Да вечеряш набожно или църквата като супермаркет

сп. Мениджър магацин

Църквата Св. Максимилиан в Мюнхен. Снимка: травъл

В църквите вече блестят не само дарохранителници и златни полилеи. Заради намаляващите приходи и свиващия се брой посетители се търси ново предназначение на „божиите домове“. Там, откъдето се изнасят вярващите, се нанасят музеи, търговски центрове или клубове за скално катерене.

Църквата „Свети Максимилиан“ в квартала „Изарфорщад“ на Мюнхен е внушителна. Неоромантичната сграда господства над градския пейзаж с югоизточното си изложение, заради което изглежда още по-голяма. Всъщност е твърде голяма за скромния брой вярващи. Затова Божият дом ще бъде преустроен и отворен и за други цели. Планира се изграждане на ресторант и провеждане на културни мероприятия – освен духовен пастир свещеникът ще стане и търговец, ресторантьор и галерист.

Райнер Шийслер е нетрадиционен пастор. Той с удоволствие кара мотор, работи като сервитьор на Октоберфеста, за да дари допълнителните си доходи за благотворителни цели, а на мюнхенския пазар „Виктуалия“ множество продавачки го поздравяват с „Ваше преподобие“. Той няма проблеми да примамва хора в църквата си, които слушат внимателно неговите проповеди – отчасти развлекателни, отчасти поучителни, и пълни с анекдоти.

Въпреки тълпите посетители обаче църквата е твърде голяма. „Високите разходи направо ни задушават“, казва пасторът. „Трябва да помислим, какво ще правим тук след 20 години“, допълва той. Според идеите му голямата сграда ще изпълнява няколко функции: религиозна, културна, научна и обществена.

Планира се параклисът „Свети Корбиниан“, разположен извън сакралното пространство, да приюти ресторант, който да сервира традиционни местни ястия. За да се намалят разходите за сградата, църквата, общата зала и администрацията ще бъдат събрани под един покрив. В страничния кораб на църквата според плановете ще се обособи втора сграда – за хотел за поклонници или детска градина, офиси или помещения за репетиции на хора.

Молитви, плач и смях по всяко време на деня и нощта

Може да се появи и пространство за тишина и молитви. „Хората трябва да могат да идват винаги“, гласи бизнес моделът на Шийслер – 24 часа дневно, 7 дни седмично, през цялата година. „Молитви, плач и смях“ – нещо като Wal-Mart за всички важни неща във всекидневието. „Главният викариат се съгласи; ще бъде обявен архитектурен конкурс и решението ще бъде взето в края на 2013 година“, казва пасторът.

Викариатът в Мюнхен може да вземе пример за концепцията от църквата „Свети Мартин“ в Билефелд, Северен Рейн-Вестфалия. Преди седем години там се нанася ресторантът „Щастие и блаженство“, а тази година в църковната галерия отвори врати гурме ресторантът „Дете на късмета“ с двама нови майстори-готвачи.

Все по-често се преустройват стари църковни сгради, които са защитени като паметници на културата. Така например, Ахим Фиолка, инвеститор и управител на компанията Living Event в град Вертер, след упорити преговори е получил църквата в Билефелд на символичната цена от едно евро, но е похарчил над три милиона евро, за да създаде в светата обител ресторант, в който могат да се поберат до 500 души.

„Просто трябваше да го направя“, казва Фиолка за по-скоро нерационалното си решение. Следвайки арките, архитектите са разделили със стъклени плоскости основния кораб от галерията, където е поместен клубен салон. Дървената галерия за органа е заменена с железобетонна конструкция и е построен бар. Гурме ресторантът предлага агнешко от Стария пазар или гъши пастет от Унгария.

Камбанарията е скъсена с една трета

„Искаме да отдадем уважение на старите сгради и работихме с известни архитекти“, отбелязва Ахим Фиолка. Не на последно място – и за да се запази мистиката на мястото. Дори обикновени неща като отоплението на огромната сграда са изправили архитектите пред голямо предизвикателство.

