Кризата буди опасни призраци от миналото в Испания

Слизаш по пътеката надолу, прескачаш локва и навлизаш в ниска борова гора, засипана със строителни отпадъци, кутии от цигари, бутилки от бира, над които кръжат мухи. Намираш пътека, достатъчно широка, за да слезе по нея до долу камион с открита каросерия. И там е стената. Тя е около един метър висока, изправена срещу бетон и пълна с дупки от куршуми.

Това е стената, до която две хиляди и триста човека са екзекутирани между 1939 и 1956 г. Те са били затворници републиканци, докарвани от затвора на групи по петдесет – мъже и жени от губещата страна в гражданската война.

В основата на стената има трошлив и изсъхнал венец с цветовете на старото испанско републиканско знаме, поставен от „Социалистите от Патернас“, района на Валенсия, в който сме. Миналогодишният венец лежи захвърлен. И това е. Никакъв надпис, който да обясни. Никаква държавна грижа за мястото изобщо.

„Почит на жертвите се отдава само от приятелите и семействата им,“ казва Матиас Алонсо, моят водач. „Официално това място не съществува.“  Господин Алонсо е един от неофициалните уредници на мястото. За него състоянието на мястото показва големия проблем на съвременна Испания с Гражданската война: тя официално е забравена.

Генерал Франсиско Франко умира през 1975 г. Две години по-късно, докато Крал Хуан Карлос надзирава прехода към демокрация, е прокаран закон за амнистия, който забранява разследването и съдебно преследване на престъпления не само за периода на Гражданската война, но и по времето на целия режим на Франко.

През 2007 г. тогавашното социалистическо правителство прие Закона за историческата памет, обещавайки държавна помощ за намирането и ексхумацията на масови гробове. Но историческата памет в Испания е място за политически спорове: Народната партия, която сега управлява Испания, се противопостави на Закона за паметта и обеща, че „нито едно държавно евро няма да отиде за ексхумацията на масови гробове.“ Финансирането вече е спряно.

За социалиста Алонсо, който е работил незаконно през последните години на Франко, проблемът не е в историята или в паметта, а в настоящето. Испания реши икономически да преживее отново 30-те години, започвайки най-голямата програма за сурови икономически мерки в модерни времена при икономика, в която днес вече има 25 процента безработица. Алонсо смята, че неуспехите в „дефашизирането“ на стария политически елит през 70-те представлява опасност днес:

„Това е голяма опасност. Докато в правителството и в общините има хора, които не са се отказали от ценностите, заради които много демократи бяха избити, никой не може да е сигурен, че когато кризата удари, те няма да свалят модерните си костюми и да покажат своите (фашистки) сини ризи и да започнат убийствата. А това ни притеснява.“

Аз отразявам кризата в Испания през последните две години и ми се струва, че поне досега, институциите на Испания са издръжливи. Ако е вярно, че сред осемдесетгодишните от бизнес елита има хора с фашистко минало, то също така е вярно, че компромисът, направен през 70-те години, е издържал.

Социалистическата ИСРП (Испанска социалистическа работническа партия) и консервативната Народна партия (НП) се сменят на власт от десетилетия. И докато икономическата криза удря Испания, все още не е имало ненадейна поява на крайна религиозна дясна партия като Народен православен събор в Гърция и никакво масово фашистко движение като Златна зора.

Междувременно Комунистическата партия, която просперираше по време на политическото примирие след Франко, се разраства. Но ако отидете в Кабаниал, суровия работнически квартал, където преди са били доковете на Валенсия, може да видите опасността за статуквото.

На боксовия ринг Сенто „Цунамито“ Мартинес показва на един от своите ученици откъде идва прякорът му, засипвайки с вълни от удари ръкавиците на спаринг партньора си, докато двайсетина млади момчета удрят боксовите круши и леят пот.

Това са млади мъже от работническата класа и кризата ги е ударила жестоко. Официалната статистика твърди, че 50 на сто от испанците под 24 години са без работа. Сенто вади някои други данни, които показват въздействието на кризата:

„Преди четири години имаше деветдесет професионални боксьори. Сега има двеста. Значи сто и десет момчета са преминали от аматьорския към професионалния бокс, понеже се нуждаят от парите. Това, което получават, не е много, но им помага в кризата.“

Но стойността на печалбата от бой е паднала. Ако издържиш шест рунда със Сенто, евентуално може да изкараш 1200 евро – достатъчно, за да живееш един месец. Сенто със своето жилесто, удряно лице и пъргавина на трениран боец не прилича на човек, срещу когото някой би могъл да изкара шест рунда:

„Много от момчетата, които идват тук, не могат да си плащат за фитнеса, затова ги обучавам безплатно. Предпочитам те да са тук, отколкото на улицата и да крадат, да вземат наркотици или нещо друго. Ние имаме спортна и здравословна атмосфера, дисциплина и рутина.“

Но Сенто не е обикновен боец. За него комбинацията от леенето на пот и социалната работа служат на по-висша цел: „Аз съм националсоциалист,“ казва ми той с доволство. „Моят герой е Рудолф Хес.“

„Това не е демокрация, това, което те са построили, е диктатура и това е проблемът на Испания,“ казва ми той, имайки предвид двупартийната система, за която мнозина смятат, че е в основата на огромния проблем с корупцията в Испания.

