Залезът на западното господство

в. Файненшъл таймс

На развитите страни сега се пада около една втора от световния брутен вътрешен продукт. Само глупак може да прави твърди предвиждания за бъдещето. Колко „капацитети“ са прогнозирали в началото на 1913 година задаващата се Първа световна война, а да не говорим за Втората световна война – два конфликта, които почти унищожиха европейската цивилизация? Човек обаче може да изследва последиците от явните тенденции.

Може би си струва да се започне с германския историк и философ Освалд Шпенглер, който публикува през периода 1918 – 1923 година книга „Залезът на Запада“, с която би тревога. Неговите възгледи са не толкова погрешни, колкото преждевременни. И подобно на мнозина други привърженици на тази теза той не е успял да прозре, че сравнителният упадък на позициите на Запада е съвместим с един висок стандарт на живот на западняците, който дори продължава да се покачва.

Всъщност това, което трябва да бъде обяснено, не е задаващият се сравнителен упадък на Запада, а неговото временно превъзходство. При условие че населението на Земята наближава 7 000 000 000 души, само 770 000 000 от тях живеят в САЩ и Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ и Европа на човек от населението – много приблизителен ориентир за стандарта на живот – е три пъти по-висок от средния за планетата. Много трудно може да се очаква такива различия да се запазят трайно в един все по-глобализиращ се свят.

През 1500 година, точно след като Христофор Колумб открил Америка, БВП и на Китай, и на Индия е бил според изчисленията значително по-висок като цяло от БВП на Западна Европа и само малко по-нисък на глава от населението. Още по-рано, около 1000 година, стандартът на живот е бил доста еднакъв – и нисък – на цялата планета. Сметките обаче показват, че Китай е имал лека преднина.

Връщането назад към предишното положение вече започна. На нововъзникващите пазарни икономики и развиващите се страни сега се пада, за първи път в съвременната епоха, близо една втора от световния БВП. Историците предлагат безброй обяснения за временния възход на Запада: религии, които поставят по-голям акцент върху индивида и неговите дейности през този живот; интелектуален климат, по-благоприятен за научната мисъл; права върху собствеността, които защитават придобитото имущество; по-малко авторитарни форми на управление. Списъкът е безкраен и несъмнено всички тези елементи са изиграли някаква роля.

В края на 18-и век английският крал Джордж Трети изпратил търговска мисия в Китай. Тя обаче не била приета от китайския император, който обявил, че неговата страна има всичко и не се нуждае от западни джунджурии. Едва ли обаче може да се очаква, че това отношение ще се запази, след като сме свидетели на доказателствата за нарастващо преимущество на Запада. Когато Западът въвежда нещо, другите го следват и в крайна сметка те сами започват да въвеждат свои неща.

Книгата „Глобални точки на обрат“ („Global Turning Points“) на Мауро Гийен и Емилио Онтиверос отхвърля убедително прибързаните пророчества, че Китай ще бъде доминираща сила през останалата част от 21-и век. Той може да стане първа икономика на планетата или не, но това ще е само голям дял от БВП на един многополюсен свят. Има много други засилващи се центрове на икономическа мощ. Освен добре известните БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай – сега имаме МИНТС – Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция.

Явното господство на Китай до голяма степен е въпрос на броя на населението. От гледна точка на стандарта на живот страната има да извърви дълъг път. БВП на глава от населението все още е едва една трета от западноевропейския и една четвърт от американския. Както пишат Гийен и Онтиверос, доста вероятно е през по-голямата част от 21-и век Индия да бъде страната с най-многобройното население, а Китай – икономика номер едно, но САЩ ще останат на първо място по БВП и доходи на човек от населението. Догонването ще отнеме дълго време.

По-изненадващо е не икономическото изравняване, а променената посока на капиталовите потоци. През по-голямата част от миналия век трудовете по темата са били пълни с безпокойства как да бъдат увеличени капиталовите потоци и/или западната помощ за т. нар. по онова време Трети свят. Едва ли някой е предвидил, че проблемът ще се обърне и че нововъзникващите пазарни икономики и развиващите се страни ще имат търговски излишъци, на които старите индустриализирани държави сега разчитат, за да финансират дефицитите си – бюджетния и по текущата сметка.

Тази зависимост на Запада от останалата част на света ще бъде намалена, но не и премахната, ако в периоди на рецесия правителствата на западните страни с по-лека ръка вземат кредити директно от собствените си централни банки.

Много коментатори определят обратните потоци от развиващите се държави за неестествени или с други думи неморални. Очевидно има специални фактори като централното планиране на китайската икономика и големите излишъци на страните производители на петрол.

Изглежда тези тенденции няма да се променят изобщо в скоро време и всички ние ще направим по-добре, ако се научим да живеем с новата посока на капиталовите потоци, която, както изглежда, е известна в научната литература като Парадокса на Лукас. (става дума за американеца Робърт Е. Лукас (младши), който получава Нобелова награда за икономика през 1995 година за изследването му „Как рационалните предвиждания променят макроикономическия анализ“. С парадокса си Лукас обяснява защо потокът на капитали от развитите страни към развиващите е секнал. – бел. ред.)

Любопитният въпрос е какво ще правят нововъзникващите пазарни икономики със своите трупащи се излишъци. Вече има много признаци, че те са се препълнили с резерви от долари и други западни валути, по които реалните лихвени проценти са ниски или дори отрицателни. Следващият етап включва едновременно инвестиционни портфейли и преки инвестиции в региони като Африка, но и в Америка и Европа. За момента те може да са сигурни, че са добре дошли, но какво ще се случи, ако техният дял нарасне?

Почти сигурно е, че ще има напрежение. Безчет думи вече бяха написани за намаляващата реална сила на западните страни. Още повече ще трябва да бъдат написани, когато правителствата на тези държави станат отговорни за още по-малки дялове от техните икономики. Основните потърпевши по всяка вероятност ще са не обикновените граждани, а политическият и икономическият елит.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.