В крайна сметка било взето решение за подово отопление и вентилационна система. Църквата вече не се осветява от пламъчетата на свещи. „Многото ниши и ъгли в църквата имаха нужда от специална светлина“, описва Фиолка предизвикателствата на обзавеждането. В крайна сметка ресторантът е получил награда за светлинния дизайн и озвучаването си.

Все повече църковни сгради се използват с друго предназначение, в Берлин, но и в Северен Рейн-Вестфалия, където църковните общности имат малки данъчни постъпления и не могат да „вържат бюджета“ с приходи от недвижими или поземлени имоти. Едва 40-годишната църква „Матхауз“ в Гревенбройх край Есен от четири години е преустроена в старчески дом. Двама инвеститори се заинтересували от пространството от 800 квадратни метра – едното дружество искало да построи училище, а другото – жилища за възрастни хора.

Днес някога осемметровата камбанария е скъсена с една трета. Местно архитектурно бюро е разработило планове за 32 жилища, достъпни за хора с проблеми в придвижването. „Според строителното законодателство сграда, която изглежда като църква, трябва да бъде църква“, казва архитектката Юта Квастен-Минд. В някогашното предверие като реликва от друго време стои камбаната, която вече не бие.

От 2005 година епархията в Есен не може да върже двата края

Църкви, построени в периода на всеобщия икономически подем през следвоенните години, са първите жертви на мерките за икономии. „Досега сигурно вече са съборени десет до дванайсет църкви“, посочва Херберт Фендрих, отговорник за църквите и изкуството в епархия Есен. „Ще бъдат съборени още толкова. Тук нямаме епархии като тези в Южна Германия“, допълва той.

Това означава, че епархиите нямат ливади, полета или гори, които могат да бъдат дадени под аренда или продадени. От 2005 епархия Есен вече не връзва двата края на бюджета. Текущите разходи са твърде високи. За една неоготическа църква, например, годишно трябва да се плащат 100 000 евро само за експлоатационни разходи, а по-малка църква за около 120 души има текущи разходи от 30 000 до 40 000 евро.

За много инвеститори тези суми са ужасяващи. Епархия Есен, например, е предоставила една църква за общо ползване на дружеството Tafel Oberhausen. Дружеството не плаща наем, но трябва да покрива разходите от собствения си джоб. Това е танц по острието на бръснача, според Фендрих, тъй като има опасност скоро да се наложат ремонти, които често са скъпи. „Поправката на един църковен покрив бързо стига цена от 100 000 евро“, казва той.

Супермаркет с витражи

В списъка с приоритети, който един епископ е изготвил за църквата, на първо място са благотворителните цели – изграждане на училища или предоставяне на православни общности и други вероизповедания. По-надолу по скалата е използването за търговски цели.

„Храна и напитки, живеене и нощувки. Това не са недостойни дейности“, отбелязва католикът Фендрих. Той посочва като пример за успешно преустройство манастир в Маастрихт от 13 век, който днес е петзвезден хотел. „Подобно нещо няма да работи в Оберхаузен. Ценовата категория е твърде висока“, допълва той.

Въпреки това преустройството на църковни сгради продължава. В Берлин има театрална работилница в някогашна църква „Св. Елиас“. В бившата обител на Света Бернадет в холандския град Хелмонд пък е настанен супермаркет. В началото клиентите продължавали да се кръстят при влизане, но вече всичко е нормално.

Под големите пъстри стъкла са наредени ябълки и мляко, хляб и масло, които се отправят към касата в пазарските колички. В Амстердам в църквата на Свети Йозеф е издигната стена за скално катерене, в Тилбург се играе скат. Предложенията са толкова многообразни, колкото и интересите на хората.

При това светите отци отчитат, че вярващите отчасти ужасено избягват, но и отчасти колебливо се връщат в някогашните места за литургия. В Гревенбройх в предверието на преустроената сграда веднъж месечно се извършва възпоменателна служба.

И както казва Херберт Фендрих: пасторите и духовниците също трябва да ядат и пият.  „Сред гостите ни има и свещеници и монахини, съобщава „детето на късмета“ Денис Ман от Билефелд. Не всички харесват това, което виждат, но ресторантите полагат големи усилия, за да останат доволни тези клиенти.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.