СофияПловдивВарнаБургасРусе

За „мирния“ атом, зелените алтернативи и правото ни да решаваме сами

Българска антиядрена коалиция

Презентация на кръглата маса в АЕЦ „Козлодуй“. Снимка: авторът

В Информационния център на АЕЦ “Козлодуй” на 18 декември, две години след първата, се проведе втората кръгла маса на тема “Орхуската конвенция и ядрената енергетика”. Срещата се организира от Фондация за околна среда и земеделие и домакините от ядрената ни централа. Последните, според председателя на фондацията Албена Симеонова и представителя на АСС “Анна Политковская” Петър Пенчев (ветеран в ядрените каши у нас), започват да открехват залостените за заинтересовани страни врати откакто Валентин Николов стана директор на централата напролет. Водещи проблеми на кръглата маса бяха стрес-тестовете, плановете за нова мощност в АЕЦ “Козлодуй” и Директива 2011/70/Евратом на Съвета на Европа, касаеща отработеното гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО).

Под “залостени врати” за заинтересовани страни разбираме не дните на отворените врати, в които студенти, ученици и граждани могат да разгледат това наистина най-сложно и най-скъпо технологично съоръжение на Балканите. Под “залостени врати” разбираме спирането на всички възможности и канали за двупосочно общуване между мениджмънта на централата и гражданските, неправителствените организации и отделни информирани граждани, които задават неудобни въпроси и искат да информират останалите граждани, за да можем всички заедно да изпълним правото си да решаваме сами. А правото да ни да решаваме сами ни се полага според Кoнституцията [чл. 4 (4), чл. 15 и чл 21] и като граждани на страна, подписала Орхуската конвенция.

По подобен начин, с отказаната регистрация на нашия инициативен комитет “Зелените алтернативи против АЕЦ”, ЦИК залости вратите за участие в официалната кампанията на референдума на най-неудобните за властта и подгласничката ѝ организации, участници в комитета – Българска антиядрена коалиция, Българската фотоволтаична асоциация, и партия “Зелените”.

Изхвърлиха ни, защото сме единствените изцяло против строене на нови ядрени мощности, което според нас на този етап от развитието на човечестото е изключително опасно и абсолютно нерентабилно. Изритаха ни, защото само ние повтаряме истината за опасностите от ядрената енергетика, за реалната много по-висока цена на този тип ток в дългосрочен план, за всички съществуващи вече алтернативи от възобновяема енергия и за постигане на енергийна ефективност. Разкараха ни, защото само ние щяхме да говорим за правата на гражданите да направят информиран избор и да участват сами във взимането на решения, които засягат бъдещето им развитие и околната им среда на живот. Орхуската конвенция е международният документ, който гарантира тези права.

През 1998 г. Европейската общност, съвместно с 15-те държави-членки, подписва Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, по-известна като Орхуска конвенция. Тя е в сила от 30 октомври 2001 г. Основава се на презумпцията, че по-високата обществена осведоменост и участие по въпросите на околната среда ще подобрят нейното опазване. Нейният замисъл е да помогне да се защити правото на всяко лице от сегашните и бъдещите поколения да живее в среда, подходяща за неговото здраве и благосъстояние. За тази цел предвижда действие в три области:

— осигуряване на достъп на обществеността до информация за околната среда, съхранявана от държавните органи;
— насърчаване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения, засягащи околната среда;
— разширяване на условията за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

По първите две области говорим за дълго залостените врати и прозорци на АЕЦ-а – без срещи за информация по проблемите, без прозрачност, без всякакво участие в решенията и шанс за пробив единствено в съда.

В тази връзка, Петър Пенчев от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ се включи чрез Скайп, за да представи 10 “горчиви” случая от 2004 г. до днес за откази за достъп до информация по Орхуската конвенция по въпроси на ядрената енергетика. Той акцентира и върху отсъждането от ВАС за заплащане разноските по делото от Премиера Борисов заради неговия отговор в съда, че МС не разполага с данни за неговото изявление, че токът щял да поскъпне 18 пъти, ако не се построи АЕЦ „Белене“.

Накрая след разразилата се дискусия за отработеното ядрено гориво, Пенчев цитира документ от АЕЦ „Козлодуй“ с дата 29.03.2010 г., че от 2011 г. по междуправителствена спогодба с Русия оттам започват да ни връщат остъклените след 1989 г. остатъци от нашето ОЯГ за погребване в България, за стотици хиляди години опасност от радиация. „Лошото е, че всички политици у нас лъжат, че сме продължавали връщането на отработеното гориво в Русия и агитират за 7-ми блок в Козлодуй в предстоящия Референдум”, завърши Пенчев.

