Срещите на високо равнище на Евросъюза – полезното зло

И Ю Обзървър

Премиерът Борисов придрямва на церемонията по връчването на Нобелова награда за мир на ЕС на първия ред в кметството в Осло. Снимка: от екрана

Лесно е да се подразни човек от видимо безкрайния капацитет на Европейския съюз да свиква срещи на високо равнище – капацитет, разраснал се дори още повече заради кризата в еврозоната.

Лидерите на Евросъюза пътуват до Брюксел за един от два типа срещи. Имаме трескавото събрание, в което се търси начин за справяне с поредната криза или редовната сбирка, където понякога дори на участващите им е трудно да определят целта й.

И двата вида са тест за издръжливост. Те започват в началото на вечерта и рядко свършват преди ранните часове на следващата утрин – независимо от елемента на паника. След това всеки лидер свиква пресконференция. Известен факт е, че разказите за нещата, по които са постигнати споразумения, обикновено силно се разминават.

После всеки се замъква отново вкъщи, знаейки, че каквито и да са неизвестните на кризата в еврозоната, неизбежността от следващата среща на високо равнище остава константа. Тази хореография предизвиква доста голямо недоволство у наблюдателите. Най-скорошната среща на върха (13-14 декември) бе добър пример за това.

Евролидерите се прибраха вкъщи, след като постигнаха съгласие по много малко въпроси. Амбициозните заключения, направени преди срещата, бяха сведени до бегла сянка на това, което представляваха. Като цяло то бе далечен вик на 10-годишният план за икономически и валутен съюз, за който се обяви по-рано тази година директорът на Европейската централна банка Марио Драги.

Но изводите бяха типични за други подобни не-срещи. Посред дипломатическия език, неангажиращите изречения и свободната употреба на условно наклонение, имаше някои, ако не конкретни, то представяне за конкретни, опити за повече интеграция. Този път беше идеята за установяването на общи закони, която да подразни банките, включващи и начин, който да подсигури, че данъкоплатците няма да плащат цялата сметка.

Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой сам призна след срещата, че няма никаква представа от къде ще дойде началния поток обществени пари за постоянният спасителен фонд за еврозоната, за който бе споменато в заключенията.

Това ще бъде разискано на друга среща на върха. Погледнато отвън изглежда, че има повече лудост, отколкото метод в цялата работа. Но това значи да се отрече неизбежният и постепенно нарастващ ефект на тези безспирни срещи, от които има поне четири на година.

Пътят до споразумението от миналата седмица върху единния надзорник на европейските банки и по-нататъшните стъпки за създаването на банков съюз, беше резултат от тази психология на срещите на върха.

Коментарите на Драги през пролетта за нуждата от политически план за еврозоната започнаха да придвижват нещата. Скоро след това по време на майската среща на върха евролидерите установиха, че са съгласни с точка от заключенията, казвайки, че ван Ромпой трябва да изготви проектодоклад за икономическия и валутен съюз.

Първият доклад се появи на бял свят по време на юнската сесия на Европейския съвет. На нея след това се реши, че трябва да бъде изготвен и междинен доклад за октомври и един финален за декември. Докладите обаче бяха – на фона на всичките намерения и цели – пренебрегнати. От страните членки не се искаше да покажат дори малката любезност да ги „приветстват“.

Но високопоставени представители на Евросъюза са убедени, че беглото присъствие на такива документи означава, че спорни елементи, като единния надзорен механизъм за европейските банки /който получи съгласието на финансовите министри и бе приет след това на срещата миналата седмица/ биват включвани в дневния ред и одобрени.

Това се смята за особено важно сега, когато напрежението в пазарния сектор се е поуспокоило. Когато инвеститорите не плашат политиците, нещо друго трябва да кара процеса да продължава.

И ето тук идва всъщност нуждата от свикването на всички тези срещи и решения за доклади, заключения и споразумения. Сделката на „светкавичната скорост“ – както я нарече наскоро един служител на ЕС – за единния банков надзор например доби ясна форма за шест месеца.

Идеята бе спомената в официалното изявление на юнската сесия на Европейския съвет. Комисията излезе с предложение през септември. През октомври евролидерите заявиха, че са готови да се съгласят върху рамка до края на годината. До средата на декември, въпреки някои съществени пречки по пътя, това бе постигнато.

Срещата от миналата седмица съвсем не се отличава като най-лошата от всички срещи. Но не беше и най-добрата от тях. Но тази среща се превърна в перфектния пример за постепенно набиращия сила европейски план, за постепенно преминаване към по-голяма икономическа интеграция.

Нямаше обаче текст за създаването на бюджет на еврозоната или за разпределение на евродълга. Ето това са големите проблеми. Но те не са узрели достатъчно още за дискусия.

Все пак други проблеми успяха да стигнат до следващата фаза. Договорните споразумения – план за задълбочени реформи за всички евро страни членки, който подлежи на одобрение от Европейската комисия – предизвикаха фурор, когато бяха споменати за пръв път преди няколко месеца. Тази идея бе приета сега.

Планът за резолюция на банките ще започне да придобива началните си очертания през 2013 г. Колкото до безмилостно сложните детайли на подобни планове – е, те остават за по-късно. За следващата среща на върха.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.