Румънската конституция – необходимо, но опасно изменение

Зиаре.ро

Промяна на конституцията на Румъния е абсолютно необходима, тъй като регламентът, замислен по времето и под палката на Йон Илиеску и ретуширан по времето на Адриан Нъстасе, е много изостанал от политическата реалност в Румъния.

Повечето от кризите през последните години бяха предизвикани или засилени и от пропуските или двусмислията в основния закон. Изменението на конституцията, поне по въпросите за отстраняването от длъжност на президента и разделението на правомощията между президента и премиера, беше препоръчано наскоро и от Венецианската комисия, именно за да се избегнат бъдещи сеизмични кризи като тази от лятото.

Но се опасявам, че настоящият политически контекст би могъл да ни хвърли от трън, та на глог, тоест вместо една по-добра и по-всеобхватна конституция, да ни донесе една още по-лоша. Конкретно безпокойствата ми са две:

1. Не мисля, че е „хигиенично“ за румънското общество предприемането на един толкова сложен ход като изменението на конституцията в условията, в които политическата сцена е толкова неуравновесена, с немощна и дезориентирана опозиция и смазващо мнозинство.

В този момент на практика Социал-либералният съюз (СЛС) може да промени конституцията точно както му дойде на ума и както му диктуват интересите. Единствената спънка може да дойде само от Конституционния съд, който трябва да одобри проекта.

Върхът е това, че самият Конституционен съд следва да бъде засегнат от промените, най-тежката от които е тази, която би позволила игнорирането на решение на конституционните съдии чрез решение на две трети от парламентаристите. На практика смазващото мнозинство се готви да стане още по-смазващо, без никаква граница, което е изключително опасно.

Конституционното мнозинство от две трети, необходимо за изменение на основния закон, е било замислено именно като гаранция, че то ще се съобрази с колкото може повече от желанията на обществото и ще бъде резултат на преговори, от които опозицията да не може да бъде изключена. Боя се, че именно това би се случило в случай на изменение на конституцията при настоящата парламентарна формула.

2. Измененията, които има предвид СЛС, са в голямото си мнозинство опортюнистки и отговарят на моментни, лични и често незаконни интереси на политиците, които са на власт. Забелязваме, че СЛС обмисля подчертано ограничаване на президентските прерогативи, дори изключително драстично във визията на Национално-либералната партия (която е част от управляващата коалиция заедно със Социалдемократическата – бел.ред.), която иска парламентарна република.

Но президентските прерогативи са едни и същи от приемането на настоящата конституция преди повече от 20 години, а по време на мандатите на Йон Илиеску и Емил Константинеску никой не ги смяташе за прекомерни. Никой не изглеждаше недоволен от нашата система на президентска република, а по времето, когато от същите правомощия се възползваше Йон Илиеску, нито Социалдемократическата партия, нито Виктор Понта смятаха, че са прекомерни, както смятат сега.

Това означава, че се намираме в действителност пред едно изменение анти-Бъсеску. Не правомощията на президента, а властта на Траян Бъсеску трябва да бъде ограничена. Не президентът като цяло трябва да загуби решаващата си роля в назначаването на ключови магистрати начело на прокуратурите и Върховния касационен съд, а Траян Бъсеску трябва да загуби тази роля. Не президентът като цяло трябва да загуби правото да посочва премиера, както смята за правилно, а Траян Бъсеску трябва да загуби това право.

Но Траян Бъсеску има пред себе си по-малко от две години от мандата си. Колко дълбоко трябва да бъде обсебването, свързано с неговата личност, за да предизвика изменение на конституцията само за това кратко време, още повече, че голяма част от промените дори няма да го засегнат, тъй като мандатът му се ръководи от закона, под който е започнал. Така през 2014 г. може да си дадем сметка, че сме направили лоши изменения, имащи за цел един- единствен човек, и веднага щом целта изчезне, ще трябва отново да променим конституцията.

Друга серия изменения откликва на най-горещите интереси на подсъдимите, които стават все повече и все по-силни в политиката и които искат да си осигурят безнаказаността, сериозно заплашена от дразнещата независимост на прокурорите. Намерението да бъде прехвърлен Висшият съвет на магистратурата под парламентарен контрол и същевременно да се даде на същия този съвет последната дума по въпроса за назначенията на главните прокурори е ясен метод да бъдат поставени прокуратурите под непрекия контрол на парламента.

Едно толкова важно изменение като това на конституцията би трябвало да се прави въз основа на съвсем други критерии, като целта да бъде заздравяване на демокрацията и правовата държава, а не напротив – тяхното отслабване, което, за съжаление, изглежда ни се подготвя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.