СофияПловдивВарнаБургасРусе

Прага и Братислава – близки и двайсет години след развода

Франс прес

Двайсет години след развода си по взаимно съгласие чехите и словаците продължават да поддържат тесни политически и икономически връзки, до такава степен, че мнозина от тях имат усещането, че още живеят в една и съща страна.

„Все още имам рефлекса да мисля за страната си като за „Чехословакия““, доверява Марек Одробина, роден в Словакия адвокат, който от 20 години живее в Прага.

Чехословакия се разпадна на две независими държави на 1 януари 1993 г., три години след „Нежната революция“, сложила край на комунистическия режим.

Организирана от двамата министър-председатели по онова време – словака Владимир Мечиар и чеха Вацлав Клаус – раздялата по инициатива на Братислава премина без сблъсъци.

След две десетилетия има хора, които все още съжаляват за бившата федерация и за създаването на Чешка република с 10,5 милиона души население и Словакия с 5,4-милионно население.

„Стана прекалено лесно, на практика хората не можаха да участват“, казва кинорежисьорът Феро Фенич, словак, установил се в Прага.

„В емоционален план смятам, че разделянето отслаби значително двете страни“, отбелязва 61-годишният чист чех Фенич.

Политическият наблюдател от словашкия седмичник „Тренд“ Мариан Лешко, от своя страна, е на мнение, че словаците са „изгубили две трети от страна, която имаше значителна тежест и влияние в Централна Европа“.

При все това обаче, според него раздялата е предоставила на чехите и словаците уникална възможност „да се развиват като общество и държави, да си изградят добра репутация благодарение на успехите си, а също да се критикуват за неуспехите си“.

Днес Чехия и Словакия са членове на НАТО (от 1999 и 2004 г., съответно) и на Европейския съюз от 2004 г., а от 2009 г. Словакия членува и в еврозоната.

Пътят към благосъстоянието обаче се оказа по-трънлив от окачваното, което, впрочем, се отнася и за други страни от бившия съветски блок, пожелали да се освободят от комунистическото наследство.

Разделянето на Чехословакия стана с политическо решение, без референдум.

„Политиците бързо си дадоха сметка, че без всенародно допитване правомощията им ще бъдат по-големи“, казва роденият в Словакия журналист Мартин Шимечка, който живее в Прага.

„Тук се установи корупционна система. Политиците вече нямат скрупули“, отбелязва той.

В годишния доклад на организацията „Трансперънси интернешънъл“ за индекса за възприятие за корупция през 2012 г. Чехия се е наредила на 54-то място от 176 държави – с осем места по-напред от Словакия.

Въпреки всичко 39-годишният адвокат Одробина е убеден, че раздялата е „благотворна за двете страни“.

„Всяка от двете държави си има специфики. Положително е, че всяка може да следва собствен път“, подчертава той.

Фенич припомня, че разделянето на чехословашката федерация е уталожила по онова време напрежението между двете страни.

Чехия, която понастоящем е затънала в рецесия, и Словакия, която демонстрира солиден растеж, си сътрудничат усилено в голям брой ключови икономически отрасли като ядрената енергетика, отбраната и транспорта.

Преди няколко месеца дори се зароди идеята за съвместен чешко-словашки футболен шампионат, което свидетелства за равнището на връзките между двете страни, чиито езици си приличат.

Студентите прекосяват границата, търсейки най-подходящия за тях университет. За куп популярни артисти пък граница никога не е съществувала.

Чехи и словаци все по-често могат да гледат по телевизията общи предавания от рода на „Чехословакия търси талант“.

Чешкият готвач Ярослав Жидек живее в Словакия от 2003 година. „Дали ще живееш в Чехия или в Словакия, е абсолютно все едно. Не чувствам никаква разделение“, уверява ни той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.