СофияПловдивВарнаБургасРусе

Модата на Аллах

Втален шлифер, обувки с главозамайващ ток, маркови чанти, сърдечна усмивка, гримирани клепачи и забрадка от златиста коприна – на корицата на лъскавото списание „Аля“ стройни и забрадени манекенки представят последните тенденции в модата тесетюр или модата съобразно с исляма. Сп. „Аля“ беше наречено „Вог“-ът на ислямското було“ от турски и чужди издания и си навлече едновременно гнева и на духовниците, и на привържениците на светската държава.

Прекалено консервативно според едните, или не особено консервативно според другите, това турско списание, което твърди, че има тираж като на местните издания на „Ел“ и „Вог“ тоест между 20 000 и 30 000 броя , разкрива съществуването на една нова турска потребителка – заможната мюсюлманка, която хем е вярваща, хем иска да бъде в крак с модата.

„Консервативните жени в Турция са вече по-освободени в изповядването на вярата си и не искат да се обличат като бабите си“, казва Ербу Буюкдаг, главната редакторка на списанието. „Опитваме се да им помогнем да си създадат стил, който да се съвместява и с нашата религия“, посочва тя.

Това ново поколение жените с хиджаб ислямска забрадка, покриващо косите и врата, която е най-предпочитана в Турция разтърсва представите, но създава също един процъфтяващ и пораждащ полемика пазар – този на ислямската мода.

„Трудно е човек да се облича едновременно по модата и в съответствие с исляма, но днес ние имаме много по-голям избор отпреди“, казва 26-годишната Рабия, студентка по генетика и биология, която носи ябълковозелена забрадка с флорални мотиви, съчетана с туника от черен креп жоржет със съвършена кройка.

За по-малко от 10 години средната заплата в Турция нарасна тройно. Захранвана от силна икономика растежът й беше 8,5 процента през 2011 г. и стимулирана от климата, установен от консервативните привърженици на исляма от Партията на справедливостта и на развитието, на власт от 2002 г., една нова мюсюлманска буржоазия разцъфна в Турция.

„Появи се модерната мюсюлманка, която се стреми да се отличава от другите. Тя е все по-способна да създава свой собствен стил и има все повече възможности, за да си го позволи“, констатира Бану Гьокариксел, преподавател в университета на Северна Каролина и специалист по ислямската мода.

Сега в Турция хората са свидетели на появата на един нов начин на живот и на свързания с него пазар, който е насочен към новата средна мюсюлманска класа. Този пазар се простира от ислямските курорти до кафенетата, в които не се консумира алкохол. Това е привлекателен пазар. 60 процента от жените в тази страна със 75 милиона жители покриват косите си.

Тази цифра е стабилна от повече от 10 години. Сред тези жени са онези, които носят цветните забрадки на бабите си, завързани под брадичката, под които се подават само няколко кичура коса. Сред тези жени са и 16-те процента турски студентки, които ходят на занятия забрадени, както и онези турски жени, които поразително приличат на покрилите косите си холивудски актриси от 50-те години.

„От няколко години жените купуват по 4 или 5 забрадки наведнъж“, казва Мехмет Атма, собственик на фирма, носеща неговото име. Той лично притежава три марки ислямски забрадки, които пусна на пазара през 2004 г. и 2005 г. Едната от тях – Сура, е начело в класациите на марковите модели.

Сред изгряващите звезди на този нов пазар е Армин със своите 30 бутика в Турция, от които 17 в Истанбул и един в Ирак. От няколко месеца огромните рекламни плакати на тази модна къща красят улиците на Истанбул. На тях се виждат бледи манекенки със светли очи, снимани за благоприличие в лек профил. Те рекламират обсипани с орнаменти забрадки, съчетани със слънчеви очила, с ризи в цвят фуксия, с палта в цвят кралско синьо, пристегнати на кръста с лачени колани.

Около 250 фирми нахлуха в тази многообещаваща ниша. Те стават все по-големи професионалисти по примера на гиганта Текбир, който има стотина бутици и магазини в Турция, както и в Кайро, Сараево, Казабланка, Баку и дори и в Хартум. Текбир – марката, която означава в превод: „Аллах е велик“ – предизвика скандал и дори си навлече съдебен процес, когато организира първото си модно дефиле за забулени жени в Истанбул през 1992 г.

Днес Истанбул ежегодно е домакин на Ислямската модна седмица. През септември за четвъртото й издание дойдоха 120 участници, което беше двойно повече в сравнение с 2009 г. Самата Текбир пък не се поколеба да повери проектирането на колекциите си на германски дизайнер през 2008 г. Останалите модни марки, участващи на модната седмица в Истанбул, пък представят по няколко колекции облекла годишно, за които се вдъхновяват от дефилетата в Париж и Милано.

По оценки на в. „Миллиет“ секторът на ислямската мода е оценяван през 2010 г. на 1,7 милиарда евро, към които трябва да се прибавят и 450-те милиона евро само от продажбата на забрадки. Турският моден стил достигна и Иран и арабските страни, по-специално монархиите от Персийския залив.

