Защо Краят на света „влезе в пътя“?

Кукулкан слиза от небето по северната страна на пирамидата в Чичен Ица.

…На моите приятели и читатели, които ме питат защо в книгата ми и дума не обелвам за пророкувания от маите край на света, определен за 21 декември 2012 г., трябва да е ясно защо. Да се оправдавам ли с редакторска намеса или с някаква непреодолима лична и доброволна автоцензура, продиктувана от дълго насаждания у всеки автор идеологически страх? Този път истината е друга.

За края на света и пророчествата, приписвани на маите, се заговори значително по-късно от рождения ден на моята книга. Разни специалисти по древни американски цивилизации, които виреят главно по територията на Съединените щати, набързо съзряха възможност да си завардят място в историята и науката, да спечелят лесна слава на гърба на маите.

Аз не можех да предвидя с какво те ще започнат да плашат жадните за страх и ужаси наивни читатели. Ето защо вие, четящите тези редове след 21 декември 2012 година, нормално е да се огледате и запитате къде изчезнаха онези автори и псевдоучени, които ни уверяваха, че маите с техните страхотни и необясними познания няма как да сбъркат в предсказанията си и светът със сигурност върви към своя край.

Остава ни само да видим по какъв начин ще стане това. Къде са тези хора сега? Не знам и не ме интересува.

Много ми се иска да убедя моите читатели, че не трябва да се изненадват от неслучилия се край на света. Иска ми се да запомнят само един-единствен факт, който обяснява всичко – маите никога и никъде не са обявявали, че на определена дата всички жители на планетата Земя ще намерят смъртта си, защото ще настъпи краят на света.

Мога да предложа обяснения защо автори и “учени” им приписаха такива черни предсказания, но няма да го направя в предисловието. С тази тема ще се занимавам по-нататък, когато й дойде времето и мястото.

Среща с бог

Наближаваше три часът следобед. Минах почти тичешком през Храма на воините, Храма на хилядите колони, стената с черепите Цомпантли, Храма на Венера и пазарището. Обещах си на тях да отделя повече внимание следващия път – Чичен Ица няма да избяга.

Пирамидата на Кукулкан е несъмнено най-важният паметник в Чичен Ица. Разположена е в центъра на просторен площад, близо до шосето за Мерида. Величествената постройка на квадратна основа, висока около тридесет метра, доминира над целия церемониален комплекс.

Изградена е във формата на девет тераси, символизиращи деветте подземни свята на маите, които приютяват душите на мъртвите. От върха до земята по четирите стени на пирамидата се спускат каменни стълбища, всяко е с по деветдесет и едно стъпала. Събрани заедно, плюс стъпалото към храма на върха, дават общия брой на дните в слънчевия календар на маите – 365. С това обаче символиката не свършва.

Застанал на зелената трева до основата на пирамидата, изпитвам необяснимо чувство на страхопочитание и малоценност пред тази могъща каменна маса. Не е много стара – датирана е към ХI в. сл. н.е. Но както и при хората, външността често лъже. При реставрацията є, под външната каменна наметка, бе открита друга, по-малка пирамида. Съвършено еднаква – също стъпаловидна и също с девет тераси.

Това не е някаква особена изненада, защото много пирамиди в Мексико са изградени на принципа на луковицата – една обвивка върху друга, една пирамида върху друга, втора, трета и повече. В случая вътрешната пирамида е още едно доказателство, че преди идването на толтеките в Чичен Ица е имало церемониален център.

Неговата възраст не е установена. Археолозите обаче останали удивени и от друго откритие: тесен коридор със стъпала ги повел дълбоко към вътрешността на пирамидата. Стигнали до тайно светилище, състоящо се от две камери.

До тях искам да стигна и аз, преди стрелките на часовника да покажат, че Кукулкан всеки момент може да ме изненада и запита с какво право нарушавам дневния му ред.

