Софиянци изхвърлят кучета на улицата, германци ги осиновяват

Снежана Василева държи най-младото попълнение в центъра – Берта.

Как става едно куче бездомно? Някой трябва да го изхвърли на улицата.

А как бездомно куче може да си намери дом и стопанин?

Това вече се случва в столичния приют в Лозенец. Всъщност той се казва кастрационен център „Надежда“. Тук уличните кучета на София се обезпаразитяват, кастрират и пускат обратно на улицата. Но стопанката на центъра е създала колония от изхвърлени от стопаните си кучета, които чакат тук осиновители. И ги намират в …Германия. Малко са българите, които осиновяват кучета, малко са и доброволците, които работят тук, за разлика от европейските столици. Но центърът е голяма крачка напред в сравнение с „изолаторите“ за кучета в София отпреди няколко години.
Бездомните кучета – вечният проблем на общини, граждани и защитниците на четириногите. Шаро, Джони, Буба, Джеси – понякога сами, често и в глутници, кръстосват пространствата между блоковете и пазят територията си. Често хората се чувстват притиснати от кучетата – сякаш не те, а четириногите са владелци и разпоредители на улиците и дворовете.

Проблемът от години изглежда неразрешим. Няма закон за защита на животните, няма регламенти за тяхното отглеждане, няма глоби за онези, които хранят бездомните около блоковете си (вместо да ги гледат вкъщи) и събират глутници, няма наказания за хората, които изхвърлят домашните си кученца на улицата.

А основният въпрос пред общините е дали да изберат кастрацията или евтаназията, за да се намали популацията на бездомните кучета.

В столицата от една година уличните псета дишат спокойно – вече евтаназия не се прави, след наредба на кмета Бойко Борисов. Според експерти от „Екоравновесие” – общинската фирма, която се занимава с проблема с бездомните кучета, само кастрацията е методът, който „е доказан като единственият ефективен начин за намаляване на популацията сред четириногите“.

В Русе и Видин обаче нещата не стоят така. Известно е, че в изолаторите за кучета в тези градове животните се прибират и се избиват. Според информация от запознати, изолаторът във Видин работи въпреки прокурорската забрана, наложена му преди две години. Забраната е наложена заради оплаквания на граждани, които не са могли да спят, заради писъците на кучетата, които се пръскат с вода и на които се пуска ток, за да бъдат умъртвени.

За изолаторите в София допреди година също се знаеше, че се превръщат в лагери на смъртта за хванатите Шаровци от улиците. В предаването „Господари на ефира“ преди време бе излъчен фрапиращ материал за това как кучетата, заловени от служители в изолатори, ги удрят с лопати и не спазват срока от 14 дни, в който животните могат да бъдат потърсени, преди да се евтаназират.

Сега обаче нещата в столицата са други – животните се кастрират, обезпаразитяват и връщат по места. Това се прави по предписание на Световната здравна организация. В доклади организацията обобщава, че когато има свръх популация, какъвто е и проблемът у нас, то решението не са приютите, нито евтаназията. Кучето има бременост 60 дни, а популацията „реагира“ най-вече когато се избиват. Така започват да раждат повече и да оцеляват повече. Освен хуманен, то кастрацията е и ефективен начин, смятат от „Екоравновесие“.

За София до момента няма официални данни какъв е броят на помиярчетата. Цифрата, която се цитира, е от преброяване, извършено през 2005 година. Според информацията броят на уличните кучета е 16 200. Според неправителствени организации обаче кучетата по улиците в София са към 25 000.
От общината и „Екоравновесие” са започнали и инициатива, която подканя хората да си осиновяват бездомни кучета. „Зооекспо“ се състоя през януари и през юни, като за всяко куче се заплащаше по 20 лева. Средствата пък са предназначени за благотворителни цели.

Питбулката е едно от расовите кучета в центъра. Тя е била изоставена от стопаните си, заради кожни проблеми. След много грижи екземите по гърба й са изчезнали. Снимки: авторката

