Вино и дипломация – японски журналист разбулва тайните на протокола

Дали тайните на дипломацията се разкриват чрез соса или цвета
на отлежалото вино? Японски журналист разбулва кухнята на висшата дипломация, където изкуството на храненето създава или руши приятелства между народите.

Путин, Меркел, Буш и Блеър на срещата на Г-8 в Германия. Повечето дипломатически преговори завършват на масата, където изкуството на храненето руши и създава приятелства. Снимка: Ройтерс

“Куртоазията е отражение на дипломацията. Японците пренебрегват значението на добрите маниери, изкуството на трапезата и приемите в света на дипломацията,” обяснява 60-годишният Мегуми Нишикава, коментатор на всекидневника „Майничи“. „Когато пишех за срещите в Елисейския дворец, начинът, по-който се организираше и протичаше един прием беше много важен. Подробности за това никога не се разказват. Това е нещо тайно, на което не се обръща особено внимание,” подчертава Нишикава, който между 1986 и 1993 година оглавява парижкото бюро на „Майничи“.

През 1996 година той написа бестселъра „Трапезата в Елисейския дворец“, а през февруари публикува втората си книга – „Вино и дипломация“, която вече е преиздавана четири пъти. В нея Нишикава разширява темата за Елисейския дворец, като разкрива менютата на Белия дом, Бъкингамския дворец и официалните банкети в Пекин.

Той посвещава две глави и на японския императорски двор: „Японците не виждат политически елементи в поведението на императора и императрицата, но в действителност посещенията им в чужбина са политически“, казва авторът и твърди, че „дворцовата дипломация съществува“. В книгата бившият довереник на президента Франсоа Митеран Жак Атали разказва как в края на вечеря, дадена от президента във френското посолство в Токио през април 1982 година, певецът Ги Беар успял да накара император Хирохито да запее „Сезонът на черешите“ пред слисаните японски сановници. „Изкуството на трапезата изразява културата на една страна, възприетите вкусове и обноски. Често гостите нямат време да се запознаят със страната и менюто се превръща в нейна витрина“, отбелязва Нишикава.

И все пак дворецът Кантей (официалната резиденция на японския премиер) и Гаймушо (министерството на външните работи) старателно избягват да поднасят блюда от „истинската“ японска кухня: няма „сашими“ (или „сасими“ – сурова риба) от страх гостите да не се отровят и затова предлагат единствено печени или варени продукти. Всички си спомнят неразположението на Джордж Буш-баща на банкета, даден в негова чест през януари 1992 година в Токио от премиера Киичи Миядзава. Тогава президентът пребледня и в присъствието на 130 гости повърна върху домакина си.

Политическото послание никога не е далеч от покривката на масата. При последното посещение в Белия дом на японския министър-председател Джуничиро Коидзуми през юни 2006 година му беше сервирано прословутото говеждо от Кобе, приготвено от отгледано в Тексас животно. Точно по това време Вашингтон настояваше Токио да поднови вноса на американско говеждо, преустановен заради болестта „луда крава“.

Кухнята на държавниците въплъщава дори характера на режима. В аристократична Япония императорската кухня е символ на приемственост, вкусът там никога не се променя. В демократичните Съединени щати обаче често сменят готвача. “Майстор-готвачът на Белия дом днес е жена от филипински произход, което е знак за времето, в което живеем,” отбелязва Нишикава.

Не всичко на трапезата на принцове и президенти е безупречно. През юни 2005 година например, на среща на високо равнище между южнокорейския президент Но Му-хен и японския премиер Джуничиро Коидзуми, „отношенията започнаха сериозно да се влошават. Противно на обичая, южнокорейците наложиха задължителна вратовръзка, а след пресконференцията обявиха на японците, че ще има лека вечеря“.

„Думата „лека“ е важна,” казва журналистът. “Тя изразява хладната атмосфера, липсата на разговор, както и на вино, по време на вечерята. А Коидзуми беше голям любител на виното. Това беше обикновена работна вечеря.“
Като нейна противоположност той посочва прощалната вечеря на Жак Ширак с канцлера Герхард Шрьодер в Елисейския дворец на 14 октомври 2005 година: „Красиво плато с морски дарове, с вино „Кортон-Шарлеман“ реколта 1994 година – наистина леко меню, което обаче говори за сърдечността и близостта между двамата държавници“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.