Отговорът? „Аз бих предложил революция. Не от ляво, а от дясно. Вярвам в национална революция.“

Сенто е привърженик на крайнодясната партия Испания2000. Досега тя е била малко течение, ръководено от хора, които са се опитвали да практикуват дясна улична политика дори през последните дни на Франко. Но те бързо набират привърженици, като 70 процента от членската им маса са млади мъже от работническата класа.

А за Сенто „Цунами“ Мартинес думата революция има конкретно значение: „Докато хората имат храна, няма да има революция. Революцията ще дойде, когато не е останал никакъв хляб. Тогава ще станем свидетели на стрелби и всичко останало.“

Засега няма стрелби. Но има действия. На 15 ноември 2011 г. Испания2000 организира марш, за да затвори врати малка джамия в близкия малък индустриален град Онда. Заснетото от самата партия видео показва дисциплинирано факелно шествие под мотото „Спрете ислямското нашествие.“

Полицията попречи на демонстрацията да премине пред джамията, която обслужва основно емигранти от Северна Африка. През септември тази година джамията беше подпалена, след като някой изля запалителна течност през вратата и драсна клечката. Испания2000 заявява, че няма нищо общо с нападението. Полицията не е успяла да идентифицира нападателя.

В джамията един от учителите, Мохамед Хичам, ми казва, че преживяното ги е уплашило. Това, което причинява „кризата“, казва той, е липсата на работа за местните хора и тяхното неразбиране на миналото:

„В Северна Африка ние изучаваме историята на Франция и Испания. Знаем какво се е случвало по времето на Франко. Понякога си мисля, че испанците, особено младите хора, изобщо не знаят какво се е случвало.“

Водачът на Испания2000 е Хосе Луис Роберто. Ветеран от крайната десница, арестуван, но оправдан в последните дни на Франко. Той е адвокат. Също така е и шеф на индустрията за охранителната дейност във Валенсия и управлява няколко фитнеса, охранителна фирма и магазини, продаващи униформи на полицията.

Срещнах господин Роберто в обществения център, който партията е създала в един от бедните квартали на Валенсия. Това е вътрешен двор с рафтове за дрехи и играчки втора ръка и голям тиган с паеля, къкрещ над запален огън. Това е кухня, която партията поддържа за хората, които разчитат на хранителни помощи. Също така има и библиотека и пет стаи за хора, които са останали бездомни. Ние не сервираме на „маври“ ми казва той, имайки предвид араби.

Докато господин Роберто ме развежда, забелязвам картички, изобразяващи генерал Франко, заедно с много символи, отнасящи се до монархическото минало на Испания и пълнители за оръжия на масичката за кафе.

„Имиджът на Франко беше много по-лош преди 20 години, отколкото е сега. Хората осъзнават, че тогава имаха работа, къща, работеха като луди, но можеха дори да имат втори дом, можеха да плащат за образованието на децата си. Възрастните хора виждат това. Тези, които са живели по негово време, го виждат. Много хора, не само в Испания2000, но и в НП и ИСРП виждат Франко положително сега. Той никога не е отнемал коледните добавки.“

Господин Роберто обяснява програмата на партията си: контрол върху вноса, намаляване на властта на автономните региони, създаването на „една голяма Европа“, включваща Русия. За социалните въпроси ми казва: „Ще създадем предимства за испанците, испанците ще са първите, които ще получат всичко.“

Социалният състав на партията е основно от работническата класа, а дейността й е насочена към бедните жилищни квартали. Тя отхвърля названието фашистка. „Те ни обявяват за престъпници и казват, че сме зли. Хората идват при нас и виждат, че това не е така. Ние се разрастваме, понеже хората говорят за нас и все повече хора идват при нас. Около 35-40 човека се присъединяват всяка седмица. В страна, в която хората са разочаровани от политиката, това е добре Ще дойде момент, когато това ще потръгне.“

Предизвиквам го да разкаже за демонстрацията срещу джамията в контекста на подпалването й: „Испания2000 не са единствените хора, повлияни от джамията. Всеки би могъл да е. Ние сме срещу подпалването на джамията, но ако член на Испания2000 или някой съсед го е направил от лични съображения, ние не сме отговорни.“ Питам го дали съжалява за подпалването: „Ние не говорим за другите, не е наша работа. Ако някой го е направил, той трябва да съжалява, ние не можем да съжаляваме заради него,“ казва той.

