Шериат-социализъм за Египет

Лента.ру

На референдум, проточил се в няколко етапа, египтяните одобриха с мнозинство проектоконституцията, подготвена от „Мюсюлманските братя“ и президента ислямист Мохамед Морси. Страната се сдоби най-сетне с основен закон, но приемането му в днешния вид не слага край на конфронтацията в обществото – по-скоро бележи началото й.

Разработен и приет невероятно припряно на фона на неспиращата политическа криза, документът вече е известен неофициално като „конституция на „Мюсюлманските братя“. В подготовката му фактически участва само тази политическа сила с малка помощ от радикално настроени салафити. Другите значими партии и обединения бойкотираха дейността на конституционното събрание, смятайки за нечестен начина, по който бе формирано – ислямистите можеха да вземат всички решения самостоятелно, без да се съобразяват с опозицията.

Новата конституция представлява твърде странна конструкция. Зад спретнатата либерална фасада (разделение на властите, ограничение върху броя президентски мандати и т. п.) се крие химера, съшита от ислямски догми и държавен социализъм.

Провъзгласена е например пълна свобода на словото, но са добавени забрана и наказание за „оскърбление на личността“. Безспорно не е хубаво да обиждаш хората, но в случая с Египет „оскърбените“ са най-вече чиновници и съдии, а обидите почти винаги идват от опозиционери и журналисти. Казано просто, новата конституция връчва на властта готова запушалка за устата на критиците й.

Малко особена ще бъде и свободата на вероизповеданието. Занапред в Египет може да се практикуват само монотеистични религии. Но това не е жест към адептите на Макароненото чудовище или поклонниците на Ктулху – приложен е списък с разрешените религии: ислямът, християнството и юдаизмът. Будистите, шинтоистите, индуистите и всички останали многобожници вече няма как и една молитва да кажат в Египет. А за явлението атеизъм в Египет се знае само по чужди думи – там хич и не мислят да бранят правата на атеистите.

Освен това с основния закон „Мюсюлманските братя“ предвидливо забраняват „да бъдат оскърбявани пророците и пратениците (на Бога)“, което също крие риск от сложни колизии. За човек от юдейската вяра Исус Христос е обикновен аферист, а вярващият християнин вижда крайно съмнителна личност в Мохамед. Самите мюсюлмани, при все че признават Мойсей, Соломон, Христос и Дева Мария, преценяват предполагаемите им жизнени пътища по начин, който може да изглежда оскърбителен за последователите на юдаизма и християните. Изобщо тук също се очакват твърде неприятни ситуации.

Кой ще е прав, а кой – виновен в подобни случаи? Лесно е за досещане, щом прочетем член втори от конституцията, провъзгласяващ исляма за държавна религия, а шериата – за основа на юридическата система в страната. Освен това чл. 219 разпорежда на съдиите, прокурорите и адвокатите да се опират в дейността си върху догмите на сунитския ислям и да се вслушват в мнението на „повечето мюсюлмански богослови“ – сиреч на споменатите „Мюсюлмански братя“.

Конституцията съдържа още много текстове, които може да се тълкуват твърде широко и отгоре. Правата и свободите на гражданите, да речем, се гарантират в раздела, „бранещ същинското естество на египетското семейство“. Това поражда например въпроса: има ли една жена право на защита от държавата, ако съпругът редовно я бие? Или държавната защита би нарушила правилата, практикувани с хилядолетия в египетските семейства?

В икономическата сфера конституцията провъзгласява свободен пазар, но предвижда всеобхватна държавна намеса в „социално значимите сфери“. На майките и бебетата примерно се гарантира безплатно медицинско обслужване, а на вдовиците и разведените жени – помощи от правителството. Дори заклетите ислямисти са решили да не пестят традиционните социалистически обещания (на практика неосъществими).

Нищо чудно, че конституцията, пълна с противоречия и излишно мъгляви формулировки, отприщи буря от възмущение сред хората, настоявали в Египет да бъде създадена политическа система от рода на западните демокрации – без отпратки към шериата, „традиционните ценности“, ръководната и насочваща роля на „ислямските богослови“ и други средновековни прелести.

Най-активната в политически план част от египетското общество – светските и сравнително заможни градски жители, обещаха вече да се борят за анулиране и преразглеждане на редица текстове от новата конституция. Има шансове да успеят.

Тунис преживя революция още преди Египет и също получи правителство от умерени ислямисти. Година по-късно се разбра, че за трайно нарастване на БВП е малко да познаваш Корана издълбоко и да вършиш намаз по пет пъти на ден – трябват още ред други умения и навици.

Управниците се мъчеха да напълнят бюджета със „силна държава“ (29 министерства!) и страстни молитви, но това се оказа трудна задача – икономическото положение остава плачевно. Тъй че рейтингът на ислямистите в Тунис силно издиша, синдикатите взеха да готвят обща стачка и държавата стигна до ръба на политическа и стопанска криза.

Ислямистите в Египет също мечтаят за „силна власт“ и страната им със сигурност ще се озове в същото положение – икономиката й бездруго е в режим на свободно падане. Растящата безработица и бедност пък носят още по-голям риск – засилване на левите нагласи в обществото. Социалистът Хамдин Сабахи, излязъл на трета позиция в президентските избори (оставайки малко назад от Морси), с ударно темпо стъкмява предизборна коалиция, застанала открито срещу принципите на свободния пазар.

Програмата на този политик, действащ от позицията „да им вземем всичко и да го разделим“, печели все повече подкрепа в обществото и се очертава партията му да надвие ислямистите на изборите за парламент в края на февруари. Ако това не стане, симпатизантите на Сабах са готови да излязат на улицата.

Изобщо в Египет се формира твърде странна политическа ситуация, в която ислямистите начело с Морси действат едва ли не като марионетки на Запада – готови са да вземат заем от МВФ и да наложат мерки за строги бюджетни икономии, само и само да понапълнят хазната. На този фон левите светски политици, отхвърлящи западните рецепти за икономическо спасение, изглеждат истински патриоти, отказващи да играят по свирката на „капиталистите“.

Конституцията, затвърдила фактически доминиращото положение на „Мюсюлманските братя“ в политиката, временно ще осигури на ислямистите преднина, но как ще се развие странната им конфронтация с левицата, все още не се знае. Можем да кажем със сигурност само едно: политическите борби в Египет не са приключили – те едва започват.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.