Мълчанието на учените

Сергей Игнатов. Снимка: Булфото

Някак си сме свикнали с милиционерски изцепки. Какво да очакваш, освен действия, адекватни на високия им коефициент за интелигентност. В държавата, където църковните водачи са агенти на ДС, има всички предпоставки и науката да е на съответното ниво.

Сергей Игнатов на 2 пъти се включи като „първа резерва“ – на мястото на подал оставка зам.-министър, а впоследствие и на самата министър Фандъкова, която беше избрана за кмет.
Банката с кадри на ГЕРБ е достатъчно празна. Назначиха тежка артилерия в икономиката и здравеопазването, която повече прилича на лека кавалерия, но нейсе.
Очевидно Сергей Игнатов е „винаги готов“ за държавен пост, стига да е началнически. Силното его на човека с опасно малко име веднага запалва една червена лампичка в съзнанието ни. И той, като всеки български властник се обгражда или със свои съселяни, или с колеги. При Игнатов силно застъпени са преподавателите в НБУ. Такъв е някой си Рангел Гюров, който е назначен за председател на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания“. Това всъщност е касичката на образователното министерство и през нея, естествено, започват да текат парични потоци към приближени фирми. Мирослава Кортенска, член на същия този съвет, е уволнена в резултат на сигнал, подаден от нея до Игнатов за нередности и корупция във фонда. Жената просто е сбъркала адресата – не може главният да спре изтичането. По-вероятно е той да отстрани пречките по трасето или да увеличи дебита до собствения обръч от фирми. Затова никак не е чудно, че Кортенска е уволнена. Наизскачаха Игнатовци, Гюровци и, разбира се, най-комичният образ – Христо Петров, управител на фонда. Черната пиар кампания по дискредитирането на Кортенска веднага бе стартирана на високи обороти. Оказа се, че бдителната дама биела негрите, ерго на нейните приказки не трябвало да се обръща внимание.

Виновни са журналистите

Журналистите от в. „Сега“ също са се объркали. Неправилно са разбрали думите на Христо Петров, диктофонът също не е отразил правилно мъдростта на неповторимия ръководител. Проучването на вестника извади на повърхността и някакво съдружие на управителя с големите победители по проекти, финансирани от фонда. Петров обясни, че тази фирма въобще не била функционирала – оправдание, произнасяно от всеки заловен корупционер (например такава се оказа и фирмата на Б.Борисов и А.Петров).
Той чинно си бил подал заявление за напускане на дружеството и не можел да носи отговорност защо не е заличен от фирмените регистри. Човек остава с чувството за тежка вина на обществото спрямо този горд и честен негов слуга, несправедливо обвиняван в манипулиране на научни конкурси с цел лично облагодетелстване. Всичко било честно и почтено и гаранти за това били тримата хайдуци – Игнатов, Гюров и Петров. Как да не повярваш на толкова достойни люде?

Прозрачност във фонд „Научни изследвания“?

Тя е като прозрачността на абсолютно черното тяло. Няма оферент, който да знае защо не му е приет проекта, да прочете рецензията си или да разбере нещо за методиката на оценяване или получените точки. Смелостта, честността и мъжествеността са качествата на Индиана Джоунс, но египтологът от Видин притежава точно обратните характеристики. Печалният герой нагло обяви, че плащанията към победителите ще бъдат направени и никакви протести не се приемат. По му приличаше да подаде оставка поради грандиозния скандал, но не би. Преди това трябваше да бъде изгонен тежко болният от логорея Мирослав Найденов, под чието вещо ръководство избухна скандалът „Калинка“ или фонд „Земеделие“. Любимият шут на премиера беше спасен, създаде се лош прецедент, на който разчита сега Сергей.

По магистралите на духа

Българските учени, известни със своята кротост, запазиха позорно мълчание. Чуха се няколко слаби вика от залата, но те потънаха във всепоглъщащото мълчание на сивата маса. Учените ни са известни с многобройните си открития, непризнатото им величие, високия професионализъм. Тези великолепни качества могат да бъдат изпреварени само от подмазвачеството. Двама бивши ректори на най-големите ни университети подкрепиха реформата на Игнатов и веднага се уредиха с държавна служба.
Единият оглави Националната агенция за акредитация, а другият – Патентно ведомство. Иван Илчев много говори за „магистралите на духа“ като контрапункт на асфалтовата какафония, но за откриване на учебната година в Алма матер покани самия Него. Така медиите не забелязаха страхотната реч на Пламен Митев, декан на Историческия факултет, но за сметка на това тя се превърна в абсолютен хит в Интернет. Той изми срама на Софийския университет и показа, че има учени, незаразени от бацила на слагачеството. Здрав е и Велислав Минеков, който с едно открито писмо каза толкова много неща. Такъв е и бившият министър на образованието проф. Николай Василев, чиято интелигентност и морал е толкова съвременно нетипична, че само смелата Лили Маринкова може да го пусне в ефир. Поклон пред тези интелигенти!

Мълчанието на агнетата

„Преклонената главичка
остра сабя не сече“ –
тази истина едничка
кой би смял да отрече?

Иван Вазов

Трагедията ни е не в малобройността на моралните стожери, като посочените интелектуалци, а в многобройността на преклонените глави.
Разследването на в. „Сега“ откри такива „учени“ като мазния и зализан Борислав Цеков, който заедно със СУ щял да изследва нещо си срещу половин милион. Друг голям победител е отново христопетров съдружник – Петко Симеонов. Вестникът съобщи още, че около Гюров и НБУ има спечелени проекти за около 600 хил. лв., но с това се изчерпи цялата прозрачност на честните ръководители на фонда и техния патрон.

Учените от БАН направиха някаква вяла подписка с около 1200 подписа, която потъна в словоблудството игнатово. Розовият министър заяви: „Ако учените знаеха част от това, което аз знам, ще се почувстват неудобно“. Вероятно има предвид злоупотребите на Кортенска, но дори да има такива, това не може да извини неговите собствени, нито тези на неговите валета – Гюров и Петров. Контролирано бе изпусната информация, че Кортенска е съмнително е получила някакви 20 хил. лв., които са несравними с милионите, прибрани от когото трябва, но уволнената е тя, а хищниците още се навъртат около фонда. Винаги трябва да имаме доверие и да отдаваме заслужено уважение към всеки египтолог, който се обявява за професор, докато е министър.

Изданието с най-високия импакт фактор – сп. „Нейчър“ публикува статия на 28 ноември т. г. със заглавие „Протести срещу финансирането удариха българската агенция за научни изследвания“. Самовлюбеният египтолог успя да влезе в най-престижното научно списание, естествено, не като автор, но пък кой друг може да се похвали с такова височайше внимание? Авторката на статията (Алисън Абът) се опитала да получи информация от него, но той величествено й отказал.
Игнатов има на разположение такива прекрасни придворни медии, на тях ще дава интервюта и ще се обяснява за правилната политика на Партията. Та те са символите на свободата на словото и независимостта на българската журналистика, защото знаят как да възпеят небивалите успехи на абсмонарха и неговите слуги.

Мълчанието на министъра не може да му реши проблемите. За всички нормални хора е ясно, че Игнатов прикрива Рангел Гюров и Христо Петров.

Не ще да чакаме Европа да ни свърши работата, която и без друго ще го стори, но поне ще върне малко достойнството на български учени.
Протестът на 1200-те учени от БАН е едно добро начало.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.