Едно тримесечие стъпала не се изкачва лесно. На върха, пред храма, спирам да си поема дъх. По лицето ми се спускат вадички пот. Очите ме болят от нажежените камъни. Вече съм склонен да се съглася с мексиканския журналист и писател Иниго Лавиада, който бе писал, че бог, когато раздавал земята на Мексико, се разсеял и дяволът побързал да се намеси.

Вероятно първата работа на сатаната била да намекне за преизподнята, защото изпратил на Юкатан адска жега. И сега слънцето се спуска бавно на запад, но пече с такава сила, сякаш иска да остави огнена диря. Но аз съм добре със сомбрерото. Кукулкан да поживи стария индианец, който ми го продаде.

Около мен чувам реч на различни езици, щракане на фотоапарати, предупреждения, че е опасно да се падне от такава височина. Дишам дълбоко горещия въздух и се наслаждавам на незабравимата гледка. Гъстият тропически лес, който обгражда Чичен Ица от всички страни, изглежда без край.

Чувствам се като на планински връх, пробил зелен, неподвижен облак. Какви чудеса и загадки на древните маи се крият под него, никой не знае. В дълбоките пазви на джунглата все още най-лесно прониква въображението.

Не му давам воля, защото в този момент искам да видя какво има вътре в пирамидата. Спускам се по стръмното стълбище. По стените не виждам следи от дим. Не вярвам реставраторите да са го изличили. Интересно с какво са си светили маите.

Стигам до двете камери. В едната виждам скъперника Чак Моол, на когото са хвърляли невинните жертви, за да отпусне малко дъжд. Скулптурата изразява божеството в типичната му поза: полегнал по гръб мъж, повдигнал се на лакти, с подвити колена и обърната встрани глава. Очи и зъби от полирана кост.

Един въпрос непрекъснато напира, но няма на кого да го задам. Нали Чак Моол е бог, пренесен от толтеките, виждал съм го в Тула. Какво прави под пирамидата на Кукулкан? Този въпрос е принципен. Засяга един важен проблем – взаимоотношенията на маите с другите цивилизации в Америка.

Не по-малка изненада ме очаква в съседната камера. И там има скулптура – рижав ягуар с широко разтворени челюсти. Осемдесет късчета от зеления камък нефрит имитират петната по кожата на дивия звяр. Очите му са също от нефрит, а острите зъби – от белия вулканичен камък педернал. Върху плоския гръб на ягуара, сякаш използван за трон на могъщ владетел, е прикрепен слънчев диск.

Ягуарът е главен герой в митологията на много от народите в американския континент, включително и на маите. Но повечето специалисти са на мнение, че водеща роля е изпълнявал в театъра на олмеките – предоставяни като предшественици на маите. Наричат ги дори “хора ягуари”.

А ето че и тук намирам ягуар. Значи ли това, че олмеките – или културата Ла Вента – са замесени по някакъв начин и в Чичен Ица? Невъзможно е, но ягуарът още си стои в скритата камера на пирамидата.
Часовникът ме подканя да бързам.

Знам, че маите са много точни в изчисленията си и Кукулкан ще слезе от небето според разписанието. Пътува със скоростта на светлината и престоят му няма да продължи повече от няколко минути. Не искам да го изпусна.

Бях си избрал предварително наблюдателен пост – една малка постройка, наричана “Платформа на орлите”, близо до входа за стадиона. Кацвам и аз върху нея. Все ми се струва, че ще стана свидетел на някаква зрителна измама. Нима е възможно Кукулкан наистина да слезе от небето, дори и символично? Не ми остава много време за мислене. Шумът пред пирамидата затихва.

Не мога да кажа кога започна, но ръбът на върха на северното стълбище, което гледа към Сеноте саградо, внезапно пламна. Слънчевите лъчи огряват само него, сякаш нечия ръка насочва невидим прожектор. Секунди или минута по-късно светва и ръбът на стълбището на по-долната тераса.

