Подземна легенда: лондонското метро навършва 150 години

ДПА

Строителството на метрото започва през 50-те години на XIX в. Снимка от колекцията на Музея на транспорта на Лондон

Омраза и любов – това са отношенията между лондончани и тяхната „тръба“. Преди 150 години, на 10 януари, първото метро в света започва работа, свързвайки станциите „Падигтън“ и „Фарингдън“. Днес с 400-те си километра лондонско метро е второто по големина в света.

„Внимавай за дупката!“ – процепът между влака и перона определено изисква внимание. По 270-те станции на лондонското метро това предупреждение се чува десетки хиляди пъти всеки ден. За мнозина сред милионите туристи, които всеки ден посещават лондонското метро като своеобразен анти-атракцион, този апел е част от британския фолклор. Всъщност годишно има около 80 злополуки, при които пътници са стъпили в дупката и повечето от тях са пострадали тежко.

Отдавна вече лондонската подземна железница не е на висотата на времето. Сигурност, ефективност, удобство – напредналата възраст на тракащото, скърцащо, често закъсняващо метро личи отвсякъде. Входовете и изходите често са твърде тесни, пероните – недостатъчно широки. Малко станции имат врати за сигурност, които да попречат на пътниците да паднат на релсите. До 2006 година все още е имало дървени ескалатори. Дега правителството е решило до 2036 година да похарчи огромната сума от 16 милиарда британски лири за модернизиране на „тръбата“, както наричат метрото заради кръглата форма на шахтите и влаковите тунели. Вече са оползотворени над 6 милиарда лири.

Към момента на летните олимпийски игри през 2012 година „тръбата“ бе вече 149-годишна и още веднъж показа какво може. „През олимпийските и параолимпийските игри отчетохме най-ниското ниво на аварии и смущения на трафика“, съобщи с гордост транспортната компания Transport for London.

При това точно в този период метрото постигна пикови резултати по единайсетте си линии. В най-натоварения ден системата отчете над 4 милиона пътници спрямо 3,3 милиона в обикновен натоварен ден. През заплетената мрежа на лондонската подземна железница годишно биват превозвани над един милиард пътници, а около половината от 402-километровите релси всъщност са на повърхността.

Преди 150 години обаче никой не мисли за подобни олимпийски постижения. Влакове под земята? Малко преди откриването на метрото вестник „Таймс“ пише, че „самата идея е обида за здравия човешки разум“. Настроенията се люшкат между скептицизъм и техническо въодушевление. Прагматизмът обаче бързо надвива идеологическите въпроси. Още през първата година 11,8 милиона пътници използват „Metropolitan Line“ – първата линия на метрото. Самият Лондон тогава има 3,2 милиона жители.

Скоро в метрото един до друг седят представители на всички обществени слоеве, въпреки че то е особено предпочитано от работниците. На тях то предлага възможност да напуснат тесните, нездравословни жилища в пренаселения център на града и да се преместят в по-големи жилища и къщи с градини в предградията. Потокът на лондончани, които всеки ден пътуват между предградията и центъра, се засилва и градът вече се простира до районите, където преди е имало малки селца. Тази тенденция продължава с десетилетия. През 1926 година е открита линията „Northern Line“ до тогавашното селце Мордън, в което живеят 1000 души, а пет години по-късно жителите вече са 12 600. Без „тръбата“ днешен Лондон би изглеждал съвсем различно.

През първите десетилетия от повече или по-малко организираното прокарване на линиите, което и днес предизвиква учудване сред туристите, застанали пред картата на метрото, няма и помен. След откриването на „Metropolitan Line“ стъпка по стъпка частни предприемачи отварят нови линии. Настава значителен хаос, сред чиито последици е и това, че днес има над 40 станции, които не се използват. Едва по-късно са построени свързващи отсечки, а общото название „лондонско метро“ се появява през 1908 година.

Първите линии не са на голяма дълбочина. Първоначално използваният метод включва прокопаване на канал, който след това се покрива. Често каналите следват уличното движение, а стотици хора били принудени да напуснат домовете си. Към края на 19 век строителите започват да прокарват тунели и по този начин откриват неподозирани възможности за разширяване на мрежата.

През Втората световна война дълбочината на тунелите спасява хиляди човешки животи. Лондончани използват метрото като бункери, където да се укриват от бомбите на нацистите. Шахтите служат и като скривалища за предмети на изкуството, а войската „обзавежда“ в тях контролни центрове за противовъздушната отбрана.

Дълбоките тунели обаче крият и опасности. През 1987 година при пожар на станция „Кингс крос“ загиват 31 души. След това са въведени по-строги правила за противопожарна безопасност и многобройни нови мерки, включително и забрана за пушенето на станциите. На 7 юли 2005 година пък Лондон преживява най-тежкия терористичен удар в историята си – бомби избухват в три влака на метрото и в един автобус, причинявайки смъртта на 52 души.

Днес лондонското метро е второто по големина в света след метрото в Шанхай и продължава да расте. В момента се строи линия в посока изток-запад, наречена Crossrail. Тя трябва да бъде по-нова, по-голяма, по-удобна и по-добра, а откриването й е планирано за 2018 година.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.