Самоуверената Турция е ключът на САЩ към променливия Близък изток

Ройтерс

С язвителната си реторика спрямо Израел и с търговията злато срещу газ с Иран Турция вече не е почтителният съюзник на САЩ, който бе навремето, тъй като има все по-голяма роля в бързо променящата се политика в Близкия изток.

Сриването на връзките й с еврейската държава сложи край на американските надежди, че Турция може да бъде посредник в арабско-израелския конфликт, докато продажбата й на злато на Иран осигури финансово спасение за едно правителство, за което се смяташе, че е под тапата на американските санкции.

Въпреки напрежението, отношенията между Вашингтон и Анкара са несъмнено по-важни от всякога.

Опитвайки се да изгради наново връзките с мюсюлманския свят след инвазията в Ирак и войната в Афганистан Вашингтон има нужда от всички съюзници, които може да си осигури, докато навигира спираловидното политическо настояще на Близкия изток.

Турция също има нужда от приятели. Преговорите й за членство в ЕС са в застой, докато отношенията с ключовия енергиен партньор Русия са обтегнати заради Сирия. Турците се шегуват, че политика на турския външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите“ се е превърнала в „нулеви съседи“.

В някои отношения Вашингтон е единственият избор за Анкара.

И двете страни имат нужда една от друга, каза Хаят Алви, преподавател по близкоизточна политика в Американския военноморски колеж.

Турция и САЩ ще имат трудности по между си, особено по въпроса за израелско-палестинския конфликт, но това не означава, че техните отношения, независимо от това през колко крайности преминават, ще се забият в тухлена стена и ще бъдат разбити за постоянно, каза Алви.

Когато Барак Обама реши Турция да бъде първата мюсюлманска страна, която ще посети преди четири години, той имаше големи надежди, че светската демокрация може да помогне за преодоляването на разделението между Америка и ислямския свят.

Като се започне от изпадналия в застой мирен процес в Близкия изток и се стигне до иранската ядрена програма, Вашингтон разглеждаше Турция като жизненоважен съюзник, като влиятелен посредник в региона, пълен с проблеми, но с общи интереси – от енергийната сигурност до борбата срещу тероризма.

Същевременно Турция разглеждаше посещението на Обама като закъсняло признание на усилията й да посредничи между Израел и Сирия, да помири враждуващите палестински фракции, както и да изглади различията между Пакистан и Афганистан. Накратко – като одобрение на новата й настоятелна външна политика.

Четири години по-късно светът е променен.

Арабската пролет преначерта политическата карта на Близкия изток и Турция опита да засили влиянието си.

Турция, която веднага подкрепи демократичните въстания, довели до свалянето на десетилетните диктатури в Тунис, Либия и Египет, стана един от най-ожесточените противници на сирийския президент Башар ал Асад и постепенно започна открито да критикува нежеланието на САЩ да се намесят във войната, която може да стигне до територията й.

След като отношенията на Турция с Израел (Анкара бе единственият мюсюлмански съюзник на Израел) също се сринаха, рухна и надеждата на Вашингтон, че Турция може да бъде надежден посредник.

Отношенията ни с Израел са в основата на ролята, която Турция може да има в този регион, каза Фарук Логоглу, бивш турски посланик във Вашингтон и заместник-председател на основната турска опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП).

Когато нивото на отношенията с Израел е като сегашното, ние сме извън мирния процес в Близкия изток, извън близкоизточното уравнение, ние сме само страна от конфликта, каза той.

Турция вероятно е създала безмълвно разочарование сред много кръгове във Вашингтон заради факта, че не успя да играе лидерската роля, която много хора смятаха, че ще може, добави Логоглу.

Разположението на Турция, която граничи с ЕС на запад, със Сирия, Ирак и Иран на изток, я прави изключително важна стратегическа позиция в проблемен регион. Когато става въпрос за военно и разузнавателно сътрудничество представители и на двете страни казват, че отношенията й със САЩ рядко са били по-стабилни.

Подкрепата на Турция и базите й се оказаха от изключително голямо значение например за американските сили в Афганистан, също така в източния турски окръг Малатия е разположена системата за противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО, управлявана от американските сили, за увеличаване на защитата срещу всякакви регионални заплахи, произтичащи главно от Иран.

Това винаги е била деликатна връзка, задвижвана повече от необходимостта от разузнаване, отколкото от някаква дълбока културна връзка.

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган, съставена от бивши ислямисти, консерватори и либерали от бизнес кръговете, не иска да бъде разглеждана като американска марионетка. Неговата популистка реторика, понякога изглеждаща в разрез с американските интереси, е насочена към местното население, подозрително настроено към влиянието на Вашингтон.

Най-забележителният последен пример бе определянето от Ердоган на Израел като „терористична държава“ по време на конфликта в ивицата Газа миналия месец, коментари, които предизвикаха незабавно порицание от Вашингтон и бяха заклеймени от дипломати като пореден пример за това, че опитва да спечели подкрепата на масите.

