Гърция в триъгълника на греха

Ройтерс

В края на 2011 г. гръцкият финансов министър отправи пламенен апел за помощ в спасяването на държавата му от финансова гибел. „Нуждаем се от усилието на нацията – всички ние трябва да носим товара заедно“, каза Евангелос Венизелос, който оттогава стана лидер на социалистическата партия ПАСОК. „Нуждаем се от нещо, което ще е честно и социално приемливо“.

Идеята на Венизелос беше за въвеждането на нов данък върху собствеността, който да се плаща чрез сметките за ток и трудно да бъде избягван. Обществеността беше бясна. Пресата определи данъка като нарушение на закона и нарече данъка „харач“ – омразен данък, налаган някога от османците на гърците. Тогавашният премиер Георгиос Папандреу беше принуден да помоли избирателите: „Нека всички изгубим по нещо, за да не изгубим всичко“.

Но не всички ще изгубят нещо заради данъка. Преди два месеца източник от енергийната индустрия разкри, че някои от най-големите компании, сред които и медийни групи, плащат по-малко от половината данък или въобще не плащат. Никос Фотопулос, лидер на синдиката в националната електрическа компания ДЕИ твърди, че за тях се правят изключения. „Това е подарък за истинските шефове, реалните собственици на държавата“. Медиите не вдигнаха много шум около новината. Според Фотопулос тя не е отразена от медиите, тъй като собствениците им са сред облагодетелстваните. Водещите ежедневници в Атина не отразиха неговите твърдения.

За много наблюдатели това илюстрира взаимодействието между политици, големия бизнес и влиятелни собственици на медии. На заплетените интереси в тези сектор се гледа като на пречка пред опитите на Гърция да спаси икономиката си. Собственици на водещи медии отрекоха пред Ройтерс да упражняват някакво влияние или да търсят услуги. Източник от Тройката кредитори, които държат Гърция на повърхността, казва: „Системата е изключително затворена. Има съпротива срещу реформите, нужни на икономиката, за да стане конкурентоспособна“.

„В Гърция реалната власт се държи от собствениците на банки, представители на корумпираната политическа система и корумпираните масмедии. Това е триъгълникът на греха“, казва Алексис Ципрас, лидер на СИРИЗА, която е основната опозиционна сила.

Панос Каменос, председател на дясната партия Независими гърци казва: „Гръцките медии са под контрола на хора, които зависят от държавата. Медиите контролират държавата и държавата контролира медиите. Това е взаимно изнудване“.

Предишни опити да се ограничи възможен конфликт на интереси, в частност в медиите, не са имали голям ефект, според доклад на ЕК от декември 2011 г. В него се посочва, че гръцката медийна политика остава „силно централизирана в ръцете на правителството“ и „напълно повлияна от влиятелни икономически и бизнес интереси, опитващи се да се сдобият с власт, печалба, или и двете“.

Взаимодействието между политици и медиите е известно в много европейски държави, особено в Италия, където Силвио Берлускони беше премиер и собственик на медийна група, и във Великобритания, където собственици на медии като Рупърт Мърдок подържат контакти с премиери.

Критици обаче казват, че тези връзки в Гърция са особено сериозни, тъй като държавата играе огромна роля в икономиката и поради начина, по който се развива медийният пазар.

Частните радиостанции и телевизионни канали се появиха едва през 80-те години след десетилетия на държавен контрол над медиите. Правителствата са оставили медиите да работят без нужните лицензи, според докада на ЕК. Тази полурегулация позволи в Гърция да има огромен брой медии за населението й от 11 милиона души.

През 2009 г. в страната има 39 национални ежедневници, 23 национални неделни издания и 14 седмици. На глава от населението Гърция има повече национални вестници, отколкото например в Германия или Великобритания. В страната има и девет национални телевизии, шест от които са частни, както и огромен брой радиостанции.

През 2006 г. телеграма от американското посолство в Атина, прихваната от Уикилийкс, отбелязва: „Как може всички тези медии да работят на печалба? Не могат. Те са субсидирани от собствениците си, които ги използват предимно за упражняване на политическо и икономическо влияние“.

„Много компании в Гърция всъщност чакат да получат пари от държавата“, казва Теодорос Русопулос, бивш министър, отговарящ за медиите. „Официално Гърция е капиталистическа държава, но всъщност е социалистическа“.

