Индийските жени се надяват на промяна след бруталното изнасилване

Асошиейтед прес

Прити Сингх се тревожи всеки път, когато 20-годишната й дъщеря, която учи медицина, е вечерна смяна в болницата. Ако дъщеря й трябва да остане до късно, Сингх винаги й казва да изчака да се развидели, преди да се прибере вкъщи.

„Отраснала съм със страха, че стане ли тъмно навън, трябва да си си вкъщи“, казва 43-годишната Сингх, която е учителка в детска градина в Бангалор, технологичния център на Индия. „Не мога да се отърся от този страх.“

В цяла Индия много жени разказват подобни истории. Сега обаче има надежда за промяна.

В продължение на десетилетия жените не са имали друг избор освен да се махнат, когато ги опипват в претъпкания автобус или влак, или само да се свият, когато някой подметне нещо неприлично по техен адрес. Дори да не са били обект на явно сексуално посегателство, жените живеят със страха, че това може да им се случи – на тях или на техен близък.

Груповото изнасилване и пребиване до смърт на 23-годишната студентка в движещ се автобус в столицата на Индия постави открито въпросът за сексуалното насилие – тема, отдавна премълчавана в индийското общество.

След нападението от 16 декември в Делхи, в резултат на което момичето почина, стотици хиляди индийци – мъже и жени – изпълниха улиците в цялата страна, организираха бдения със свещи и митинги, настоявайки властите да предприемат по-сериозни действия, за да създадат безопасна среда за жените.

„Сега поне хората започнаха да говорят“, казва 35-годишната рецепционистка в адвокатска кантора в Делхи Рашми Гогиа.

Журналисти от Асошиейтед прес интервюираха жени из цялата страна, от северните градове Лакнау и Алахабад до Бангалор на юг, и от източните градове Патна и Гаухати до Ахмадабад на запад.

Гневът, който пламна след отвратителното нападение, дава на жените поне частица надежда, че страната (с население от 1.2 милиарда души) ще доживее значителна промяна към по-добро в отношението към жените, макар повечето да са наясно, че промените вероятно ще са бавни.

„Тези протести поне дадоха на жените увереност да говорят за сексуалното насилие“, обяснява Сингх. „Твърде дълго жените бяха карани да се чувстват виновни за тези неща.“

Като всяка индийка Сингх също си има свои собствени правила за безопасността на дъщеря си. „Винаги държим да ни праща есемес, че е стигнала до болницата, и че тръгва за вкъщи“, казва тя.

Жени, съгласни да разкажат за нежелано докосване или грубиянски подмятания по техен адрес, казват, че са се научили да не обръщат внимание на тези неща. Повечето споделят, че са решили да игнорират тези обичайни нападки и унижения, за да не ядосват нападателите си или от страх да не посрамят себе си и семействата си.

„Какво можеш да сториш? Трябва да работиш, да пътуваш всеки ден“, казва Ясмин Талат, дипломирана студентка на 20 години и кариерен консултант в Алахабад, чиито родители не й разрешават да излиза сама след 7 ч. вечерта.

„Е, понякога се ядосвам и отвръщам нещо“, разказва тя. „Но и аз се страхувам. Не знаеш какво би могло да ядоса тези мъже.“

Апарна Даса, 35-годишна продавачка в супермаркет в Гаухати, казва, че винаги когато се качи в претъпкан автобус, някой мъж се опитва да пипне ръката й, докато тя посяга да се хване за дръжката в автобуса. „Те се опитват и докосват при всяка възможност.“

„Когато съм в претъпкан автобус и някой ми каже нещо лошо, ми се иска да му ударя един шамар, но се научих да не им обръщам внимание“, казва Гогиа от Делхи. „Каква ползата? Цялата вина винаги се стоварва върху жената.“ „Мълчим от чувство за срам“, добавя тя. „Или ни принуждават да мълчим.“

Тормозът и насилието, с които милиони индийки се сблъскват ежедневно, са дълбоко вкоренени в една култура, която поставя мъжете над жените.

Малтретирането започва отрано – с аборти заради пола на детето и дори с убийства на невръстни момиченца, които остро влияят на съотношението на половете в Индия. Преброяване от 2011 г. показа, че на 1000 момчета под 6-годишна възраст се падат 914 момичета

В индийските филми и телевизионни предавания жените редовно са подценявани. В често провокативните песни и танци от боливудските филми не е необичайно главният герой и приятелите му да преследват някоя свенлива и недостъпна актриса, да я опипват и дърпат, да се нахвърлят върху нея.

По телевизията най-популярните сапунени опери идеалната индийска жена е смирена, покорна и приемаща своята традиционна роля вътре в дома.

Досега всякакъв вид дискусия за сексуалното насилие е била табу. В миналото политици са казвали, че жените трябва да се обличат скромно и да се прибират рано, за да избегнат опасността от изнасилване или тормоз.

Но след груповото изнасилване в Делхи обикновено летаргичният правителствен апарат реагира по-бързо и с по-голямо съчувствие отпреди.

Вероятно усещайки силата на обществения гняв – някои активисти и протестиращи настояваха всички изнасилвачи да бъдат подложени на химическа кастрация, да получават смъртна присъда или дори да бъдат линчувани публично – правителството обеща да увеличи броя на жените полицаи и да приеме по-строги закони срещу сексуалното посегателство.

Подкрепата и гневът на обществото накараха много жени в Индия да почувстват, че страховете и тревогите им най-накрая са чути.

Ранджана Кумари, директор на Центъра за социални проучвания и дългогодишна защитничка на правата на жените, смята, че „вдъхва надежда“ фактът, че момчета и мъже са се присъединили към протестите. Сега това се превръща в общ проблем, а не само на жените“, казва тя.

Но никой не се залъгва, че промяната ще настъпи бързо. „Процесът е постепенен“, казва Кумари. „Крайно патриархалните общества не се променят току-така. Но това движение определено няма се окаже напразно.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.