Връзките между Израел и Турция, навремето единствения мюсюлмански съюзник на Израел, рухнаха, след като израелски военни щурмуваха турски кораб от международна флотилия за Газа през 2010 г., при което бяха убити девет турски активисти. Израелският посланик бе изгонен от Анкара, а военното сътрудничество бе замразено. Турция иска извинение.

Това не бе нещо, което Обама очакваше.

Турция има дълга история като съюзник и приятел на Израел и съседните му страни. Затова тя има уникална позиция при усилията за разрешаване на някои разногласия, каза американският президент по време на посещението му през 2009 година в Анкара.

Двете страни са имали проблеми преди, като когато Турция не разреши използването на военновъздушна база Инджирлик при военните действия на САЩ срещу Ирак през 2003 година или когато гласува срещу санкциите на ООН спрямо Иран през 2010 г.

Ердоган изрази разочарование от идеята, че Турция, която е силно зависима от внос на енергия, може да се наложи още да намали вноса на петрол и газ от Иран, за да спази американските санкции, целящи прекратяване на финансирането за спорната ядрена програма на Техеран.

Турция бе изключена от санкциите, след като намали вноса на ирански петрол, но изключеният от световната банкова система Техеран увеличи многократно покупките на златни кюлчета от Турция като начин за плащане за износа на газ, което пак засили опасенията на Вашингтон.

Може би това са дразнещи действия, но не са такива, че да изложат на риск отношенията, смятат официални представители.

Не мисля, че има лед в отношенията. Ние имаме широко сътрудничество със САЩ във всяка сфера – от външната политика и борбата срещу тероризма до търговията и енергийната сигурност, каза турски правителствен представител.

Във всяка здрава връзка не се съгласяваш с всеки въпрос и не криеш истината от партньора си, добави той.

Здравината на отношенията на Турция със САЩ ще бъде изправена пред най-малко два основни теста в предстоящите месеци и години. Първият ще бъде ролята й в подпомагането за създаването на стабилност в Сирия след Асад, а вторият – умението й да възобнови ролята си на добър сътрудник в мирния процес в Близкия изток.

Сирия вече се показа като препятствие.

Турски представители се оплакват, че докато Вашингтон насърчава подкрепата на Турция за сирийската опозиция от първите дни на въстанието срещу Асад, след това остави Анкара да се справя с последиците сама, включително с наплива на повече от 130 хиляди бежанци, както и с минометните снаряди и изстрелите през граница.

Има усещане на разочарование заради липсата на действие от страна на САЩ в Сирия и смятам, че това е разбираемо, каза бившият посланик на САЩ в Турция Джеймс Джефри, сега работещ във Вашингтонския институт по близкоизточни въпроси.

Почти сигурно е, че Асад няма да се оттегли без борба и е вероятно САЩ да предприемат действие като създаване на зона забранена за полети или нещо друго, каза той.

Като се има предвид, че има малко индикации за преодоляване на безизходицата с Израел, способността на Турция за оказване на влияние върху арабско-израелския конфликт може да се крие повече в развитието на отношенията с Египет, чийто нов президент ислямист Мохамед Морси бе похвален от Обама за помощта при постигането на примирие в Газа миналия месец.

Анкара е чувствителна спрямо предположенията, че ролята й на миротворец се засенчва от Кайро. Ердоган посочи, че Турция е имала „влиятелна роля“ при постигането на споразумение за мир миналия месец, докато Давутоглу каза, че Египет и Турция не са „конкуренти за лидерство в региона“.

Турция опита да засили връзките с Морси. Министри от правителството на Ердоган и бизнесмени посетиха Кайро, макар тепърва да става ясно колко бързо ще може да се развият тези отношения, като се има предвид задълбочаващата се политическа криза в Египет.

Има ясна промяна във възгледите на Анкара по отношение на връзките с Кайро, има желание за по-тясно сътрудничество, за създаване на „турско-египетска ос“, каза Синан Юлген от Центъра за икономически и външнополитически проучвания.

Това може да бъде разгледано от някои от действащите лица в региона като сунитски алианс, възглед, който трябва да бъде взет под внимание, каза той.

Вашингтон трябва просто да свикне с една Турция, която все повече върви по свой собствен път и въпреки че е наясно с американските интереси, не се притеснява да ги оспори.

От десетилетия американските лидери обявяваха демократична Турция като произраелски бастион на НАТО в Близкия изток, макар да знаеха, че турската външна политика и политиката по сигурността е в ръцете на армията й, писа писателят и експертът по геополитика Робърт Каплан в книгата си „Отмъщението на географията“.

А най-накрая, в началото на 21-и век Турция изникна като политически, икономически и културно демократична страна, а резултатът е една сравнително антиамериканска, антиизраелска Турция, писа още Каплан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.