Блестящата ивица от ярка светлина пълзи бавно към основата на пирамидата, където я очаква огромна скулптурна фигура на Пернатата змия. Скоро и тя се облива в светлина. Така на фона на потъналата в сянка стена на пирамидата “тялото” на божеството се съединява с главата.

Кукулкан бе слязъл на земята.

Посрещачите са вцепенени. Никой не помръдва. Пернатата змия не бива да се безпокои по време на краткия є престой. Не поглеждам часовника. Не мога да кажа секунди или минути продължи тази невероятна гледка. Виждам, че Кукулкан вече си тръгва. Първо “загасва” змийската глава. Блестящата ивица започва да се отдръпва към върха на пирамидата и изведнъж изчезва. Замина си така неочаквано, както и пристигна.

Кукулкан слиза от небето по северната страна на пирамидата в Чичен Ица. “Явлението” в дните на пролетното и есенното равноденствие останало скрито за испанските завоеватели

Това изумително явление не е било забелязано от зоркото око на испанските конкистадори.

Представяте ли си? В Мексико то е познато сравнително отскоро. За него не се споменава в произведенията на изтъкнатите маянисти. Не биха го пропуснали и любителите на екзотични хипотези. В него те сигурно щяха да видят още едно “доказателство” за извънземни пришълци или познания, получени от тайнствената Атлантида.

Защото “приземяването” на Кукулкан с цялата си символика наистина внушава респект с необикновения си научен и технически заряд. Това не е някакво природно явление, а постижение на човешкия гений. Трудно е да си представим, че днес, при съвременното високо развитие на науката и техниката, може да се намерят строители, които да повторят ефекта на маите – в точно определен час слънцето да осветява пирамидата от точно определен ъгъл.

При това само два пъти годишно, в дните на равноденствие – 21 март и 21 септември. Не знам дали задачата им ще се улесни, ако им подскажа, че явлението се повтаря няколко дни и след тези дати.

Вечерта в хотела не мога да заспя до късно. Дълго гледам виолетовото небе на Юкатан. Една ярка звезда привлича погледа ми. Не съм сигурен дали е Венера, но си мисля за Венера. Защо маите са проявявали толкова голям интерес към тази планета? Дори жреците им изчислили в свободното си време (!) с изключителна точност и преди колегите си – астрономи от други цивилизации, времето за едно пълно завъртване на Венера около Слънцето – 584 дни. С просто око, без телескопи и компютри.

Не е ли абсурдно, че тези “примитивни” селяни са полагали толкова труд, за да определят синодичния период на Зорницата? Едва ли са вярвали, че тези знания ще помогнат на нивите им, за да раждат повече царевица.
Какви са били тези хора от древността, постигнали такова високо развитие на науки, като математика и астрономия, и в същото време не са познавали ралото, които, пак според учени глави, не са познавали и колелото, но строели забележителни пътища.

Първи изобретили нулата, създали най-съвършения календар – по-съвършен от нашия Грегориански, които без видима причина напускали градовете си, създали си и йероглифна писменост, неразчетена изцяло и досега?

Колко хубаво би било, ако съществуваше някаква машина на времето, с която да се пътува в миналото и в бъдещето. По-хубаво от това ще бъде само ако такава машина е мое притежание. Тогава на всяка загадка лесно щях да намирам отговор. Нямаше да го крия, разбира се. Лесно ми е да го кажа, защото такава машина не съществува.

А загадките на маите са напълно реални. С тях се занимават детективи археолози и специалисти от различни науки. Те ни предлагат хипотези – противоречиви и оригинални, смели и наивни. Така споровете са по-интересни и плодотворни.

Лежа буден до отворения прозорец и ми се иска да направя едно пътуване в миналото на маите, да се запозная по-добре с тяхната култура, да потърся отговорите на техните загадки. Реших да го направя в компанията на всеки, който ще има търпението да ме придружи по целия път, до последната страница.
И ще започна от началото…

* Из книгата „Кукулкан слиза от небето“, подготвена от КК „Труд.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.