Румъния в годината на застрашената демокрация

Улични протести, оставили близо 100 ранени. Трима премиери и три правителства. Държавен преврат (според някои). Импийчмънт на президента. Парламентарни избори. 2012-та определено бе бурна година за румънската политика.

ЗИМАТА НА РУМЪНСКОТО НЕДОВОЛСТВО

В средата на януари „капката, която преля чашата“ на румънското недоволство, стана план за частично приватизиране на системата за спешна медицинска помощ, лансиран от президента Траян Бъсеску и управляващата десноцентристка партия, чиито рейтинги главоломно падаха надолу след двете години на намалени доходи и увеличени данъци в замяна на заем от 20 млрд. евро от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Световната банка.

„Моля да ни извините, не произвеждаме толкова, колкото крадете“, „Траян Бъсеску – капитан на Титаник“, скандираха протестиращи румънци при минусови температури по градските площади.

„Червеи“, „необуздани, глупави обитатели на бедняшките квартали“, „търтеи“, бе отговорът на тогавашния министър на външните работи Теодор Баконски, което му коства поста в правителството.

Румънците, които са с едни от най-ниските доходи в Европа, имаха основания да недоволстват, но трябва да се отбележи и фактът, че протестите бяха разпалвани от излъчвания „на живо“ от телевизиите на Дан Войкулеску, почетен председател на опозиционната тогава Консервативна партия, отколешен противник на президента Бъсеску и доказан сътрудник на всяващата ужас някога политическа полиция Секуритате.

Викът на народното недоволство бе чут и в началото на февруари директорът на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну (близък до Бъсеску) замени Емил Бок на премиерския пост. Правителственият състав бе обновен и подмладен, а демократ-либералите се надяваха, че неопетнената фигура на Унгуряну и фактът, че не е член на партията, ще възстановят доверието в десноцентристкото правителство.

Екипът на Унгуряну управлява само 78 дни и падна на 27 април след вот на недоверие в парламента. Основната причина за този развой на нещата бе политическият опортюнизъм – десетки народни представители от управляващата коалиция напуснаха потъващия кораб на демократ-либералите и яхнаха вълната на изкачващия се в социологическите анкети Социал-либерален съюз (СЛС), тъй като наближаваха местните избори (през юни) и парламентарните – в края на годината.

Трети поред премиер през годината стана Виктор Понта – лицето на новата гвардия на Социалдемократическата партия, произлязла от Фронта за национално спасение на Йон Илиеску. Новопридобитото стабилно парламентарно мнозинство даде широко поле за изява на лидерите на СЛС – Виктор Понта, Крин Антонеску и Дан Войкулеску (лидер в сянка, официалният председател на консерваторите е Даниел Константин). През 2007 г. същите три партии отстраниха президента Бъсеску от поста, но на референдум 74 процента от гласувалите румънци го върнаха в президентския дворец Котрочени. Настроенията и икономическата ситуация тази година обаче бяха много по-различни от 2007 г., когато Румъния бе изпълнила току що заветната мечта да влезе в ЕС, а след това бе наречена „балкански тигър“ заради икономическия бум.

ИСТИНСКИ ГОРЕЩО ЛЯТО

Социал-либералният съюз спечели местните избори на 10 юни с около 50 процента от гласовете. „Вотът беше политически и се гласуваше против Демократично-либералната партия, макар вече да не е на власт“, обобщи в. „Ромъния либера“. Новото левоцентристко мнозинство видя ясно на каква подкрепа може да разчита и какви са настроенията сред избирателите и започна окопаване във властта.

Още през месец май премиерът Понта оспори правото на президента да представлява Румъния на срещите на високо равнище на ЕС. Пренебрегвайки решение на Конституционния съд, според което президентът представлява страната, Понта отиде на Европейския съвет в Брюксел през юни, поставяйки се в неудобната ситуация към него да се обръщат с „г-н президент“.

Това, което накара политици и коментатори в Румъния и в чужбина да заговорят за „държавен преврат“ и „за застрашаване на принципите на демокрацията“, стана в края на юни и началото на юли.

Правителството прехвърли на свое подчинение Държавен вестник и започна да публикува нормативните актове в удобен за него ред. Отстрани от длъжност преседателите на двете камари на парламента, които бяха от Демократично-либералната партия, и смени със свой представител омбудсмана – единственият човек, който може да оспорва извънредните постановления на правителството пред Конституционния съд. След това ограничи правомощията на Конституционния съд и промени закона за референдумите, улеснявайки отстраняването на президента.

На 6 юли парламентът, доминиран от СЛС, отстрани Бъсеску от поста, като го обвини в системно нарушаване на правомощия, сочейки го за отговорен за наложените мерки за икономии, които между другото бяха върнали румънската икономика към растеж и стабилност.

Европейският съюз и САЩ критикуваха не самото отстраняване на президента, а методите, съпътстващи този процес, които не успяха да разсеят съмнението, че става дума за политическа разправа. Конституцията предвижда възможност за импийчмънт на президента при тежки нарушения на основния закон, а такива така и не бяха посочени от вносителите на предложението.

За да подсигури успех на своите действия, левоцентристкото парламентарно мнозинство одобри мерки, които застрашиха равновесието на властите в една демокрация. Само през първите два месеца на своето управление, правителството на Понта издаде над 40 извънредни постановления, които незабавно влизат в сила, вместо да проведе парламентарни дебати по предложените промени. Бяха орязани правомощията на държавните институции, които биха могли да оспорят решения на парламента, а Конституционният съд направо бе изваден от играта.