Питбулката е едно от расовите кучета в центъра. Тя е била изоставена от стопаните си, заради кожни проблеми. След много грижи екземите по гърба й са изчезнали. Снимки: авторкатаБели е бил осиновен от музикант преди известно време. 15 дни по-късно управителката на центъра потърсила осиновителя, за да разбере как е кучето. Той обаче съобщил, че Бели е избягал. Случайно жена го намира в друг квартал и се обажда на центъра, където Бели отново е прибран. 
Снимки: АвторкатаДядо е най-възрастното куче в "Надежда". Той е с ампутиран крак, но в центъра отказват да го евтаназират. Според управителката кучето не се мъчи, а и за него се полагат постоянни грижи. 
На снимката се вижда, че в халето Дядо, както и другите кучета спят на дървени скари върху одеяла, които се сменят всеки ден. Управителката Снежана Василева показва операционната на кастрационен център "Надежда". Снимки: авторката 
Снимка от стената на центъра в Лозенец. На нея се вижда как е изглеждал изолаторът преди германски спонсори да започнат да го стопанисват. Снимка на кучешки трупове в бившия изолатор в Лозенец. Снежана Василева държи най-младото попълнение в центъра - Берта. Купичките на кучетата в "Надежда" са винаги пълни. Рошавото помиярче в средата е бил откупен от германските спонсори преди да бъде евтаназиран в стария общински изолатор. Микробусът на "Германо-бъларска помощ за животните" събира кучетата от кварталите на София и ги кара в приюта за кастрация. Обитател на центъра в Лозенец, който чака да бъде осиновен. Снимки: авторкатаКучетата си почиват необезпокоявани в двора на кастрационния центърЧаст от двора на центъра-приют, където кучетата се разхождат свободно. Зимата са изкарали в къщичките. Шаро е сред буйните обитатели на центъра и все още не го пускат да излиза с другите кучета. Снимки: авторката

В София и в цялата страна няма приюти за кучета, както е в повечето европейски страни. В столицата обаче изолаторите в Сеславци и Лозенец са превърнати в кастрационни центрове, където се извършва манипулацията и обезпаразитяването на животните. Подобен център има и в Студентски град. И трите се спонсорират най-вече от германски дружества, които дават пари за преустройството на изолаторите, лекарства, храна и заплати за персонала.

„Лагерът на смъртта“ за уличните кучета в Лозенец вече не е онова страшно място, познато като „Зеления път на помияра“.
„Наредихме снимките при официалното откриване на центъра – от периода преди обновяването измъкнах доста кучета“, така Снежана Василева – управителката на кастрационния център „Надежда“ в Лозенец разяснява за ужасяващите снимки по стените в приемната. Те са направени преди германски спонсори да помогнат за преустройството на изолатора.
От април месец 2006 мястото се стопанисва от сдружение „Германо-Българска помощ за животните”. „Нашият директор – господин Григор Димитров поиска да се запазят снимките, за да види Бойко Борисов каква е разликата. Няма общинско участие тук, освен че земята е общинска и плащаме наем. Благодарни сме на кмета, който застана зад гърба ни и сме тук за пет години засега”, добавя Василева.

Василева се занимава от 30 години с хуманна медицина и постепенно е превърнала кастрационния център в приют.
Тя е в центъра почти от самото начало на обновлението му. „Тук беше много страшно години наред. Кучетата се избиваха по път още, дори не ги евтаназираха – с прътове, лопати. Не им се даваше храна – късаше им се коричка хляб на ден. Пръскаха ги с маркучи – майки, бебета, посред зима хващаха висулки лед”, разказва тя.

Сега бившият изолатор трудно може да бъде познат от онези, които са идвали да спасяват кучетата си. Четириногите свободно тичат по двора, разделен на няколко части с ограда, халетата са ремонтирани и чисти. Кучетата спят на дървени скари, на които се слагат одеяла. Има операционна и реанимация, където се слагат кучетата, получили усложнения при кастрацията.

„Тук заварихме 26 кучета, които бяха спасени от изолатора, германците ги откупиха от общината и ги задържахме. Имаме изгонени домашни любимци, остарели, които са били изхвърлени. В момента са 120”, уточнява управителката.
Храна на животните се сипва по два пъти на ден в множество големи купи по двора. Купите и кофите с вода са постоянно пълни. „Ако видя някой да удари или ритне куче просто изхвърча. За това, че е сложил храна не в 5, а в 6 часа – не е проблем. Но да се удари животно или да не е сложена вода- няма компромис. Всеки трябва да си наблюдава животните и да казва, когато има проблем”, казва Василева.

В центъра, освен управителката работят трима гледачи и шофьор. Има и лекар, който извършва кастрациите и се грижи за болните. „Имаме нужда от доброволци, но никой не идва. Природозащитнички хиляди, но доброволци няма. Имахме посещение от френски приют преди време и човекът ни каза, че всеки ден средно имат по 4 часа доброволци”, споделя Василева.

