www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 23 февруари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Красотите на Бордо и мръсната му тайна – робството

5 Януари 2013

 

Един от най-красивите градове на Франция дължи славата и богатството си на търговията с роби

Исторически сгради в Бордо се оглеждат в най-голямото водно огледало в света с площ от 3450 кв. м. Снимки: авторката

Бордо, едно от най-красивите кътчета на Франция, се гордее с червеното си вино и с факта, че от 2007 е включен в световното културно наследство на ЮНЕСКО, но упорито крие част от миналото си. Влиза в престижния списък на ЮНЕСКО заради историческия си център – „Лунното пристанище”, приет за „изключителен градски и архитектурен ансамбъл, създаден по времето на Просвещението”.

Най-красивите сгради на Бордо са от 18 век – златната ера за региона. Тогава градоначалници и архитекти влагат пълни сили и средства в уникален ансамбъл от класицизъм и неокласицизъм. И превръщат пристанищния град в център на хуманизма и културата, в място за обмен на духовни идеали. Неслучайно в началото на 80-те години на 19 век Виктор Юго възкликва: „Вземете Версай, добавете към него Антверпен, и ще получите Бордо”.

Тогава в центъра и около пристанището са вдигнати около 5000 нови постройки. Строителството се извършва по лична заповед на Наполеон III, който отпуска на града камара пари. Само че щедростта на императора не е случайна. От 1672, когато първият кораб с роби напуска местното пристанище, градът вкарва в държавната хазна милиони от търговия с жива плът. Стотици плавателни съдове тръгват оттук, товарят чернокожи от Африка и ги карат към френските колонии. И всеки тях се връща претъпкан със захар, какао, тютюн, памук и други стоки.

Place de la Bourse е една от забележителностите, заради които Бордо е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Снимки: авторката

Историците посочват само приблизителни цифри за обема на търговията, но са единодушни, че Франция е превърнала в роби четири пъти повече африканци отколкото Америка. В аналите пише, че Британска Северна Америка е транспортирала 300 000 роби, а Франция – 1 250 000. Британска Северна Америка е организирала 1500 пътувания на роби, а Франция – 4200.

При това французите се отнасяли към живата стока много по-брутално от американците, а средната продължителност на живота в плантациите била едва 5-6 години. Търговията с плът била законна до 1848 – много след като останалата част от Европа се отказала от нея. В знак на благодарност, заради огромните приходи, които Бордо носи на империята от търговията с роби, през 1810 Наполеон Бонапарт поръчва изграждането на каменен мост над река Гарона със 17 арки, които да съответстват на 17-те букви от името му. Строителството на „Сент Пиер” приключва чак през 1863 година, а дотогава движението през Гарона се извършва по каменния мост „Сент Жан”. Той е вдигнат между 1858 и 1860 под ръководството на Гюстав Айфел – архитектът на Айфеловата кула – и досега е една от най-натоварените пътни артерии в града.

Мостът над река Гарона, вдигнат от Гюстав Айфел – архитектът на Айфеловата кула. Снимки: авторката

Днес Бордо все още се къпе в разкош и красота, и продължава ревностно да крие тайната от миналото си. Няма как да е иначе, след като дори гордостта на Франция – Универсалната декларация за правата на човека, последвала Френската революция от 1789 – се оказва не чак толкова универсална.

Тя не се прилага спрямо робите във френските колонии. И въпреки че революционните правителства обявяват търговията с хора за незаконна, няколко години по-късно Наполеон Бонапарт отново я легализира. А когато робите в Хаити се вдигат на бунт, лидерът им Тусен Лувертюр е заловен и изпратен на смърт във Франция. По същото време правителството в Париж иска от току-що получилата независимост хаитянска нация милиони в злато, за да плати свободата от робството си…

Преди седем години специален комитет към кметството в Бордо реши да се изправи очи в очи срещу миналото. След като през 2001 френският парламент най-накрая се престраши и обяви робството за престъпление срещу човечеството, местните управници препоръчаха издигането на мемориал за малко повече от 3 млн. долара.

Външният министър Ален Жупе обаче наложи вето над предложението с мотива, че подобен комплекс е глупав начин да се харчат парите на града. Така местните власти отново застанаха късогледи пред историята и обрекоха миналото на забвение.

Статуята на Тусен Лувертюр, подарена на Бордо от правителството на Хаити през 2005 г. Снимки: авторката

Заради политиката на премълчаване споменът, а заедно с него и шансът да се изкупи вината за престъпението, са почти напълно изтрити. Една от малкото възможности за гостите да погледнат към миналото е бюстът на предводителя на робския бунт Тусен Лувертюр, дарена на Бордо от правителството на Хаити през 2005 година. Поставен е срещу пристанището, откъдето отпътували корабите с роби. Преди няколко години на негово име е кръстена и една задънена уличка в града.

Възпоменателната плоча край река Гарона, поставена в памет на чернокожите, отплавали към робството с корабите на Бордо. Снимки: авторката

Другият шанс да бъде прочетено извинението на Бордо за престъпленията преди векове е паметната плоча на крайбрежната улица на река Гарона. Тя почита паметта на робите, чиято съдба е променена завинаги от отплавалите от местното пристанище кораби.

С бронзови букви е изписано: „Оттук в края на 17 век тръгна първият кораб с роби на Бордо. До 19 век го последваха няколкостотин съда. Бордо почита паметта на африканските роби, депортирани към Америка без зачитане на човешките им права.” Отскоро в местния Musée d’Aquitaine е подредена постоянна експозиция, посветена на връзката на града с търговията с роби.

Катедралата Сент Андре. Снимки: авторката

Днес повечето млади хора в Бордо, страдащи от типичното за поколенията на компютърната ера непознаване на миналото, не са чували за корабите с роби на града. Някои от тях признават, че са чули за това в училище, но не са запомнили подробности. Единственият им шанс да научат собствената си история е да се изправят случайно пред паметната плоча край Гарона и пред статуята на Тусен Лувертюр. И така ще е докато управниците им не решат да вдигнат завесата пред миналото…

Текстът е изготвен по проект на Съвета на Европа и на Европейския съюз „Медиите срещу расизма в спорта”




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) pro-anti
    през 1810 Наполеон Бонапарт поръчва на Гюстав Ефел – архитектът на Айфеловата кула...
    Гюстав Ефел всъщност е същият този Гюстав Айфел, така е известен в БГ.Бил е инженер, роден е доста след 1810 г и дори доста след смъртта на Наполеон Бонапарт.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com