За да възпре екстремистите в Сирия, Обама трябва да помни Косово

в. Крисчън сайънс монитър

Докато гледа как ислямските екстремисти набират сила в хаоса на сирийското въстание срещу режима на Башар ал Асад, президентът Обама би трябвало да обмисли прецедента на намесата на САЩ в Косово, където екстремистите са държани на разстояние, а демокрацията се развива.

Дали можете да разпознаете тази ситуация? Хиляди цивилни загиват през последната година. Гражданските размирици се превръщат в етнически конфликт, а сега – в гражданска война. А международната общност е все по-разтревожена.

Съединените щати засилват военното си присъствие в региона, като в същото време обучават бунтовниците и им оказват материално-техническа подкрепа. „Ние искаме да изградим добри отношения с тях“, казва говорителят на Държавния департамент на САЩ, имайки предвид антиправителствените сили. Междувременно Русия разпалено предупреждава Запада да не се намесва.
Това може да звучи като описание на сирийското въстание срещу режима на Башар ал Асад от 2011-2012 г. Всъщност това беше развитието на събитията, довело до военната намеса на САЩ в Косово през март 1999 г. Но то също толкова добре би могло да обрисува днешния конфликт в Сирия.

Правителството на Обама наскоро изпрати войски и разполага ракетни установки „Пейтриът“ в Турция, която е до северната граница на Сирия. И предоставя материално-техническа подкрепа и официално признаване на сирийските бунтовници. Междувременно броят на жертвите на конфликта нараства. ООН току-що увеличи приблизителните си оценки: над 60 000 сирийци са убити досега, около пет пъти повече от броя на загиналите в Косово в годината на военната намеса на САЩ. Също както в Косово, Русия е против каквато и да е форма на западна намеса.

А докато претегля възможностите за намеса в Сирия, както се съобщава, че прави, президентът Обама би трябвало да отчете тези сходства. Като направи това, той ще открие още една причина да засили подкрепата на САЩ за сирийската опозиция. Тази причина, която обикновено не се свързва с войната в Косово, е борбата с екстремизма.

Наскоро се срещнах с втория по ранг служител във външното министерство на Косово Петрит Селими, за да добия по-добра представа какво се е случило в борбата на Косово за независимост от Югославия и силите на Слободан Милошевич. Исках да разбера как конфликтът в Косово може да се сравни със сегашните размирици в Сирия и каква е ролята на екстремизма на двете места.

По-конкретно исках да знам защо Косово така и не стана значимо поле за ислямските екстремисти въпреки преобладаващото си мюсюлманско население и преживения продължителен период на конфликт – две добре известни рецепти за ислямска радикализация.

Ако нещо става в Косово, то е в противоположната посока – развитие на демократичните институции, улесняване на икономическата реформа и дори увеличаване на ролята на жените в обществото. Разбира се, демократичната еволюция на Косово не е лишена от проблеми. Оплаквания от корупция и неадекватност все още тормозят правителството там. Но Косово до голяма степен избягва капаните на ислямския екстремизъм.

Наистина, екстремистите настойчиво се опитваха да спечелят позиции по време на конфликта. Хиляди пристигнаха, „опитвайки се да оправдаят конфликта в Косово като някакъв вид религиозна или гражданска война“, каза Селими. Също както чуждите джихадисти в Сирия, те „разглеждаха Косово като отправна точка не само за борба със сърбите, но и с всички т.нар. колониални или антиислямски сили“.

Как Косово устоя на тези екстремисти? Според Селими отговорът е – благодарение на американската подкрепа, по-конкретно засиленото сътрудничество между САЩ и косовските бунтовници от Армията за освобождение на Косово.

След намесата на НАТО, предизвикана от бежанската криза в резултат на бягството на косовските албанци от Милошевич, САЩ протегнаха ръка към опозиционните групи и ги подкрепиха. Преди това някои от тези групи бяха определяни като терористични, но тази официална подкрепа на САЩ помогна за засилване на умерените елементи сред тях и за стимулиране на прогресивния дневен ред.

„След като Армията за освобождение на Косово, главната основа на партизанската съпротива, беше привлечена към западния дневен ред, за екстремистите вече беше невъзможно да спечелят доверието и подкрепата на населението“, обяснява Селими.

Второ, самата военна намеса на САЩ в региона изигра съществена роля за маргинализиране на екстремистите. „САЩ бяха разглеждани като големия съюзник на косовците и албанците, така че всеки, който би дошъл в Косово, за да се опитва да разпространява антиамериканизъм, бива отбягван“, казва Селими.

Ако обаче САЩ не се бяха намесили в Косово, изходът вероятно щеше да бъде доста по-лош. Според Селими, „много екстремистки групи тук щяха да успеят да спечелят доста по-силни позиции, възползвайки се от разочарованието на хората от липсата на реакция от страна на Запада и САЩ“.

Косово, разбира се, е далеч от Сирия както географски, така и по същността си. Историята, етническите напрежения и съставът на техните опозиционни сили се различават значително. И никой – било то косовец или не – не може със сигурност да каже какво щеше да се случи, ако САЩ и НАТО не се бяха намесили.

Но приликите между двата конфликта остават, особено що се отнася до опасностите, които произтичат от това, че населението, изтощено от конфликт и граждански размирици и намиращо се под властта на потиснически режим, представлява привлекателна цел за екстремистките групи.

Наистина, нарастващото влияние на екстремистите в Сирия вече заема водещо място в дневния ред на правителството на Обама като причина за дълбока тревога.

А ако последното десетилетие ни учи на нещо, то е, че тези тревоги са оправдани: ислямските екстремисти ще използват вътрешните разпри навсякъде по света, за да засилят своята война срещу Запада – от Пакистан до Йемен и Мали.

И така, докато гледа как екстремистите набират сила в Сирия, при което някои групи получават подкрепа от самата Ал Каида, Обама би постъпил мъдро, ако вземе предвид прецедента на намесата в Косово.
Ако тримесечна кампания с бомбардировки би могла да помогне да бъде разгромен режимът на Асад, да бъдат възпрени ислямските екстремисти и да се даде на сирийската опозиция стабилен тласък към демократично управление, усилието определено би си заслужавало.

Ако САЩ наистина се намесят там, както направиха в Косово, един ден хората в Сирия може да повторят гордото заявление на Селими, че за първи път бъдещето на Косово „зависи от нас“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.