Работата в приюта започва от сутринта с хранене и вода. Следва почистване, дезинфекциране на помещенията. Лятото за гледачите е по-лесно, защото почти всички кучета са в дворовете. За зимата са подготвени къщички навън. Вътре остават тежко болните животни и тези, които все още не са се адаптирали към обстановката. Най-трудно за хората в центъра е с домашните кучета, които биват изоставяни от стопаните. „Домашните кучета винаги са ни били проблем, те много трудно свикват. Въпреки че, аз съм сигурна, някои от тях тук се гледат много по-добре, отколкото от стопаните им”, смята управителката.

В центъра-приют има породисти кучета – две кокерчета (едното е сляпо), овчарка, питбул, болонки. „Малките обаче ги осиновиха и то германци. Добре че са германците да ни осиновяват кучетата. Всеки път, когато председателят на нашето дружество идва в България – господин Димитров, който живее от много години в Германия, взима по 3-4 кучета със себе си”, разказва Снежана Василева.

В сайта на германското дружество, което помага на центъра, се качват постоянно снимки на български кучета. „Имахме фрапиращ случай, една госпожа си доведе сетерката на 7 години. Кучето беше с изпопадала козина от глад. Дамата го бе завила в едно одеяло, защото то изглеждаше страшно. Тогава мисля, че ме чуха в целия квартал – така съм крещяла. Тя обаче ми заяви, че нямали пари, нямали работа и че от 6-7 години се хранят с брашно и вода. Тя обаче не изглеждаше като човек, хранил се само с брашно и вода. Кучето много трудно се възстанови – хранихме го с лъжичка, малко по малко. Успяхме обаче, пуснахме го в сайта в Германия и веднага го осиновиха. Сега гледам снимки и нямате представа каква красавица е станала”, умилява се управителката.

Не само германци, но и българи могат да осиновят куче от център „Надежда”. При осиновяване се взимат 10 лева, като кучетата са задължително кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани. Ако хората решат, че не могат да го гледат, могат да върнат кучето в центъра и да си вземат десетте лева. „Малко са хората, които не са си поискали 10-те лева обратно. Ние сме най-безотговорната нация”, ядосва се Василева.
Тя разказва, че миналата година са дошли две момичета, които са осиновили едно от кучетата в центъра. След два часа обаче го били върнали, защото в изпражненията му видели кръв. „Ние им казахме, че сме им сменили храната и често има такава реакция. Те обаче казаха: „Не, страх ни е”.
Средно от центъра в София се осиновява по 1 куче … на месец.

За улавянето на бездомните кучета, които се кастрират в центъра, се грижи един единствен човек – шофьорът-ловец. Управителката работи предимно с хора, които се грижат за животните около домовете си. „Те ни се обаждат, дават адрес и ние пращаме шофьора. Идват, кастрираме го, слагаме ваксина, ако има нужда го задържаме повече от 24 часа и след това се връщат на същото място”. Ако някое животно се разболее, обаче то остава в центъра. „Имаме две малки – майка и дъщеря, гледани от един господин, който починал и синът му ги донесе тук. Имаме и случаи с бездомни кучета, гледани от по-възрастни хора, които са починали и ни се обаждат съседи, за да съберем животните”, разказва управителката.
По няколко пъти на ден в центъра се обаждат хора, които обясняват, че кучетата им са възрастни и вече не могат да се грижат за тях. „Ние обаче евтаназии не правим. Имаме едно куче, което е много болно, но не мога да се реша на този „хуманен“ жест. То не се мъчи, няма болки, ние се грижим за него”, казва Василева. Тя е категорична, че единственият начин да се пребори популацията на бездомните кучета е кастрацията и отговорността на гражданите, които да сигнализират на екипите на кастрационните центрове.

В „Надежда” се кастрират и домашни животни безплатно. „При нас всичко е безплатно, само имаме разходи, но нямаме приходи. За лекарства, за храна – тя е 2 тона на месец. В България нямаме една фирма, която да ни спонсорира. Имаме само една жена от Драгалевци, Божана се казва, самата тя има 10 кучета в двора си, тя ги доведе, кастрирахме ги. Подари ни къщички – 15 броя и ни помогна с ламарина за обковаване на оградата”, уточнява управителката.

