Япония се изправя пред китайската дилема

ДПА

Повторното отваряне в китайския град Циндао на японски супермаркет, който беше подложен на вандалски погром при антияпонските протести тази есен, насочва вниманието към проблемите, пред които са изправени двете страни.

Два месеца бяха нужни на японската търговска компания „Ион Ко“ (Aeon Co), за да възстанови и отвори отново магазина след насилието, предизвикано от териториален спор между двата азиатски гиганта. Анализаторите смятат, че на двете страни ще им трябва много повече време да оправят отношенията си.

Придобиването от Япония на няколко необитаеми островчета в Източнокитайско море през септември предизвика бурни протести в десетки китайски градове и доведе до бойкот на японските стоки. Към администрираните от Япония острови Сенкаку претенции проявяват също Китай и Тайван, където ги наричат, съответно, Дяоюйдао и Тяоюйтай.

„(Премиерът в оставка Йошихико) Нода наистина ядоса Китай“, казва токийският политически анализатор Минору Морита. „Той заяви, че двете страни трябва да проведат спокойна дискусия, но сякаш прикани към това Китай, след като го е предизвикал“, подчертава той.

Морита, който в края на август посети Китай, за да се срещне с бившия външен министър Тан Цзясюан, отбелязва: „Китай приема този спор много сериозно, докато японските ръководители не са така чувствителни към него.“

„Младите китайци изпитват силни антияпонски настроения, докато повечето японци не осъзнават напълно чувствата на хората в Китай и сериозността на въпроса“, допълва той.

Според някои критици бившият губернатор на Токио Шинтаро Ишихара е започнал да подклажда отново териториалния спор през април, когато огласил плановете на властите в префектурата да купят островчетата.

Нода каза, че японското правителство е предприело тази стъпка, за да предотврати възможността спорните островчета да попаднат в ръцете на националисти като Ишихара.

Китай и японските критици обаче приеха с насмешка това обяснение. „Китай със сигурност разглежда купуването на островите като ход за бетониране на японските претенции“, заяви Чжу Цзянжун, преподавател по международни отношения в университета „Тойо Гакуен“ в Нагареяма, близо до Токио.

Предприетата от Япония стъпка имаше значителни последици. Износът за Китай се срина с 14,1 процента през септември и с 11,6 процента през октомври, а Китай е най-големият търговски партньор на Токио. През 2011 г. търговският стокообмен на Япония с втората по-големина световна икономика възлизаше на 20,8 на сто от целия й външнотърговски стокообмен за годината.

Влошаващите се отношения с Китай може да допринесат за изпадането на Япония в рецесия. През ноември правителството съобщи, че през третото тримесечие икономиката се е свила с 3,5 процента спрямо същия период на миналата година.

Същевременно японските преки инвестиции в Китай също са намалели – с 32 процента за една година до октомври, съобщи Пекин.

По време на посещението си в Япония през септември американският министър на отбраната Лион Панета отбеляза на пресконференция: „В интерес на всички е Япония и Китай да запазят добри взаимоотношения и да намерят начин за избягване на по-нататъшна ескалация на напрежението“.

Твърди се, че японският бизнес е станал твърде зависим от Китай при свиването на търсенето на вътрешния пазар. Преди разгарянето на конфликта през септември „Нисан Моутър Ко.“ произвеждаше 26 процента от автомобилите си в Китай – повече, отколкото в заводите си в Япония.

Към 30 ноември японската верига за всекидневно облекло „Юникло“ имаше 174 магазина в Китай от общо 347 в чужбина и се очаква към август 2013 г. броят им да достигне 225, казва компанията, която ги управлява, „Фаст ритейлин Ко“. Търговският гигант съобщи, че към 70-75 процента от фабриките му се намират в Китай.

Компания „Ион“, която има 51 супермаркета и универсални магазина в Китай, ще продължава да разширява бизнеса си в Китай и района, заяви говорителката на компанията Кикуко Фуджита.

Както „Ион“, така и „Фаст ритейлин Ко“ посочиха, че антияпонските протести неотдавна не са се отразили на цялостните им бизнес планове в Китай. Териториалният въпрос разкри „слабохарактерната дипломация“ на Япония, казва Морита.

„Японските политически лидери не съумяват да погледнат на националната външна политика в дългосрочна перспектива“, отбелязва Акиказу Хашимото, преподавател по политология в университета „Джей Еф Оберлин“ в Токио.

Някои критици твърдят, че премиерът Нода, външният министър Коичиро Гемба и други водачи от Японската демократическа партия са неопитни и са прекалено зависими от чиновниците.

„Законодателите трябва да поемат инициативата да се работи по териториалните проблеми. Те не бива да зависят толкова много от бюрократите“, казва Чжу Цзянжун. Двете страни „би трябвало да разграничат икономиката и културния обмен от териториалния спор“, препоръча той.

Предстои да видим как ще се променят нещата при Шиндзо Абе – твърд националист, който вероятно ще замени Нода, след като неговата Либерално-демократическа партия спечели смазваща победа на изборите през уикенда. Абе твърди, че не иска да засилва напрежението с Китай. След като Япония отвори кутията на Пандора, е много важно на всяка цена да намери начин да я и затвори, казва Чжу.

Въпросът изглежда няма да може да се реши с десетилетия, тъй като всяка от страните държи на своето. Двете държави ще останат на диаметрално противоположни позиции. Според мен едно от решенията е проблемът да не бъде решен“, допълва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.