СофияПловдивВарнаБургасРусе

Естетичната хирургия настъпва и в страната на бурката

Франс прес

Желаете липосукция, корекция на носа или пищна гръд? Обърнете се към д-р Хамкар в Кабул. Макар често да остават скрити под бурката си, афганистанките все повече ползват услугите на пластичната хирургия – признак за еволюция на нравите.

„Винаги съм завиждала на сестрите си и на други жени за по-дългия и по-едър нос. Моят беше малък и плосък“, казва 18-годишната Шайда, която се е заела със своя проблем ребром – в буквалния смисъл.

След като била оперирана наскоро в клиника Хамкар – една от малкото от този вид в Кабул – тя гордо демонстрира мечтания профил и излъчва радост, която се откроява на фона на преобладаващия песимизъм в страната, затънала във войната.

„Сега се чувствам по-добре. Щастлива съм“, усмихва се момичето, дошло на контролен преглед в клиниката.

Поради липсата на силикон, който е твърде скъп и трудно се намира, при Шайда е използвано парченце хрущял от едно от ребрата, което било моделирано в желаната форма и имплантирано в носа. Операцията й струвала около 300 долара – сума, надвишаваща месечната заплата на много афганистанци.

След падането на талибаните от власт в края на 2001 година внушителната западна помощ даде възможност за развитие на средна класа.

В клиника „Хамкар“ този вид операции извършват двама медици, често под пълна упойка, горе-долу два пъти седмично. В останалото време те се занимават с пластично-възстановителна хирургия.

По време на управлението на талибаните, в това подчертано мачистко общество, където младите момичета може да бъдат обезобразени с киселина, ако ходят на училище, да се оперираш с чисто естетически цели беше немислимо, особено за жени.

В периода на господство на талибаните – от 1996 г. до края на 2001 г. – жените нямаха право да работят, да учат или да излизат от дома си без придружител. Невъзможно беше и заради ниското равнище на медицинско обслужване – с лошо оборудване и недостатъчно лекари и здравни заведения.

Десетгодишното чуждестранно присъствие промени ситуацията, осигурявайки достъп до медицинско обслужване – макар и с доста различни нива на качество – на 80 процента от населението, както сочат данните на ООН.

Частните клиники никнат с темпа на промените в обществото.

Малка група афганистанци, обогатили се от международната помощ, пътуват, попивайки пътьом модните тенденции и начина на живот в посещаваните страни.

Останалите, най-вече новата средна класа, следят постоянно турски, американски, колумбийски и други латиноамерикански телевизионни сериали, където актьорите и актрисите (със закрити заради цензурата дълбоки деколтета) имат съвършени – понякога „прекроени“ лица.

Естетичната хирургия е на мода в Иран, откъдето в последните години се връщат стотици хиляди афганистанци, избягали от съветската окупация по време на гражданската война от 80-те и 90-те години на миналия век.

Получил образованието си в Русия и Китай, доктор Аминула Хамкар извършва първата си операция за корекция на бюст в страната си по настояване на съпруга на пациентката си.

Гърдите на 18-годишната жена, омъжена много рано в консервативния изток на страната, вероятно са се променили след няколко бременности и дълго кърмене.

„Пътувайки до Дубай – един по-разкрепостен град – съпругът й сигурно е видял жени с по-красиви форми. Като се върнал у дома тези на жена му вече не му харесвали, така че се съгласил да я заведе при естетичен хирург“, разказва 53-годишният лекар.

„При много хора разбиранията за живота и секса често се променят след посещение в някоя не толкова консервативна държава“, допълва той.

В Афганистан оперирането на гърдите с естетическа цел все още е по-скоро изключение. Лекарят казва, че се занимава най-вече с ринопластика (пластика на носа), предимно при пациенти от хазарската общност – малцинствена народност с монголски черти, която била дискриминирана в миналото и се опитва да наподоби вида на носа на по-големи етноси като пущуните и таджиките.

Новият профил на тези (все още многобройни) жени, които излизат от къщи само покрити с бурка, обаче могат да видят единствено близките им.

Мохамед Ибрахим, бивш подофицер от афганистанската армия, води дъщеря си, която иска носът й да бъде скъсен. Твърде свенлива, тя отказа да говори с журналиста от Франс прес, тъй като е мъж, и оставя баща си да обясни нейния случай.

„Сега, когато разполагаме с относителна демокрация, не искам дъщеря ми да се чувства грозна и изолирана, така че лесно се съгласих да я доведа тук, за да има по-хубав нос и да е щастлива“, казва Мохамед.

„Когато преди десет години се върнах в Афганистан, можеха да се коригират единствено белези, свързани с войната“, разказва д-р Хамкар. „От две-три години при нас има непрекъснат поток от младежи – мъже или жени – и дори духовници, които идват просто, за да могат да се чувстват по-добре и по-красиви“, отбелязва той.

„Това е положителен знак. За разлика от миналото, народът ни – поне в столицата – се отдалечава от насилието. В главата му започват да се появяват мисли, които идват единствено в мирно време“, казва Хамкар.

БТА

Здраве, Наука & TexСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.