Иран – криза за лекарства, икономиката затъва

Асошиейтед прес

Демонстрант по време на протести в Техеран. Снимка: ираннюзнау

За пръв път от повече от десетилетие амбулантни търговци отново предлагат на черно лекарства по улица „Насeр Хосров“, край главния пазар в Техеран. „Лекарства, лекарства“, викат уличните продавачи. „Каквито желаете.“

Бизнесът процъфтява. Сега за мнозина иранци подобни нелегални канали са единственият начин да се снабдят с необходимите им – даже животоспасяващи – медикаменти, защото западните санкции заради ядрената програма на страната косвено ограничиха нормалните доставки за болниците и аптеките.

Но за други даже тази тротоарна агитация не е вариант. Затъващата иранска валута е повишила повече от двойно цените на някои вносни лекарства и медицински материали, което ги прави недостъпни за пациентите с ниски доходи. Въпреки че лекарствата и хуманитарните доставки не са блокирани от икономическото ембарго върху Иран, е налице видим натиск върху почти всяко ниво от иранското здравеопазване. Това е признак за ефекта на доминото, който санкциите оказват на всекидневния живот.

Ограниченията върху достъпа на Иран до международните банкови мрежи представляват огромно препятствие пред закупуването на вносни лекарства и оборудване. Пред същите проблеми са изправени много предприятия, които се нуждаят от доставки от чужбина.

Същевременно пропадането на националната валута – смятана за съпътстваща жертва на санкциите – рязко покачи цените. Вносна инвалидна количка сега струва десет пъти повече отколкото през миналата есен. Тест за кръвна захар струва двойно – 540 хиляди риала (около 18 долара).

Черният пазар все още намира начини да вкарва лекарства по контрабандни пътища или просто чрез пренасяне на ръка, но цените винаги са по-високи, отколкото на редовния пазар. „Плащаш предварително и по-късно ще ти донеса лекарството, което ти трябва“, казва уличният дилър на лекарства Бехзад, който се представя само със собственото си име. „Имаме всички видове лекарства: европейски, индийски или китайски. Зависи от твоя бюджет.“

Икономическите удари от санкциите се усещат най-силно в ключови браншове като петролния, който осигурява близо 80 на сто от приходите на Иран от чуждестранна валута. В понеделник председателят на бюджетната комисия в иранския парламент Голам Реза Катеб каза, че постъпленията от износ на петрол и газ са спаднали с 45 процента през последните девет месеца. Това изявление изглежда е част от ранно политическо предупреждение преди очакваните през март мерки за икономии, които вероятно ще включват голямо повишаване на данъците.

Но иранските власти осъзнават и рисковете от опитите да се изстискат повече пари от икономиката, която явно е подложена на сериозно напрежение.

По-евтините азиатски резервни части и стоки постепенно изместват западните стоки. Фабриките, които зависят от вносни суровини, се борят за съществуването си. Цените на почти всичко – включително здравните услуги и лекарствата – продължават да растат, а разменният курс на риала е спаднал с около една трета в сравнение с преди 18 месеца.

„Аз ще решавам кой е на ред“, крясва Захра Рахмати, сестра от спешното отделение в държавна болница в центъра на Техеран, където десетки пациенти шумно настояват да им се обърне внимание. Случаите на претъпкани държавни болници са повсеместни в Иран, след като таксите в частните здравни заведения нараснаха почти двойно през последните месеци. Цените в държавните са значително по-ниски, но в тях има недостиг на доставки и дълги опашки. „Понякога даже нямаме серум за дехидратирани пациенти“, казва един млад лекар, който пожелава да остане анонимен поради опасения, че може да загуби работата си в държавната болница.

Цените на други материали също са се покачили през последните месеци: на рентгеновите плаки с 240 процента; на хелиевия газ за магнитен резонанс с 667 на сто; на филтрите за бъбречна диализа с 325 на сто. Цената на един кръг химиотерапия против рак вече достига 200 милиона риала (65 хиляди долара) спрямо 80 млн. риала (25 хиляди долара) през миналата година.

Независимият всекидневник „Хамшари“ цитира един баща, чието име не се споменава в статията, че детето му е починало, защото той нямал пари за скъпата изкуствена сърдечна клапа.

В една голяма аптека в Техеран друг 53-годишен баща рязко залитва, обхванал с ръце главата си, след като разбира цената на лекарството за неговата дъщеря, болна от рак на стомаха. „Как мога да си позволя да купя лекарството, след като цената му се е удвоила за една седмица?“, казва Хушанг, който дава само малкото си име.

Хосейн Али Шахриари, председател на парламентарната комисия по здравеопазване, казва, че е призовал президента Махмуд Ахмадинеджад да се заеме с недостига и растящите цени в здравния сектор. Днес цените на някои медикаменти и медицинско оборудване са се повишили с 200 на сто, добавя той. По думите на Шахриари даже бебешкото мляко на прах липсва в някои аптеки.

Министерството на здравеопазването и благотворителни организации в Иран са поискали в отделни писма до международни организации облекчаване на банковото ембарго за здравния и медицинския сектор. Но Ахмадинеджад също бе подложен на критика заради орязването на бюджета за внос за здравеопазване.

Бившият ирански здравен министър Марзие Вахид Дастджерди – единствената жена член на правителството на Иран след революцията от 1979 г. – твърдеше, че бюджет от 650 милиона долара е една четвърт от необходимите пари за пълноценни доставки за държавните болници и аптеките. Нейните критики към Ахмадинеджад доведоха до отстраняването й в края на декември.

През ноември директорите на 48 медицински училища в Иран изпратиха до Ахмадинеджад тревожно писмо заради недостига. „Липсата на покупателна способност за медицинско оборудване и недоволството на пациентите и болничния персонал може да доведи и до студентски протести“ се казва в писмото.

В един рехабилитационен център в Техеран майката на 8-годишния Милад Ростами полага внимателни грижи за сина си. Момчето страда от хемофилия и сега се възстановява от операция на коляното. Майката на име Фатемех знае, че ще има дълго чакане в списъка за кръвни продукти, необходими за спиране на кървенето, ако момчето падне или отново нарани коляното си. „Няма надежда“, казва Ахмад Гавидел, председател на иранската благотворителна Асоциация за хемофилия. „Няма надежда той да оздравее“, добавя той.

Призори в друг квартал на Техеран пациентите напускат спешния кабинет в държавна болница. Някои носят таблетки, но други не са получили лечение. „Не знам колко от тях ще оцелеят до моето следващо дежурство“, казва медицинската сестра Рахмати. „Дадох най-доброто от себе си, но знам, че това не е най-доброто за тях.“

Докато тя излиза от болницата, в сградат влизат други пациенти.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.