„Тази година износът на ислямска мода е скочил с 300 процента“, уверява Мехмет Атма, който поглежда към Индонезия, Филипините и Малайзия в търсене на нови клиенти.

Тази тенденция се потвърждава и от Сечкин Илкер, дизайнерка на рокли, чиито цени достигат до 30 000 евро. 40 процента от нейните модни творения се озовават в чужди гардероби, най-често в тези на принцесите от Персийския залив. Дизайнерката подготвя ревю през 2013 г. и смята да открие 25 бутика по света с помощта на правителството на Реджеп Тайип Ердоган, благосклонно настроено към консервативните предприемачи и стремящо се да наложи турската мода на международната сцена, като поема до 60 процента разходите на компании, които се опитват да направят подобни пробиви.

Но колкото и да са на мода жените с ислямски забрадки, те все още предизвикват шок в турското общество. Светските устои на държавата бяха вписани в конституцията от Мустафа Кемал Ататюрк през 1924 г., година след провъзгласяването на Турската република. За да превърне Турция в модерна европейска държава, Ататюрк първо внесе революционни промени в статута на турските жени, като забрани да носят забрадки, после установи равнопоставеността на половете и даде на жените право на глас и достъп до образованието.

Така че от близо век се предполагаше, че туркинята е европеизирана и въплъщава духа на модерна Турция. Но когато през 80-те години студентки със строги забрадки и широки сиви, черни и бежови палта се появиха в турските университети – цитаделите на светската държава, това предизвика ужас.

„Ислямската забрадка се възприемаше като останка от един традиционен, селски, беден и неграмотен свят“, посочва Нилюфер Кьоле, социолог във Висшето училище за социални науки. Днес хиджаб носят лекарки, интелектуалки, журналистки или адвокатки, които по този начин бележат своеобразен пробив в забраната за носенето на забрадки в административните учреждения и университетите.

Но обществото като цяло все още не е готово да приеме тези жени. През 1997 г. ислямската интелектуалка Мерве Кавакчъ Ислами, избрана за депутатка, беше изгонена на бърза ръка от парламента, защото дръзна да се появи забрадена. След идването си на власт Партията на справедливостта и развитието не спира да насърчава тази тенденция.

През 2008 г. партията прокара в парламента закон, отменящ забраната да се носят ислямски забрадки в университетите. Повечето турци смятаха тази забрана за прекалено строга. Но Конституционният съд я остави в сила, като осъди управляващата партия за нарушаване на принципите на светските устои на държавата. Накрая забраната беше смекчена през 2010 г. от Съвета за висше образование.

В медиите фактът, че съпругите на членовете на управляващата партия ходят почти всичките забрадени предизвиква истинска врява. Коментарите изобилстваха, когато първата дама Хайрюниса Гюл поиска през 2007 г. от Али Кутоглу, турски дизайнер, установил се във Виена, да поднови гардероба й. Но когато през 2010 г. тя се появи на годишнината от основаването на Турската република с ислямско було в цвят бордо, съчетано с вечерната й рокля, тя предизвика бойкот от страна на депутатите-кемалисти и на военните, които по традиция са защитници на светската държава.

Иначе из търговските артерии на Истанбул, където присъстват бутици на всички модни марки, хиджабистките последователките на модата в съответствие с исляма прекрачват с високите си токчета или с маратонките си в крещящи цветове границите между стила и вярата.

С прилепнали дънки, с къси и вталени сака, с извадени на показ глезени, те са се впуснали в истинска надпревара на въображението, когато става дума за носенето на най-модерните ислямски покривала – забрадката с ресни или кашмирени шалове. Върху тях цветни стъклени брошки или магнити, украсени с имитация на диаманти, заменят едно време примерните фиби. А под покривалото косата се завързва с парче плат, така че да се създава впечатлението, че отдолу се крие пищен кок.

В Турция, където веждите на жените се епилират във формата на арки, хората са стигнали все пак до консенсус. Жените трябва да са красиви, когато са в семейна среда и скромни, когато са в обществото. Те трябва да покриват цялото си тяло с изключение на лицето, ръцете и краката.

„За нас червената линия, която не трябва да се прекрачва, е деколтето и дължината над коляното“, казва Ербу Буюкдаг, главната редакторка на сп. „Аля“. „Ние не показваме и бельо“, допълва тя. За сметка на това списанието не отстъпва пред късите сака и широките панталони, пред незабулените и гримираните манекенки. „Те са такива, каквито са у дома си. Ние не искаме нашите манекенки да са секси или бляскави. Ние искаме те са са само чаровни и естествени“, посочва главната редактора с усмивка и с искри в погледа.

Студентката Рабия, чиито гримирани с черно очи се открояват благодарение на ябълковозелената забрадка с флорални мотиви пък признава, че: „Забрадка като моята може би не е много ислямска, но онова, което е от значение, е нашето отношение към Бог. Има жени, които са много набожни и които не си покриват косите. Така че не бива да съдим никого.“ Рабия допълва, че тя лично е избрала да носи забрадка от 12-годишна и се радва, че може по този начин да се подчинява на божиите заповеди.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.