В момента партията набира активистите си и установява малко присъствие в избираемите местни органи, точно както много по-голямата партия Златна зора направи в Гърция. Профилът й – във фирмите за сигурност, в боксови клубове и фитнеси и магазини за военно облекло – е много сходен на този на ядрото, което ръководи Златна зора.

Казвам му, че е игра с огъня да използват факелни шествия, франкистки символи в страна, която е имала гражданска война и в която социалните условия водят до политически вълнения: „Игра с огъня? Виж хората тук. Когато хората скачат от балконите си, понеже не могат да нахранят децата си, когато младите хора нямат бъдеще, ние ли си играем с огъня? Най-вероятно ще започнем да си играем с огъня, докато политиците ни водят към ситуация, в която ще се окажем в социална революция.“ „Ще използваме всички демократични начини. Но ако се стигне до екстремна ситуация, ще трябва да излезем на улицата и да използваме сила, ако се налага, за да попречим хората да изпаднат в тази ситуация.“

Как ще знае дали е време да използва сила, питам крайнодесния ветеран? „То е като да носиш оръжие. Когато имаш, как знаеш кога да го използваш? Най-добре е изобщо да не носиш или да не го използваш. Но когато се наложи да го използваш, просто ще знаеш. Очевидно сега още не е времето, но когато то дойде, няма да ни се налага да имаме срещи, за да го обсъждаме, ние просто ще знаем.“

В гробището в Патернас, само на няколкостотин метра от стената за екзекуции, има нещо, което напомня какво става, когато хората използват сила вместо демокрация. Парцели земя по 4 квадратни метра, под които са заровени екзекутирани затворници от един ден. На семействата им е било позволено да изпишат на общите надгробни плочи техните имена и място на раждане, но не и причината на смъртта. На мястото, означено 17 ноември 1939 г., преброих 53 имена, включително „неидентифицирана жена, посочена само с малкото име Роза.“

Наблизо под една тента Матиас Алонсо и колегите му са се заели с ексхумация. Отвъд основното гробище има широко плато, където според господин Алонсо са заровени телата на може би още хиляда жертви. Поради оттеглянето на държавното финансиране те няма да бъдат ексхумирани.

В Испанската гражданска война умират може би триста хиляди на бойното поле, като и двете страни се впускат в екзекуции след бойните действия, достигащи до десетки хиляди. След войната няма точна сметка на това колко души са били екзекутирани, но има над сто хиляди изчезнали през следвоенния период.

Днес оцелелите семейства от Патернас са поставили по-малки индивидуални надгробни плочи върху общите, включително със снимки. Престоят там сред птичите песни и пластмасовите цветя е отрезвяващо преживяване.

Малките овални портрети изобразяват мъже, които не е било нужно да са политически радикали, за да бъдат простреляни. Въпреки че някои от тях са били комунисти, други са били социалисти или либерални републиканци, те са се борили за демокрация. Убитите са главно на около 30, 40, 50 години – не в класическия възрастов профил на бойци.

В Германия и в земите, които е окупирала по време на Втората световна война, има огромни и затрогващи мемориали на жертвите на фашизма. „Стената за екзекуции“ в Аушвиц е станала място за поклонение за демократи и противници на расизма. А в някои европейски страни отричането на Холокоста е престъпление.

В Испания забравата кой какво е правил по времето на генерал Франко е закон. И стената за екзекуции в Патернас е скрита зад бунище. Имало е сериозни причини за това, което сега се нарича „Договора за забрава“. Изглежда, че това е позволило на Испания да се демократизира бързо и с членството в Европейския съюз и приемането на еврото и с просперитета, изглежда сякаш има малък шанс старите рани да се отворят отново.

Но икономическите и социални условия, които поддържаха това предположение, се променят. Уличните действия от страна на крайнодесните и крайнолевите се увеличават, като масовите демонстрации на профсъюзите и така наречените младежи „индигнадос“ (възмутените) често завършват с насилие.

Може би наследството от годините на икономическия бум, силата на испанската двупартийна система или просто културните разлики да правят пробив, подобен на този на Златна зора, за десницата в Испания. Но може би просто спасителният план на Испания бе приложен по-меко и по по-интелигентен начин като ход, създаден да запази политическия консенсус, вместо да го унищожи, както стана в Гърция.

Ако това е така, мащабът на гняв и презрение, който намерих сред младите, докато отразявах събитията от улиците на Испания през тази година, ме води до едно нещо: спасителният план трябва да проработи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.