Как Австралия затегна оръжейния режим в името на хората

Франс прес

Конфискувани оръжия. Снимка: мелтгънс

След страшно кръвопролитие през 1996 г., когато бяха застреляни 35 души, Австралия сложи под ключ стотици хиляди огнестрелни оръжия, без това да провокира психодрама. Трудно е обаче този пример да бъде последван от САЩ – американците и до днес упорито се съпротивляват на всякаква регламентация в тази сфера, твърдят аналитици.

На 28 април 1996 г. 28-годишният Мартин Брайънт открива огън срещу тълпата в Порт Артър, туристически обект на остров Тасмания (южно от континента), и убива 35 души. Арестуват го след 18-часова заложническа криза при опит да избяга. После го осъждат на доживотен затвор.

Дванайсет дни по-късно политическите сили стигат до консенсус и Австралия забранява късоцевните оръжия, както и скорострелните оръжия с дълга цев.

„Ако не бях сторил нищо, щях да подроня моралния авторитет, чийто пазител бях като новоизбран премиер“, обясни наскоро Джон Хауард, станал министър-председател на Австралия два месеца преди събитията в Порт Артър.

За една година австралийските власти събират 600 000 оръжия, предадени от собствениците им в рамките на програма за изкупуване, предвиждаща и амнистия за притежателите на незаконни оръжия. Оттогава в страната не е имало никакви масови кръвопролития.

Близо месец преди инцидента в Порт Артър Великобритания също преживява подобна трагедия – 16 деца и учителката им са убити в Дънблейн (Шотландия, б. р.) от психично болен, стрелял в училището с няколко огнестрелни оръжия.

През последните години масови убийства се извършват и в училища в Германия и Финландия; най-кръвопролитният епизод обаче се разигра в Норвегия, където на 22 юли 2011 г. десният екстремист Андерш Беринг Брайвик застреля 69 души в младежки лагер, организиран от Норвежката работническа партия.

Колкото до САЩ, след разстрела в училище в североизточния щат Кънектикът, където загинаха 26 души, включително 20 деца, страната за пореден път се пита как да обуздае надигащото се насилие в общество, разядено от заразата на оръжията.

Американският президент Барак Обама възложи на вицепрезидента Джо Байдън да открие начин да се парира заплахата, свързана с огнестрелните оръжия, и да проучи как може да се регламентират продажбите на автомати и многозарядни пълнители.

Филип Алпърс от университета в Сидни е работил четири години в сферата на оръжейния контрол в САЩ. Той е сред хората, които не вярват, че Обама ще може да постигне напредък като в Австралия.

„Твърде сме различни в културно отношение. Естествената реакция на австралийците след Порт Артър бе да кажат, че трябва да намалим броя на оръжията, които са в обращение. Хауард получи мощна подкрепа чрез общественото мнение“, напомня той.

В САЩ обаче „хората свързват оръжията със свободата и становищата са много различни“.

Според Джон Хауард на Обама със сигурност ще му е трудно да устои на оръжейното лоби, но президентът няма как да не предприеме нещо. „Това ще е трудно, но не и невъзможно“, заяви той тази седмица пред „Дейли телеграф“, излизащ в Сидни.

През 2009 г. в Австралия са регистрирани 0,1 убийства с огнестрелно оръжие на 100 000 души при 3,2 в САЩ, сочат най-новите данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността.

Петнайсет години след трагедията тук обаче някои все още оспорват причинно-следствената връзка между по-малкия брой частни лица, притежаващи оръжие, и смъртността от огнестрелни рани.

В анализ на института „Мелбърн“ (център за социално-икономически проучвания), поръчан от австралийската асоциация по спортна стрелба, се казва, че „малко са доказателствата, че (законът за оръжията от 1996 г.) съществено се е отразил на убийствата с огнестрелно оръжие и самоубийствата“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.