На кръглата маса презентации показаха представители на МОСВ, МИЕТ, Агенцията за ядрено регулиране, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и представителите на гражданското общество. Ще се спрем накратко тук на по-важните според нас две презентации – тези на представителите на гражданското общество и по-точно на гостите от Франция и Германия.

Стефан Бауде от екоорганизацията Mutadis, Франция, представи проекта PIPNA – публична информация и участие в ядрени дейности. Целта на проекта е да предложи промяна в стратегията на ЕС на местно, национално и европейско ниво, за да се насърчи развитието на публичната информираност и участие в решения, свързани с ядрени дейности.

Специфичните 6 области на ядрени дейности се разглеждат по отделен начин, за да се вземат предвид техните особености. 6-те области на дейност са: 1. Управление на радиоактивни изпускания и надзор на радиоактивността в околната среда в районите до ядрени съоръжения, 2. Управление на РАО, 3. Моментно и дългосрочно управление при ядрени аварии, 4. Управление на ядрената безопасност, 5. Изграждане на нови централи и съоръжения и 6. Извеждане от употреба на ядрени реактори и съоръжения. Идеята на PIPNA е гражданското общество да се превърне в четвърти стълб за управление на тези дейности, заедно с операторите, регулаторите и електроразпределителите.

Според проекта трябва да бъдат разработени отворени рамки на управление, съвместно със заинтересованите страни, чрез подходящи методи, в техния собствен национален или юридически контекст, според техните исторически, социални, културни, правни и политически характеристики. Бауде наблегна на нуждата стратегията PIPNA да се приложи предимно на национално ниво чрез създаването на национална рамка от местни комитети за съгласуване – защото проблемите в 6-те области, са проблеми от национално и международно, а не от локално значение.

Предизвикателството пред проекта е да намери подходящите начини и средства, чрез които да изведе проблемите с ядрената безопасност на национално и международно ниво. Европейският опит показва, че ако се постигнат определени условия, гражданското общество ефективно допринася за устойчивостта в ядрената безопасност.

Ян Хаверкамп, експерт-консултант на Грийнпийс по ядрената енергетика и енергийните политики, наблегна върху проблемите с планираното строене на 7-и реактор в АЕЦ “Козлодуй” в контекста на отказа на редица европейски страни от нови ядрени мощности след Фукушима. Той каза, че е абсолютно задължително документацията за 7-и блок да бъде подготвена на български и на английски, и в обществените обсъждания да бъде включена не само Румъния, но и Македония, Гърция и другуте ни съседи, Германия, Австрия и други, защото нова ядрена мощност у нас е проблем не от национален, нито от балкански, а от европейски мащаб. Да бъде предвидено достатъчно време, за да могат заинтересованите страни да прочетат и реагират на докалд за нов реактор. В противен случай, операторът ще бъде призован в съда.

Хаверкамп изброи три задължителни теми, които трябва да бъдат включени в обществените дискусии за нов 7-и блок в България: 1. дискусия върху всички възможни алтернативи на нов ядрен реактор, 2. отчитане и дискусии върху ползите и разходите за проекта по цялата произвеодствена верига – от добива на уран до съхранението на РАО и ОЯГ за стотици хиляди години, 3. рискът от голяма авария като тези във Фукушима, Чернобил и Три Майл Айлънд.

Ян Хаверкамп завърши с фразата на Ричард Файнман, най-известния американски физик след Айнщайн, изготвил доклада за катастрофата на Чаланджър през 1986 г.: „За една успешна технология реалността трябва да има превес над пъблик рилейшънс, защото природата не може да бъде измамена.”

За Деница Петрова, представител на Грийнпийс за България, начинът, по който се проведе кръглата маса показва, че все още има дълъг път да се извърви, докато гражданите се допуснат наистина до процесите на вземане на решения. ”Вчера от едната страна бяха гражданите, които искаха повече прозрачност , а от другата – хората от АЕЦ “Козлодуй”, които са свикнали да не им се месят много много в работата – и биха предпочели това да си остане така. Но това постепенно ще се промени – ако гражданите са достатъчмо активни и се включват, искат информация и участват във взимането на решения.”

За нас от забранения комитет “Зелените алтернативи против АЕЦ” участието и гласуването с “Не” на референдума на 27-и януари означава много повече от отричане на нова ядрена централа. Повечето отговори “Не”, които вярваме, че ще бъдат факт, не само ще ни наредят до отговорните европейски граждани на Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Литва и др. – по света въпроса дали една страна да развива ядрена енергетика отдавна не се решава само от ядрените физици и от политиците.

Актът да гласува с “Не” на референдума, предприет от всеки осъзнат гражданин, ще означи началото на гласното ни несъгласие с това водещите две-три партии и техните електорати винаги да определят и решават бъдещето на всички останали, които още сме тук. Този акт ще е начало на връщане на правото ни да решаваме сами.

Виж още на сайта Стопатом и на страницата във Фейсбук

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.