Посланикът на САЩ в Букурещ Марк Гитенстийн напомни на новите управляващи, че по същината си конституцията в една демокрация може понякога да се противопоставя на волята на мнозинството и че именно Конституционният съд е този, който следи да не бъдат прекрачвани „червените линии“. Понта контрира, че президентът Бъсеску контролира Конституционния съд и съдебната система и ги използва за разправа с политическите противници.

Доводите на управляващото мнозинство в Букурещ не убедиха Брюксел и Европейската комисия предупреди, че тези действия излагат на риск целия напредък, постигнат през последните пет години – върховенство на закона, демократичен механизъм за разделение между властите, независима съдебна система. Заговори се дори за отнемане правото на глас на Румъния в ЕС.

Премиерът Понта се опита да обясни в Брюксел правотата на своите действия, но се върна в Букурещ с 11 препоръки, които трябва да изпълни, за да успокои опасенията на европейските си партньори. През юли Европейската комисия вместо да прекрати мониторинга над Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, отдели страната от България, обявявайки, че политическата ситуация в северната ни съседка ще бъде оценена с допълнителен доклад в края на годината.

Левоцентристкото мнозинство в Букурещ даде заден ход по някои от приетите набързо решения в началото на лятото, а лидерите на СЛС, най-вече и.д. президентът Крин Антонеску започнаха да демонизират критикуващите ги европейски лидери, включително германския канцлер Ангела Меркел и заместник-председателя на Европейската комисия Вивиан Рединг.

Политическата криза глътна милиарди евро от БВП на страната, румънската лея достигна исторически рекорди в обезценяването си спрямо еврото, бяха забавени важни структурни реформи и приватизацията, за които настояват международните кредитори. Бъсеску се върна на поста в края на август, след като 7,4 милиона румънци гласуваха „за“ отстраняването му, но не бе постигната избирателна активност от над 50 процента.

Управляващите направиха всичко възможно, за да постигнат масово участие на избирателите, вследствие на което в момента тече разследване на злоупотребите по време на референдума. Президентът бе призовал симпатизантите си да не гласуват, но изглежда мнозина са изпълнили тази препоръка не толкова, за да подкрепят държавния глава, колкото защото се умориха от постоянните политически битки.

Бъсеску спечели президентския пост за първи път през 2004 г. с антикорупционна платформа. Той обаче разочарова избирателите си. Публичните му изказвания понякога бяха необмислени и безотговорни. Създадената от него Демократично-либерална партия е „омърсена“ от корупция, колкото и другите политически сили.

Подкрепяйки бюджетните съкращения, Бъсеску отблъсна мнозина, а личностната битка между него и Понта, в която се използваха обидни квалификации, достойни за махалата, донесоха пълно разочарование. Неслучайно популистката Партия на народа на скандалния бизнесмен Дан Дяконеску започна да настига десноцентристите в социологическите анкети.

ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ?

Президентът консерватор и премиерът социалдемократ запазиха добрия тон през по-голямата част от есента. С наближаването на парламентарните избори на 9 декември обаче напрежението се покачи и политическата война бе подновена с пълни сили, като президентът обвини премиера, че е „патологичен лъжец“, а левоцентристкото мнозинство заплаши Бъсеску с ново, трето поред отстраняване.

Както се очакваше, Социал-либералният съюз спечели парламентарните избори, постигайки невиждания от повече от 20 години резултат от близо 60 процента от гласовете. Левоцентристите оставиха далеч зад себе си политическите съюзници на Бъсеску (Съюз Дясна Румъния получи около 17 процента) и са в позиция да постигнат парламентарно мнозинство, което да им позволи да правят лесно промени в конституцията. Резултатът от вота задължава държавния глава да посочи премиер от редиците на Социал-либералния съюз, но Бъсеску бе заявил преди гласуването, че никога няма да номинира отново Понта.

Анализатори очакват президента да бави процеса възможно най-дълго и да опита да всее разцепление в редиците на СЛС. Румънските медии писаха, че са водени преговори за премиерска номинация с друг политик от Социалдемократическата партия. Спекулациите са, че става дума за Мирча Джоана, бивш външен министър с добро реноме в Брюксел и Вашингтон, където е бил и посланик.

Джоана, който е конкурент на Понта в Социалдемократическата партия, и дори бе изключен за известно време от партията, официално отрича да е преговарял за премиерския пост. Политическата нестабилност плаши чуждестранните инвеститори и застрашава договореностите с Международния валутен фонд, с който Румъния е сключила предпазно споразумение и иска да подпише ново. Не на последно мято политическите противоборства се отразиха на международната репутация на Румъния, а въпросът за присъединяване към Шенгенското пространство бе отложен вече няколко пъти.

Страните от Шенген очакват допълнителния доклад на Европейската комисия за състоянието на правовата държава в Румъния и независимостта на съдебната система и борбата с корпупцията. Спечелилият убедително изборите Социал-либерален съюз обяви, че иска да ограничи президентските правомощия, да засили тези на парламента, да „деполитизира“ съдебната система. В местните медии изтекоха информации за планове за премахване на Националната дирекция за борба с корупцията и Националната агенция по прозрачност, която следи за конфликт на интереси на високопоставените държавни служители. Работата на тези две институции бе оценявана изключително позитивно от Европейската комисия през последните години.

Друго предвиждане в плановете на СЛС, според медиите, е парламентът да може да отменя решения на Конституционния съд с две-трети от гласовете, колкото се очертава да има съюзът в новия парламент. Гласувалите на 9 декември румънци дадоха огромен вот на доверие на Социал-либералния съюз, наказвайки демократ-либералите. Как ще използват Понта, Антонеску и компания това доверие, разполага ли президентът Бъсеску с някакъв скрит коз и в сигурни ръце ли е румънската демокрация предстои да разберем в близките седмици.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.