевизорът е сандък и че всички нас, които ни излъчват, сме наблъскани вътре и сме длъжни да се познаваме, да се подкрепяме… Аз изобщо нямам някакви претенции. Тръгна ни работата, да го наречем огромен късмет, вървят нещата, здрави да сме.


– И да печелите все пак…

– Много хора са ми казвали: „Леле, ако бяхте в друга държава, какви милионери щяхте да сте…!”. Това са страшни глупости. Аз съм си в България! Какво е щяло да стане. Аз съм никой. Като отида в Гърция много добре знам какво е. Преди 2 години бяхме за 10 дена и разбрах какъв е смисълът на заглавието „С деца на море” (смее се). И като се върнахме, на два километра след границата,  в бензиностанцията някакъв човек казва: „Какво става, бе, Ицка”. И аз си казвам: „Ето я България!”. Единството тъпо нещо е, че ти се иска да съществува едно копче, за да изключваш известността. Иначе е супер. Няма какво да се правим. Като не искаш да те познават, да не си ходил да правиш клипове, да се „пенявиш” там, да говориш… Като взема парите в дискотеката, добре ли ти беше? Е, ходи сега с очилата и се чуди как да влезеш в метрото!

– Какво се случва в метрото?

– Едно време гледахме да не минаваме покрай училища, защото само тийнейджъри и деца ни познаваха. Обаче мина време и пораснахме, започнаха и други групи хора да ни слушат. Понякога наистина изперкваш заради това, че хора, които иначе никога няма да те погледнат, се държат с теб все едно си човек от друг свят. Един ще те закачи, някой ще се смее, трети ще те снима и утре по вестниците ще пише, че съм нямал пари за кола. Ползвам си метрото – когато съм с децата например. И понякога си налагам съзнателно, напук на тези, които ми обясняват колко недостъпен трябва да съм, да се разхождам навън. Много обичам. И се качвам в метрото, понякога и сам. Веднъж срещу мен седна майка с дете, което изглеждаше като момченцето от сериала „Двама мъже и половина” (смее се). Сядат те насреща, а тя започна нещо да му шепне и да ме сочи, а момчето й се сопка, че не може да се сети. И ми стана много смешно. В настоящето идват някакви мацки и казват: „Баща ми ви е страшен фен!”. Едно време, като бяхме на по 20 години, идваха и казваха: „Аз съм ви страшна фенка” (смее се).

– Следваш ли някакви пиар стратегии?

– Аз знам какво е пиар, знам, че всеки ден бих могъл да заливам хората с някакви глупости (б. р. – новини за себе си). Вече по-малко се съобразявам с това кой ще ми каже, че това щяло да бъде еди-какъв си пи ар. Като бях на 20 години, съм си мечтаел да имам много яка кола. Като бях на 24 години, си взех четворка „Ауди”, но пак беше сравнително евтина, стара. И вече с времето, с децата, на тези години, правя други планове. Венци от групата например, който е ерген, едни 50 хиляди лева ги вижда като кола. Аз ги виждам като хубав колеж за моите деца… Моите уважения към всички, които са си изкарали честно парите, но това, което аз го работя – сърце не ми дава. Аз знам как съм ги гледал такива, като съм бил по-малък и не искам мен така да ме гледат, колкото и пари да имам. Не е хубаво да не те обичат заради неща като парите. И те не те обичат, защото нямат какво да ядат, не защото са лоши хора.
Това е глупостта – ние сме в един мръсен кенеф и вместо да си изчистим кенефа, ние си мерим парфюмите. Това важи и за колата, която караш. Дали аз ще карам кола за 500 лв. или за 500 хиляди, аз ще я карам по едни и същи пътища, между едни и същи хора, които се държат по един и същ начин. Аз мисля, че първо трябва да си оправим другите неща. Не искам да звучи, сякаш завиждам, не е така.
Понякога се чувствам неудобно. Да, някой ще каже – талант, трудили сме се, но да си говорим направо: много по-малко съм дал, отколкото съм получил… Не ми е удобно да въставам срещу някаква си моя лична неправда. Сестра ми например сега има защита в университета. На 40 години, след като е посветила 20 години на това, не искам да ти казвам каква е заплатата й. Майка ми е била учител и библиотер, сега е пенсионерка и пак работи. И остава и аз да изляза и да изохкам. Аре, стига! Което си е гадно, не мога да кажа, че не е гадно, а лично за себе си внимавам да не се оплаквам.

– В текстовете на „Ъпсурт” има и по-директни неща, има и алегории, метафори. А когато даваш интервю, говориш ли конкретно за политика?

– Никога досега (смее се).

– А сега искаш ли да говориш?

– Алегориите, метафорите, това сме си ние. Затруднявам се да говоря за тези песни, те би трябвало сами да говорят. Предполагам, че има теми, по които на хората ще им е интересно какво мисля.

– Кои са по-отвратителни днес – политиците или медиите?

– Аз познавам много повече медиите, отколкото политиците. Но пак казвам – тук има много голям проблем. Аз не съм бил на тяхно място и на този свят много неща си зависят от шибаната гледна точка. Има много неща, които наистина не зависят от политиците. Всеки си има виждане и при всичките тези хора това, което остава и което е важното, всъщност е какво са направили… Резултатите са важни.

– Ти усещаш ли например, че в последните две-три години има затягане на медиите?