Шаро е сред буйните обитатели на центъра и все още не го пускат да излиза с другите кучета. Снимки: авторката

„Ето ги сладурите”, прекъсва разказа си Василева. Тя посочва към група кучета, въртящи опашки и обяснява, че преди 15 дни са прибрали 6 кучета гледани от 7 години в Борово от една парализирана баба. Те са били затворени в 3 стаи, включително и таванско помещение, до което се оказва, че бабата не е могла да стига. Тези животни не са виждали светлина, откакто са родени. „Всичко са правили вътре – беше страшно и не можахме да влезем от миризмата. Като ги изведоха, те не можеха да се осъзнаят, че има въздух, че има светлина. За щастие бързо се ориентираха и свикнаха, и сега са на двора”, радва се на кучетата управителката.

„Разбира се, че на всичките им знам имената. Това е такова удоволствие да се работи сред животни. Имах трудни моменти напоследък – почина мъжът ми, баща ми, починаха ми кученцата вкъщи. Бях абсолютно депресирана, разболях се. Откакто съм тук се стабилизирах. Спря да ми прилошава, нямам време за такива неща”, смее се Снежана.
Тя минава покрай оградите на двора и всички четириноги надигат глави. „Това е Фюри – от Фюрер, с всички се бие и се налага, Пако – беше на испанец, който си замина за родината и го заряза, затова кучето кръстихме с испанско име”, разказва тя.

Оказва се, че зад имената на бездомните се крие историята на „кучешката им съдба“. „Буба е канадска вълчица, Банди – защото е бандит, Яки – беше сляп след инфекция, кожа и кости, а сега е игриво и яко куче. А това е Хапчо, защото хапе. Сила е с увредени задни крака, но успява да се бие с другите. Бели пък го осинови един човек, уж много интелигентен, обадих му се след 15-тина дни и той ми обяснява, че кучето било избягало. За щастие една жена го намери. Мики се дави често, защото е с две операции на челюстта. Ударили са го и беше със счупена челюст. Старият Дядо пък е с ампутиран крак, доведен от Сеславци. А Джони, който има усложнения след кастрацията, е в реанимацията и е на специална диета”, разказва Василева.

Според нея в центъра има още много за оправяне. „Разбирането на европейците е много по-различно от реалността при нас. Но чакаме закона за защита на животните, много интереси се засягат с него”, смята Василева. Тя припомня „публичните тайни” за дрането на кучешки кожи в изолатора в Мировяне. „Там преди няколко години бяха взели мое куче – те не се съобразяваха дали е кастрирано или не. Моето беше кастрирано. Потърсихме го в Мировяне, взехме преди това разрешение от „Зоомилосърдие“ на Софиянски. В последния ден намерихме кучето ни. Заварихме го като същество, отказало се да живее и отслабнало с една трета. По пътя на 100 метра от изолатора имаше огромна купчина от кожи – кучешки кожи. Беше тайна, че там ги прибират, за да си правят опити с тях и ги одират. Имаше много кучета, които не стигаха до изолатора, а по пътя са ги одирали. Това беше по времето на Софиянски, публична тайна е, че милиони са прибрани оттук”, казва управителката на центъра.

Според експерти от „Екоравновесие” от 1999 година средствата, вложени в съществувалите допреди година изолатори в София са 5 милиона лева. Изчисленията показват, че евтаназията на едно куче струва 57 лева, докато кастрирането му е изчислено на 50 лева. Германските дружества обаче не дават пари за евтаназия, а само за кастрация. „Когато кучетата се кастрират, на общината й излиза още по-евтино, защото европейски дружества дават пари за това”, обясняват от „Екоравновесие”.

Програмата, която е стартирала в София ще отнеме между 4 и 6 години, докато започне да постига трайни резултати, а именно намаляване на популацията. Много е трудно обаче да се приложи в страната, тъй като няма закон, който да я налага.
На 15 март 2007 г. Народното събрание прие на първо четене проектите за Закон за защита на животните, внесени от Ваня Цветкова (НДСВ) и от Евдокия Манева (ДСБ). Проектите са близки по смисъл и поставят на предни позиции въпросите за отговорността, която собствениците на домашни животни поемат към питомците си, криминализиране на насилието срещу животни и регламентиране за това, кога се извършва евтаназия. Срокът за обобщение и промени обаче изтече в петък. Депутатите излизат от 1 август в отпуска и едва ли преди ваканцията ще се занимават със закона за защита на животни, песимистично настроени са от „Екоравновесие”.

Адрес на центъра

Кв. „Лозенец“, ул. Люба Величкова (към кв. „Хладилника“ по посока Зоопарка, веднага след прелеза в една горичка).

Телефон: 962 42 19, моб. 0899 23 50 19

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.