Йоанис Алфузис, чието семейство е собственик на телевизия „Скай“ – петата най-голяма телевизия, и на водещия вестник „Катимерини“, заяви пред Ройтерс, че някои от медиите в страната „на са практика пресофиси на бизнес групи“. Алфузис, чието богатство идва от корабоплаването, казва, че семейството му внимава да не зависи от правителствени сделки. Критици обаче отбелязват, че Скай се облагодетелства от държавна реклама.

Възел от преплетени интереси е най-голямата телевизионна станция в Гърция – МЕГА ченъл (MEGA Channel). Единият от собствениците й е бизнесмен с водеща фигура или със сериозни връзки в различни сектори на икономиката. Това е семейството на Йоргос Боболас, който е сред основателите на строителния гигант Елкатор (Ellkator), участвал в държавни договори за милиарди евро. Фамилията контролира популярния вестник „Етнос“, други печатни издания и уебсайтове. В писмо до Ройтерс Боболас заявява, че никога не е използвал притежавани от него медии за цели на компанията си Елкатор.

Другите собственици на МЕГА са Вардис Вардиноянис, акционер в една от двете рафинерии в Гърция Мотор Ойл Хелас (Motor Oil Hellas) и Ставрос Психарис, чиято компания издава редица вестници, сред които авторитетния „Вима“ и е спечелила държавни договори в сферата на образованието, културата, печатарските услуги. През 2006 г. Психарис съди двама разследващи журналисти, които твърдят, че използва вестниците си, за да лобира за продажбата на изтребителите „Юрофайтър“.

Възможността за конфликт на интереси може да възникне дори и на ниските нива. В централата съюза на журналистите в Атина ЕСИЕА се крие списък с негови членове, които работят за правителството. Много от тях са се нагърбили и с втора работа – като вестникари. Списъкът е изготвен през 2005 г., но никога не е публикуван.

„Има триъгълник от политически сили, икономически сили и собственици на медии и никой не може да каже кой има надмощие“, казва президентът на съюза Димитрис Тримис. „Триъгълникът започва от върха, минава през министъра и собственика на медия и свършва при пресофиса и журналиста. Това е пирамида“.

Ройтерс разпозна най-малко девет служители на пресслужби на финансови институции, които също така пишат и в медии. В тези медии няма репортажи за нуждата от реформа на финансовата система.

Сред тях е и Йоанна Мандру, която е наричана от свои колеги с прякора госпожа ток-вода-телефон, тъй като докато е работила за вестник „Вима“, е била в пресофиса на националния телеком ОТЕ, за кратко е била консутант на държавната компания за водата и е работила и за електрическа компания. Самата Мандру отрича в нейният случай да е имало конфликт на интереси, тъй като репортер е имала различен ресор.

Бившият премиер на Гърция Костас Караманлис се опита да ограничи достъпа на медиите до държавни договори, което беше посрещнато с фронтална атака от пресата. Ударът обаче в крайна сметка дойде от Европейската комисия през 2006 г., според която плановете на Караманлис нарушават правилата за конкуренция в Европейския съюз.

Оттогава не е правен сериозен опит да се разбият заплетените интереси. Политиците, които се сблъскват със собствениците на медии, са застрашени да бъдат заляти от негативни публикации.

Съществуването на потенциален конфликт на интереси се отразява в последните данни за индекс за възприятие на корупцията, който се изчислява от Трансперънси интернешънъл. Гърция е поставена на 94-то място, което е с 14 позиции по-надолу спрямо 2011 г. Гърция и е на най-ниската позиция в еврозоната.

Говорителят на правителството казва, че министрите искат да „нормализират“ телевизионния пазар, като реформират „временния режим“ и „узаконят рамка, която трайно ще наложи правила“.

Дори и без закони, картината се променя. През последните пет години гръцката икономика се е свила с една четвърт. Финансовият натиск е засилен. Рекламата е намаляла и проучване на Ройтерс на наскоро публикувани отчети показват, че най-големите 18 базирани в Атина медийни компании са декларирали дългове за общо над два милиарда евро.

В същото време международните кредитори, държащи Гърция на повърхността, искат реална реформа в замяна на милиардите им. Те искат например Тройката кредитори да посочи хора, които да участват в банковите управи и да имат крайната дума за отпускане на големи заеми, включително и тези за медийните организации.

Вестниците „Етнос“ и „Вима“ реагираха на предложението с язвителни коментари. „Гърция не е колония“, написа Психарис в статия на първа страница във в. „Вима“. „Обръщам се към тези, които мислят, че това, в което се е провалил Третият райх, сега ще бъде постигнато от европейските търговци на пари“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.