– Аз усещам, но смятам, че повечето журналисти сами имат вина за положението. Нали говорихме преди малко за тези политически оръжия и това изродяване на медиите в политически пиар, рекламни листовки? За да стане така, има нужда от хора – за изграждането на тази машина. Ами тези хора сами си го причиняват това. Преди 6-7 години казах в едно интервю за национална медия, че много пари отиват на вятъра и има много хора, които не вършат никаква работа и се разпределят по някакъв „комунистически“ принцип. И аз казах на репортера: „Чакай сега, това аз го казвам, не го казваш ти, защо да не можеш да го напишеш?!”… „Е, не, сега, кажи тук за наградите…”. Вие сами се цензурирате. Защо ти не се цензурираш? (б. р. – към Бакалов). Защо някой не идва да ти каже нещо?

– И има ли какво да четеш в медиите?

– Трябва да подбираш какво четеш. Преди имаше „Работническо дело” и още два вестника. И човек четеше между редовете, по този начин мислеше. Ти не четеш самото нещо, а разсъждаваш защо точно това е написано, а не друго. В е-vestnik имаше сравнение, че истината в онова време беше скрита, но ни караха да мислим. А сега е скрита между поток от безсмислици и тъпотия и човек се обърква от всичката тази информация. И спасението е човек да се интересува и да следи хора със своя позиция и с име.
Всички медии все с победителя вървите (теб те изключвам). Но като цяло говоря, дори не само за журналистите. От 2006 г. се знае на кого ще е следващото правителство. Всеки нормален човек го знае.

– Сега знае ли се?

– По-скоро да.  Не съм сигурен, не искам да казвам, защото сме го докарали до такова положение, че като кажеш нещо хубаво за някого, се казва, че те е заплашил или ти е дал пари, а като кажеш нещо лошо, казват, че си от другия отбор. Не искам да има шибани отбори, искам да мога да казвам свободно какво според мен се прави и какво не. Мога да ти кажа като цяло – ето минаха три години и половина от сегашния мандат. Както всичко останало тук, ние сме толкова стъпкани и смачкани, че се радваме и на малкото. Аз съм пряко зависим, моят бизнес е изцяло свързан с пътуване, имам половин милион навъртени километри за период от 10 години. Нагледал съм се на много неща, затова – огромен плюс е строителството на пътища, на метрото.


Аз имам едно по-цялостно виждане за политиката. На мен ми прави впечатление, че от доста време има едно излишно фокусиране върху личността на политиците. Аз се научих през тези години, че с тези хора не трябва да се заиграваш, не трябва да ги оценяваш. Един човек, който е на политически пост, е едно средство за определен период от време. Сега има едно съсредоточаване върху страшни тъпотии, няма сблъсък на идеи, няма го това, което според мен е важно. Това, което представляват медиите, печатните, а и интернет медиите, е много голям проблем… Затова съм 100 % сигурен, тук говорим за абсолютно фалшиво използване на думата „вестник“. Трябва да се знае – „Работническо дело” е повече вестник от тези медии. Това са рекламни и политически листовки, политическо оръжие, това не са никакви вестници. Било то в големите заглавия или другите страници, все има интервю с шивачката на копчета на някой си от Политбюро, новина, че еди-кой си изневерява, еди-кой си е арестуван с наркотици или е на умирачка. Сменят се само имената на тези хора. И всичко това се обобщава с до 10 заглавия. Това е пълнежът. Аз затова казвам, че има хора, за които сме „мишки“…

– Каква е идеята на това?

– Основната идея на тези рекламни листовки е да са силни политически оръжия за хора с промити мозъци, които черпят информация за света от същите тези политическо-рекламни листовки. А понеже това не може да е пълно само с пропаганда, пасквилът се пълни с такива мишки като мен от време на време. Било то и с някаква глупост. Аз съм бил герой на някои от тези заглавия, които след това са били препечатани на 300 места в интернет, което е създавало притеснения за близки и познати. Аз познавам един от тези хора, които са на сравнително високо ниво в тези медии. И той ми каза така: „На мен не ми пука изобщо. Този народ тук са селяни. Моето дете не расте в България и ти не си този, който ще ми четеш морал. На всичкото отгоре, ние много ви се кефим (б. р. – на „Ъпсурт”) и виждаш, че много рядко ви бъзикаме за каквото и да било”. И той ме докара до ниво, в което аз да се съглася с него за това. Защото наистина много рядко някой идиот се сеща да спомене нещо такова за мен, за нас. А и няма да е интересно да напише как си водя детето на училище. Ще напишат някоя тъпотия, някоя измишльотина. Хайде, майната му, аз съм на 30 и няколко и съм о‘кей. Но те ходиха, човече, и снимаха как Ники Кънчев купува цветя за погребението на детето си… Аз не знам дали това изобщо трябва да се случва. Велко Кънев умира и на другия ден е… ужаса, човече, – роднините, скандал, рак, самоубийство! Какво е това?! Нана излиза и споделя нещо и е.ати заглавието: „Нана умира”. Какво правим тук?! За Азис ще напишеш, че е педераст, за онази ще напишеш, че е курва. За мен ще напишеш, че ме били хванали с наркотици, защото ‘98-а година излезе песента „Индийски коноп” и така си навързал нещата, че такива ти идват на ум. Но защо ще бъркаш там, в това интимно пространство? Господ ще ги накаже.
И мисля, че от тази гледна точка мен наистина ме жалят. И в крайна сметка на никого не му пука дали тези неща, които пишат, са верни. И не наблягат толкова много на това да поискат коментар или интервю, преди да пуснат такава новина.


http://www.youtube.com/watch?v=pDv3RXnpcKo

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.