Избирателни списъци за референдума са менте

Избори или референдум – всеки гласува с надежда, а избирателните списъци могат да подменят вота. Снимка: Булфото.

Почти веднага след указа на президента за насрочване на референдума, на страницата на Община Дупница – www.dupnitsa.bg  – бяха публикувани актуалните избирателни списъци. Направихме си труда да преброим включените граждани с избирателни права. Цифром и словом  – 44 844 души в града и прилежащите 16 села на общината ще могат да участват в допитването на 27 януари. Но… според данните от приключилото през 2011 година преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт, хората на възраст от 0 до 85+ години, които живеят тук, са 44 988 души.
Табличката за населението на община Дупница всеки може да  намери на страницата на института (виж тук).

От съпоставката на двата вида данни излиза, че в Дупнишка община

само 144 български граждани са под 18 години?!

Не можем да приемем аргумента, че парадоксът се дължи на това, че списъците включват всички заявили постоянен адрес. Най-малкото, защото от 2010 година тече интензивна подмяна на документите за самоличност, които изискват заявяване на постоянен адрес и елементарната обратна връзка между МВР и службите на ГРАО, може да очертае вярната картина.

Ето още съпоставки. Населението на община Дупница от 20 до 85+ години по данните на НСИ възлиза на 37 121 души. Разликата с актуалните избирателни списъци е точно 7723 души.

Референдумът ще бъде валиден, ако в него участва определен процент от имащите право на глас, гласували на последните парламентарни избори. Президентът се избира с процент от гласовете на участвалите в съответния тур. Такъв процент е валиден и при избора на кметовете. Колко, обаче, са истинските избиратели?! Яснота по този въпрос, въпреки обещанието на настоящите управляващи да го решат, вече четвърта година няма. Нас не ни интересува какво са правили тези преди тях. Заради пълномощното им за власт от последния вот. Нас ни интересува защо същестува този парадокс – цели домове стоят празни, а в избирателните списъци има имена на хора, които не живеят тук от години? Защото с този парадокс може да бъде оправдано решение, което не сме взимали, за което не са ни питали, но което оправдават (пряко или косвено) с броя на избирателите. С този парадокс могат да ни откажат и да организираме сподвижници, за да заявим гражданска позиция.

Още един пример от Дупнишко

Вече над половин година жителите и инициативния комитет на село Джерман възразяват срещу изграждането на ново депо за отпадъци в тяхното землище. Най-честният начин за решаване на този проблем бе питането до хората – референдумът. Дори и да не иска властта, Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление дава правилата как сами да поискаме това. В тези правила е записано, че за да бъде валидна една подписка за местен референдум, в нея трябва да са се включили 1/10 от  гражданите с избирателни права на територията на общината (чл.27, ал.1). Колко са те – 4 484, 3713, 3919 или …..Х ?!
При процедура на волеизявление всеки глас е важен, а така – разликите са в хиляди. Ето затова не вярваме в представителността на референдума. И на неговите резултати. Каквито и да са те.
Както и се съмняваме във всеки резултат от вота на регистрираните избиратели. Защото базата за тяхното изчисление е именно броят регистрирани избиратели в избирателните списъци. Защото противоречието на числата създава противоречие на вярата ни в обективността и истинността на действията на властта, призвана да гарантира правилата за неприкосновеност и чуваемост на вота на всеки гражданин. Дори – чрез числата. Останалото е лицемерие!

–––––––––-
* Авторът е преподавател, член на “Движение България на гражданите” – Дупница

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.